Интервью митрополита Ташкентского и Узбекистанского Викентия

Намиращият се в България с благословението на Светейшия Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил за участие в опелото на Светейшия Български Патриарх Максим, митрополит на Ташкент и Узбекистан Викентий даде интервю за пресслужбата на Патриаршеското Подворие.

http://youtu.be/dpH_wAdyEtc

– Ваше Високопреосвещенство, скъпи владико Викентий,

С благословението на Светейшия Патриарх Кирил – Патриарх на Москва и на  цяла Русия, Вие пристигнахте на българска земя, за да се простите с Първосветителя на Българската Православна Църква Светейшия Български Патриарх и Софийски митрополит Максим. Какво ще кажете на чедата на БПЦ, които днес пребивават в печал и на богомолците в Патриаршеското Подворие?

– Бих искал да предам на всички чеда на Българската Православна Църква, а също и на чедата от Подворието на Московската Патриаршия тук в България, да предам, разбира се, сърдечно съболезнование за тази голямата загуба, която ние сега преживяваме – цялата наша Църква в пълнота преживява загубата на този велик йерарх на нашата Православна Църква, който в продължение на много години носеше своето послушание като глава на Българската Църква, пренасяйки този кораб през бушуващото море. Той през своето патриаршеско служение много е претърпял, много е понесъл и най-главното – той съхрани Българската Църква от онези различни течения, които са се опитвали да разкъсат този Хитон Господен, и той остана цял и невредим. И ние сме му благодарни за тези велики дела, за неговата велика молитва, която отправяше за целия православен свят, защото той е  обичан в целия православен свят. Обичат го в нашата Църква, в Руската Православна Църква, защото той много години е бил ръководител, оглавявайки Подворието на Българската Патриаршия при Руската Православна Църква – около шест години носи послушанието си. И нещо много важно за отбелязване – през 50-та година заминава с благословението на Българската Църква в Русия и в тези дни той участва в погребението на много уважавания от всички нас архиепископ Серафим (Соболев). И днес ние също бяхме на неговия гроб и се молихме за упокоението му. И има някаква такава духовна връзка между Светейшия Патриарх и светителя на нашата църква  Архиепископ Серафим – в течение на много години ние го познаваме като велик молитвеник, защитник на православната земя, като смирен и духовно мирен човек. И този мирен дух, който му е дал Господ, много му е помогнал за запази мира в Българската Църква при всички тези трудности, на които е била подложена Църквата за доста време. Ние, изпращайки Патриарх Максим в неговата вечна обител, ние чувстваме някаква такава тиха радост, тишина и мир. Ето тази тишина на духа – това е този мир в душата, който той е притежавал. Тези чувства се усетиха ето сега след възшествието му в отвъдния свят. И това състояние на душата, което изпитвам сега аз мисля, че свидетелства за това, че Господ е приел душата на починалия раб Божий Светейшия Патриарх Максим в Своята обител. И ние се надяваме, че заради великия подвиг, който той понесе на нивата на Православната Църква, Господ ще го приеме в Своята обител и ще му даде вечно блаженство, към което той се е стремил през целия си живот. Ние се молим, молим се за упокоението на блаженопочиналия Патриарх Максим, ние се молим във всички краища на нашата Църква, Руската Православна Църква. Аз пристигнах с благословението на Светейшия патриарх Кирил от Средноазиатския митрополитски окръг, като глава на митрополитския окръг. Разбира се и там също с чедата на нашата Църква  се молим за починалия Патриарх и винаги ще го помним и ще чувстваме неговата взаимна молитва, която ще принася пред Престола Божий. Вечна и блажена да е паметта на Светейшия  Патриарх Максим!

–         Спаси, Вас Господи!