«Слово пастыря». Выпуск от 3 ноября 2012 года

„СЛОВОТО НА ПАСТИРА”

Предаване от 3 ноември 2012 г.

http://youtu.be/0eqAR4UOjac

            В поредното предаване  по програмата „Словото на пастира” , което беше пуснато по телевизията  в навечерието на  празника на Казанската Света Богородица и Деня на народното единство, Светейшият Патриарх  Московски и на цяла Русия Кирил размишлява за духовното  значение на събитията от преди 400 години, когато в Русия е било преодоляно Смутното време.

Добро утро, скъпи телевизионни зрители!

            Ние се срещаме в ефира в навечерието на забележителното събитие . Утре, 4 ноември, е денят на Казанската икона на Божията Майка., Денят на народното единство – нашият общонационален празник, който е провъзгласен в чест на  освобождението на Кремъл , а след това и на Москва и на цяла Русия, от полската интервенция, преодоляването на Смута. През тази година ние празнуваме 400-та годишнина от това велико събития. Аз бих искал да кажа няколко думи  по този повод. Какво се е случило преди 400 години? Извършено ли е избавление на страната ни, на нашия народ  от пълно унищожение. Ние бяхме на косъм от историческата трагедия, от унищожаването на страната, от загубване на суверенитета, от асимилация на Православието от католичеството – изобщо от национално унищожение.

Историята е добре известна. След смъртта на Иван Грозни започват редица проблеми, свързани с желанието на едни или други  болярски кланове да се домогнат до властта, да влязат във властта – особено след смъртта на Фьодор Иванович, сина на цар Иван Грозни. Няма да ви разказвам за всички тези исторически перипетии – това може да се прочете, а и много от вас добре знаят всичко това.

Другото е важно.Какво е станало с нашия народ, че врагът е стигнал  до Москва, без да среща  практически  никаква съпротива, и е влязъл в Кремъл? Какво е станало с нашия народ , когато в Смоленск  от Москва е била изпратена посланическа делегация, съставена от боляри, с молба към крал Сигизмунд  да постави на царския престол в Москва своя син Владислав? Та нали инициативата е излязла от Москва. Разбира се, военната инициатива е излязла от Полша, и на руската земя са дошли полските войски, но кой ги е поканил в Москва? Кой пред тях е открил този път? Същите боляри, елитът,  който е смятал, че издигането на Московския престол на кралевич Владислав ще бъде някакъв модернизиран проект за Русия. Ще рече, нова власт – западноевропейска, образована: армия много по-силна от московската, по-добре въоръжена: европейско ниво  на образованието, на културата, а заедно с тях – и западна трактовка на християнството…

Всичко това мнозина са възприемали като  път към модернизацията на страната. Но добрите хора в Москва, в Русия са разбирали, че това ще бъде не модернизация, не прогрес в държавната, обществената, икономическата, военната сфери, а това ще бъде загуба на  суверенитета, загуба на независимостта, изчезване на страната. Именно тези хора са разбирали, че става въпрос не за подобряване живота на народа, не за укрепване на държавата, а за пълен срив  на  държавния строй и живота на народа.

И може би, най-главният въпрос, на който ние днес можем да отговорим във връзка с празнуването на 400-та годишнина от Смута е: как  е могло да стане всичко това? Защо руските хора, болярите, отговорните за съдбата на страната – защо те съзнателно  са извършили всички тези постъпки, които могат да се квалифицират  като просто  предателство? Нали те не са мислели, че предават страната, Родината – те са смятали , че  извършват велико и  добро дело. Всичко това много сходно с  днешния ден. На много им импонира  заимстването на други модели  на обществено, политическо развитие, отказване  от своята самобитност, от своята вяра, която за онези, които предлагат този отказ, им се представя като бавна, консервативна, пречеща на развитието на народа и на държавата. Всичко това присъства и днес. Но съвършено очевидно е, че преди 400 години са се намерили хора, – патриарх Ермоген, който  отказал да подпише възванието, призоваващо руския народ да се подчини пред Владислав: Минин и Пожарски, които в отговор на  призивите на патриарх Еермоген вдигнали опълчението: жителите на много райони на русия, поддържащи това опълчение – и всички те разбирали, че става въпрос не за  благото на страната, а за нейната гибел. След завършване на Смута и избирането на  на Михаил Фьодорович за цар, и особено с идването на власт на  цар Алексей Михайлович, Русия получила второ дишане, огромно, колосално развитие на националния живот, на икономиката, на държавното строителство, усвояване на нови земи. Като че ли някаква пружина, която е била задържана е извършила мощно движение, тласък с огромна сила, и Москва се превръща  във велика държава от море и до море, от океан и до океан, запазвайки своята самобитност, своята вяра и едновременно  развивайки икономиката, укрепвайки политическите основи  на живота, съдействайки за общественото развитие на нацията.

Ето че и сега сме длъжни , на първо място, да  се погрижим за това, че да не допускаме смут  в съзнанието, смут в умовете. Та нали и днес  има хора, които подобно на някои  московски боляри, предлагат  неприемливи рецепти за модернизиране на нашия живот и за подобряване  условията на живот на нашия народ. Става въпрос не да се отиде в изолация,  да се отказваме от опита на другите, да се отказваме от  взаимния обмен, от това, че да бъдем страна  открита в икономическия, научен и културен смисъл на  думата. Става въпрос за това, че  не могат да се принесат в жертва на  целия този суверенитет  на държавата неговото национално достойнство, териториалната цялост, което е най-главното, не могат  да се разрушат базисните духовни и нравствени основи на живота на народа. Именно тогава  всяко  усъвършенстване на обществените отношения, на науката и изкуството, образованието – онова, което ние сега  наричаме  с една дума „модернизация” – ще съдейства   и на подобряването на живота на хората, и на укрепване основите на нашата държава.

Празнувайки  400-ната годишнина  от края на Смута, ние трябва да направим изводи от всичко онова, което  е станало преди 400 години, за да не се върви, както казват по същите пътища. Ние трябва да се вдъхновяваме от великия  пример на патриарх Ермотен, на Минин и Пожарски, от онези  мъжествени  защитници на Родината, които  като вдигнаха мощно  народно движение, освободиха страната от чуждоземните интервенти и поставиха основите на забележителното развитие  на народния живот и усъвършенстването на Руската държава.

Утре ние ще празнуваме  този празник. Ще започнем това празнуване с богослужение, което ще бъде извършено в Успенския събор на Московския Кремъл. Специално в чест на празника  от Санкт-Петербург ще бъде  донесено чудотворно копие на Казанската икона на Божията майка, което по  волята на  господаря Император Петър І е било изпратено от Москва в новата столица – Санкт-Петербург. Ние  ще се молим пред тази икона на Царицата небесна за това Тя да покровителства нашата земя, да укрепва вярата на нашия народ, да помага  да запазим завинаги своята независимост, устойчив живот в нашето Отечество и вярваме, че Царицата Небесна ще прояви милост  към всички нас.

А що се отнася до отношенията с Полша, с Божията милост през тази година, по време на моето посещение в Полша, заедно с ръководството на Католическата Църква на Полша, която в тази страна е Църква на болшинството, ние подписахме  Съвместно послание до народите на Русия и Полша. Много често в историята  е имало и Смутно време, и Наполеоново нашествие, и загубване на суверенитета на Полша, и много тежки събития, свързани с историята от ХХ век, когато са страдали руснаци от поляците и поляците от руснаци, голям товар от негативни емоции, свързани с нашата обща история. Но с тези негативни  емоции не трябва да се живее постоянно. Двата славянски народа, които живеят един до друг, не  могат тези негативни емоции, произлизащи от миналото, да се налагат  в живота на днешния ден, и още повече не могат, изхождайки от тази емоции, да задържат развитието на отношенията между страните и народите.

Осъзнаването на това, че  е време  да се затвори страницата, че не трябва постоянно да се дразнят раните, нанесени от историята, беше демонстрирано от Руската Православна Църква и Полската Католическа Църква, което  доведе и до подписването на документа, за който  току-що казах. И затова, прелиствайки тежките страници  на миналото, ние  се освобождаваме от този негативен емоционален товар и отваряме ума си и своето сърце  към това, че по братски да построяваме отношенията със съседна Полша, особено  вземайки под внимание това, че християнските принципи  на човешкия живот  и в Полша, и в Русия не само че се уважават от болшинството, но именно по такъв начин  на живот нашите народи  свързват своето благополучие. И в този смисъл  враждата на изминалите векове се сменя днес от възможността  съвместно да отстояваме християнските ценности в Европа и да съдействаме за това, че двата народа са строили своя живот, съхранявайки  верността към евангелските завети.

С това завършва нашето предаване и нека Божието благословение  да пребъде с вас.

Прес-служба на Патриарха на Москва и на цяла Русия