О храме

Основание храма

 

Начало на строителството на църквата дал Великият княз Владимир Александрович, син на император Александър ІІ, който специално дошъл в София със съпругата си – Великата княгиня Мария Павловна и със сина си – Великия княз Андрей Владимирович. На 30 август 1907 година високите гости участвали в тържественото освещаване на паметника на Царя Освободител, а на 2/15 септември се състояла церемонията по полагането на основите на посолската църква. В ъглите на бъдещия строеж били положени четири мраморни камъка, върху които със златни букви били изписани инициалите на Великия княз, съпругата му, сина му и на княз Борис – бъдещият цар на България. В церемонията участвали и български официални лица, членове на Св. Синод на Българската църква, престолонаследникът княз Борис, а също и представители на руското посолство, начело с посланика Д.К. Сементовски-Курило, както и голяма делегация от руски полкове, воювали за освобождението на България. Чинът за освещаването с името на светителя Николай възглавявал Софийският митрополит Партений.

 

Решено било посолската църква да бъде построена в московски църковно-архитектурен стил от ХVІІ век по проекта на признатия майстор академик М.Т. Преображенски (автор на православни църкви в Ница, Флоренция и много други).  Архитектът А.Н. Смирнов ръководел строителството. Под негово ръководство, през 1902 година била изградена великолепната църква „Рождество Христово“ до Шипченския проход, той контролирал и строежа на храм-паметника „Св. благоверен княз Александър Невски“ в София. А.Н. Смирнов се заел с издигането на черквата съгласно проекта и детайлния чертеж, съставен от М.Т. Преображенски. Извършването на дейностите по изграждането на посолската църква били наблюдавани от специално създадената комисия, председателствана лично от посланика, в чийто състав влизали сътрудници на посолството и вицеконсула на София. През 1911 година в комисията работели посланикът А.В. Неклюдов, княз Л.В. Урусов, военното аташе подполковник Ю.Д. Романовски, вицеконсула К.И. Джакели и Н.Д. Дубягский. Запазените документи свидетелстват за много старателния подход от страна на членовете на комисията към извършваната дейност. Като добри хазяи, те не позволявали разточителност и в същото време се грижели за доброто ниво на ка-чеството на цялата работа по строителството. Не може да не се отбележи и фактът, че както архитектите, така и художниците поискали за своята работа доста скромно възнаграждение, като смятали за чест участието си в това благородно дело. Като цяло църквата била завършена през 1911 година. Близо до царския дворец можело да се види „руският ъгъл в София“ – малка църква, заобиколена от брези, съединена чрез красива алея със сградата на руската легация. Истински шедьовър на „руския стил“ в църковната архитектура.

Устройство на храма

 

Стоящата на възвишението църква, се виждала добре от всички страни, тъй като от основата до кръста на централния купол била висока 35 метра. Конструкцията ѝ е безстълпен правоъгълник с издадености от четирите страни – олтарна апсида на изток и апсида на запад с възвишение за хора и две нефи с входове откъм северната страна, в посока градинката към посолството и откъм южната, от страната на булевард „Цар Освободител“. Действащият вход бил северният, който съединявал храма с територията на легацията. По време на празниците използвали южния вход, от където се спуска полуовален път за каляски към булеварда. Малката площадка пред южния вход е снабдена с изящна кована ограда, на чиито ъгли са излети чугунени стълбове с изображенията на двуглави орли, на върха с фенери – изкусна работа на прочутите тулски майстори. Двусклонните древноруски покриви, над всеки вход са покрити със зелени поливни керемиди. Фронтоните на южният и северният външни входове са украсени с майоликови образи на светител Николай и свети благоверни княз Александър Невски. Над северният вход има неголяма камбанария с осем камбани, дар от последния руския император св. Николай II.

Църквата е „петглава“. Около централния купол кръстообразно са разположени още четири декоративни, цилиндрични основи, завършващи с позлатени луковици, всичките увенчани с руски осмокрайни кръстове. Широкият фриз, опасващ горната и долната част на покрива е съставен от многоцветен кахел с релефни орнаменти. Един поглед е достатъчен за да се определи безпогрешно, че това е руска църква.

В течение на две години продължила работата по вътрешната обработка и черковната живопис, която се осъществявала от група руски художници, които едновременно с това зографисвали църквата „Св. Александър Невски“. Те били ръководени от опитния майстор на иконописта В.Т. Перминов, професор на Варшавския политехнически институт. Руските власти поставили пред художниците задача, църквата „в родствената за нас страна да стане достоен паметник на руското изкуство, съответстващ на значението което има тук руското име и всичко, което е свързано с него“.

 

Вътрешната художествена украса на църквата „Св. Николай“ е великолепен образец на руската иконопис от модерната епоха. Много изразителен на горното място в олтарната апсида е образът на Божията майка с младенеца, обкръжени от Небесните сили. Композицията е завършва на полусферичния свод с изображението на Бог Отец. На южната стена е изобразено Разпятие Христово, а под него е изписан с църковно-славянски шрифт стиха от литургическото песнопение на Велика събота: „Да молчит всякая плоть“. На северната страна е композицията Деисис – Христос е изобразен като Велик архиерей, а от двете Му страни предстоят в молитва Богородица в царствена одежда и св. Иоан Предтеча, под тях – лик светии, олицетворяващи тържествуващата Небесна църква. На свода на западната вдлъбнатина е изобразен Иисус Христос „в слава“ над сонм от руски светии. По-късно северната нефа е била украсена от композицията Възкресение Христово, изпълнена от признатия майстор на църковна живопис, руския художник, емигрант от Харков, Н.Е. Ростовцев. На неговата четка принадлежат и големите икони на южната нефа – Пресвета Богородица, светител Николай Чудотворец, преподобните Иоан Рилски, Сергий Радонежски и Серафим Саровски.

 

Великолепен е и майоликовия едноредов иконостас с цветни орнаменти на златен фон, на който са поставени иконите на Спасителя, Богородица и св. Александър Невски – прекрасни копия на образите от Владимирския съборен храм в Киев, изписани от В.М. Васнецов. Храмовият иконостасен образ на св. Николай Чудотворец е копие от намиращата се пак в същия съборен храм икона, работа на М.В. Несторов. Насочването именно към тези шедьоври на велики руски художници не е случайно, а е напомняне за Русия и призив да се отправя гореща молитва за нея.

Освещаване

 

На 5 юли 1912 година на яхтата „Щандарт“, св. Николай ІІ поставил резолюция на текста от закона за откриване на щат в православната църква към императорската руска мисия в София „Да бъде точно така“. За първи настоятел бил назначен ръкоположеният в свещенически сан дякон от посолската църква във Виена, Петър Преображенски, а за четец, Николай Макаров, преместен от българския град Ямбол, където служел в руския храм-паметник „Св. благоверен княз Александър Невски“. За издръжката на църковния хор, руският посланик предлагал да се остави една вакантна длъжност, за да може с отпусканата заплата да се издържа хор от минимум 16 души, който трябвало да бъде образец на строго издържано, църковно пеене. Не станало нужда да се кани от Русия диригент, тъй като с организирането на четиригласното пеене се заел преводача на дипломатическата мисия, П. Киряков.

 

През това време завършвала работата по подготовката за освещаването на църквата – от Русия били доставени богослужебни книги, сукно за олтара и църковна утвар, специално поръчани от промишлената фирма „П.И. Оловянишникова и синове“. Иконите за храма били изготвени във фабриката на И.А. Жевержеева. Малко по-късно от Кабинета на негово императорско величество на църквата била предадена дарената от императора аналойна икона на светител Николай, в позлатен сребърен обков, украсена със скъпоценни камъни и поставена в дъбов кивот.

 

На 11/24 септември 1914 година църквата била осветена от Доростолският и Червенски митрополит Василий, който замествал тежко болния Екзарх на българската църква Иосиф І, в съслужение с протосингела на Екзарха, архимандрит Стефан (по късно Софийски митрополит, а от 1945 до 1948 година Български Екзарх), настоятеля на църквата, руския иеромонах Ювеналий и българския иеромонах Харитон. Превъзходно пял хора на Софийската катедрала, под управлението на Н. Николаев. Присъствало множество народ, началникът на руската мисия А. Савински и дипломати от приятелски настроените към Русия държави.

 

Освещаването на руската църква от българско духовенство в съслужение с руско било знаково събитие. Още през 1872 година, Константинополската патриаршия, отказала да признае учредяването на самостоятелна Българска църква – Екзархия и обявила българите за разколници-схизматици, като ги отлъчила от Църквата. Макар Руската православна църква да не се присъединила към това определение, все пак не желаела да осложнява отношенията си с Константинополския патриархат и избягвала богослужебно общение с Българската църква. След обявяването на Българската екзархия, Св. Синод на Руската църква за първи път се обърнал към главата на Българската църква с молба лично да освети посолската църква в София, което свидетелствало за стремеж към възстановяване на каноническото общение. Българският екзарх Иосиф нарекъл това събитие „начало на братско единение между двете православни църкви“. В своите телеграми до император Николай ІІ и Петербургския митрополит Владимир, той благодарил на Руската църква за протегнатата братска ръка. След божествената литургия, архимандрит Стефан се обърнал към събралите се с проникновените слова: „…Ще живеем в единомислие и любов, в пълно братолюбие и единение“.

 

Из „Руската църква в София“, О. Решетникова, С. 2010.

3 thoughts on “О храме

  1. Pingback: viagra 100mg

Comments are closed.