На 29 декември 2012 година към Посолството на Руската Федерация в Прага беше осветен нов храм в чест на св. мъченица Людмила, княгиня Чешка. Чинът на малкото освещаване на храма извърши ръководителят на Управлението на Московската Патриаршия по задграничните учреждения – Егориевският архиепископ Марк.
Преди освещаването на храма, с архиепископ Марк разговаря Наталия Судленкова – шеф-редактор на вестник „Пражски Телеграф”.
– За Чехия откриването на храм на руската Православна Църква е голямо събитие. Може ли то да се нарече прецедент от гледна точка на цялата задгранична дейност на Руската Православна Църква?
– Зад граница ние доста често откриваме храмове. Разбира се, невинаги това са наши храмове, често ние използваме гостоприемството на други конфесии. Това е характерно за страни, където изведнъж се е появил голям брой православни. Например, в Италия имаме петдесет и две общини, но от тях преобладаващата част няма собствени храмове. Службите се провеждат в католически храмове, където нас ни пускат или на добра воля просто на безвъзмездни начала, или като плащаме някакъв малък наем.
Има храмове, които ние строим зад граница, но това, като правило, е изключително явление, или ние придобиваме зданията, където ще се изграждат храмовете. Създаването на храма на света Людмила Чешка в Прага е уникално събитие по своя характер. Зданието на храма е светско помещение с гражданско предназначение, изложбен павилион, който е бил използван изключително за светски цели. С разпореждане на президента на Руската Федерация то е предоставено за ползване от Руската Православна Църква за създаване на храм, който всъщност е посолски храм.
– Фактически, предаването на помещение, принадлежащо на руската държава, на Руската Православна Църква – това е прецедент. С какво може да се обясни? Защо това не стана по-рано?
– Това решение на ръководството на Руската Федерация говори за много положителни тенденции. Руската държава най-после разбра, че най-здравите сили на съотечествениците, онези, които са настроени за положителна дейност, се обединяват около храмовете. За тях храмът – това не е само място за богослужение, но и, като цяло, център за общуване и обединяване на руската диаспора. Ние сме благодарни за това здание, макар че трябва да кажем, че то беше в плачевно състояние и се наложи да се направят твърде много капитални вложения, хората пожертваха пари за създаването на този храм, а ремонтът далеч не е завършен.
Когато днес бях в храма, аз не познах помещението. Сега това наистина е истински храм, при това е учудващо, че зданието се оказа ориентирано на изток, т.е. за създаването на олтар не трябва нищо основно да се преправя. Кръгът – символът на вечността, затова и самата форма на тази постройка вече предразполага, че в това помещение храмът да се помести без никакво нарушение от гледна точка на каноните.
– Обаче няма ли вътрешно противоречие в това, че светското по своята същност здание ще се използва за църковни цели, нали храмът – това не е просто стени или правилно разположение на олтара, но и нещо много по-голямо?
– Аз не виждам никакво противоречие. Ако си припомним историята на християнството, то храмовете са били създавани и на места, които са служели за място на езическите култове. Например, атинският Акропол, пък и много други храмове и в Гърция, и в Рим, са били езически, а след това са били освещавани, т.е. там, където са принасяли жертви на идолите, започнало е славенето на името на Единия Бог. Неслучайно се говори в Евангелието, че слънцето огрява не само местата, които са чисти, красиви и благоприятни, но и мръсните места, но то от това не се измърсява. Всичко се освещава и се благославя с молитва.
– Колко вярващи според Вас може да се поместят в новия храм?
– Храмът на света Людмила Чешка ще стане най-големият православен храм в Прага, и това е логично, защото руската община в Прага е много, много голяма. Тук при празничните богослужение ще могат да се поместят повече от хиляда човека. Тук се премести общината, която преди това посещаваше храма „Свети Георги Победоносец” при Посолството на Руската Федерация в Чешката Република, но там не беше много удобно, защото на територията на посолството е в сила пропускателен режим, пък и самият храм е малък. Там трудно се поместваха 100 човека, а на Великден, например, на богослужение идват до хиляда и петстотин вярващи. Ние чакаме откриването на храма вече осем години.
Освен това, този храм ще можем активно да го използваме и за енориашите на Православната Църква на Чешките земи и Словакия, за местните жители, за пражаните. Тук могат да се провеждат празнични богослужения с участие на чешкото духовенство и вярващи от Православната църква на Чешките земи и Словакия.
– Не противоречи ли създаването на нов храм на Руската Православна Църква на територията на Православната Църква на Чешките земи и Словакия на неписаните правила за взаимоотношения на сестринските Църкви, в рамките на които не е прието да се откриват храмове на една или друга Църква на каноническата територия на друга?
– Ние имаме традиция да откриваме подвория: в Москва има подворие на Православната Църква на Чешките земи и Словакия, а в Карлови Вари има подворие на Руската Православна Църква. Подворията могат да се създават изключително на взаимна основа. Храмът на света Людмила Чешка има статут на посолски храм, той не попада изцяло под общите юрисдикционни канонични рамки, в известен смисъл той и териториално, и канонично е екстериториален. Ние проведохме необходимите преговори с Православната Църква на Чешките земи и Словакия, и самата идея за ремонтните работи на храма беше положително възприета от чешкото духовенство. Създаването на храма ще служи на делото на християнската мисия, като полза ще имат и двете църкви: и Руската Православна Църква, и Православната Църква на Чешките земи и Словакия.
– В много европейски страни се наблюдава тенденция към спадане на интереса на жителите в тези държави към религията. Стига се дотам, че общините и местните органи продават храмовете, или ги дават под аренда за провеждане на мероприятия или концерти. В същото време в Православието се наблюдава противоположната тенденция – откриване на нови храмове. С какво е свързано това?
– Първо, с големия приток на хора зад граница. Но не бих казал, че при нас всичко е гладко, ние също имаме енории, където е намаляла числеността в общностите.
Например, имаме една енория в Иран, сега там има малко миряни, намалява числеността на енориашите и в африканските страни, например, в Мароко. В Канада в селските местности, където преди е имало много хора, които са живеели във фермите и са посещавали храмовете, сега богослуженията се извършват по ред в различните храмове, тъй като много хора напускат фермите и се установяват в града.
Като цяло, процесите на глобализация и урбанизация оказват своето влияние и върху православните храмове, но, слава Богу, че все пак в Русия и в другите страни от руския свят, и зад граница засега нямаме такъв проблем като необходимостта да се използват православните храмове не по предназначение и, слава Богу, ние не ги продаваме.
– Може ли да се говори за това, че за католицизма и за Православието има общи външни заплахи, пред които тези конфесии биха могли да се обединят?
– Разбира се, такива заплахи има. Първо, аз бих нарекъл такава заплаха християнофобия. Ние виждаме в някои случаи, че християните ги преследват по различни причини, като тази агресия идва както от страна на представители на други религии, така и от страна по войнстващия секуларизъм. Но, от друга страна, това като цяло е проблем на отдалечаването от християнските ценности, което ние наблюдаваме в различни страни с най-различни примери.
Преди няколко години представители на Европейския съюз се отказаха да споменават за християнството в преамбюла на Европейската Конституция, в различни традиционно християнски страни, например във Франция, се обсъждаше въпросът за разрешаване на браковете за еднополови двойки. В Дания наскоро беше приет закон, съгласно който в храмовете на държавната лютеранска църква трябва да се венчават еднополови бракове. Фактически, става въпрос за пряк натиск на светската система върху църквата,за груба намеса в живота на хората и пренебрежение към християнските ценности.
– Доколко е сериозна заплахата от страна на квазихристиянските конфесии, например, от неопротестантите и от различен род сектантски организации?
– Това също е проблем, който пречи и заплашва християнския свят. И, за съжаление, има по-общ проблем: хората сега са свикнали към сурогати. Погледнете: много ли са хората, които пият чиста природна вода? Мнозина предпочитат пепси-кола или фанта и т.н. Хората загубват вкуса за хубавата храна и за истинските напитки, същото става и по отношение на вярата. Много хора използват сурогати, защото в нашия век така се получава: който е по-активен, той успява да хване инициативата, и, за съжаление, хората често биват прелъстявани от някакви лъжливи обещания. Но много често хората отиват там, после се връщат, разбирайки че там няма нищо друго освен празнота.
Патриархия.ru
