На 6 октомври 2013 г. се състоя главното събитие на общоправославното честване на 1700-та годишнина от Миланския едикт. Божествената литургия бе отслужена на площада пред храма, посветен на светите царе Константин и Елена в сръбския град Ниш, където е роден св. равноапостолен цар Константин. Богослужението отслужиха предстоятелите на Поместните Православни Църкви в съслужение с множество сръбски йерарси и членовете на официалните делегации на Поместните Православни Църкви.
В богослужението молитвено присъстваха Президентът на Република Сърбия Томислав Николич, представители на сръбското правителство, президентът на Босна и Херцеговина Милорад Додик, посланикът на Руската Федерация в Република Сърбия А.В. Чепурин, посланикът на Украйна В.Ю.Недопас, посланикът на Белорусия В.Н. Чушов, други членове на дипломатическия корпус и общественици. Присъстваха и представителите на Римо-Католическата Църква и на Арменската Апостолическа Църква.
След края на богослужението Светейшият Сръбски Патриарх Ириней произнесе приветствено слово, подчертавайки значението на събитията, честването на 1700-та годишнина, което събра многочислен народ заедно за молитва в родния град на св. равноап. цар Константин.
Патриарх Ириней връчи на Главите на Поместните Православни Църкви наградата на Сръбската Църква: Орден „Св. равноапостолен Константин Велики”. С награди бяха удостоени и членовете на официалните делегации. Също така, орден „Св. равноапостолен Константин Велики” бе връчен и на Волоколамския митрополит Иларион и на Солнечногорския епископ Сергий, които съпровождат Светейшия Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил.
На площада прозвуча и словото на Светейшия Контантинополски Патриарх Вартоломей, който отбеляза, че и сега, 1700 години след провъзгласяването на Миланския едикт, християните в различни части на света са подложени на гонения. По-точно бе изказано безпокойство за съдбата на похитените в Сирия християнски йерарси – Алепския и Искендерунски митрополит Павел (Антиохийска Патриаршия) и Сиро-яковитския митрополит на Алепо Григорий Йоан Ибрахим.
***
Християнството в гр. Ниш (Наис – лат.) се появило още в доникейския период. Още през първата половина на IV в. в града имало епископска катедра. Известно е, че Наиският епископ Проект е участвал в V Вселенски Събор. По-къстният упадък на катедрата е свързан с масовото преселване в района на езически племена. Възраждането на Наиската катедра било свързано с християнизацията на славянските народи и възникването на Охридската Архиепископия, в състава на която тя е влизала до ХIII век. През 1204 г. епархията влязла в състава на Търновската Архиепископия, а след учредяването през 1219 г. на автокефалната Сръбска Архиепископия, – преминала под нейна юрисдикция и оттогава се намира в състава на Сръбската Православна Църква. От 1913 до 1933 г. Нишката катедра се оглавява от свещеноизповедника Доситей, Загребски митрополит. Два пъти Нишките епископи са избирани да заемат Сръбския патриаршески престол: Димитрий (1920 – 1930 г.), който заемал Нишката катедра от 1884 до 1889 г., както и нинездравстващият Светейши Сръбски Патриарх Ириней, който управлява Нишката епархия от 1975 г. до патриаршеския избор през 2010 г.
Днес в епархията има 299 действащи храма и 16 манастира, а също така и духовна семинария. Епархията е разделена на десет архиерейски наместничества.
В Нишка епархия има много паметни места, свързани с руските емигранти и Руската Църква. В близост до манастира „Св. Роман” (ХІ в.), до село Алексинац, се намира храм, построен от вдовицата на руския полковник Николай Раевский, убит по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Там е погребано неговото сърце. Храмът е обгрижван и реставриран от сърбите.
В Темския манастир „Св. Георги” (ХІ в.), който сега е под защитата на ЮНЕСКО, след революцията живели 40 монахини от Русия. Сред светините на епархията е и донесената от емигрантите чудотворна икона „Короноване на Пресвета Богородица”, намираща се в Манастира „Въведение Богородично” в Сичево (ХVІІ в.). В манастира Лешe (ХІV в.) се съхранява епитрахила на св. Йоан Шанхайский.
Служба за комуникация на ОВЦС/Патриархия.ru
