Светейшият Патриарх Кирил се срещна с делегациите на Поместните православни църкви, които пристигнаха на празненствата в чест на равноапостолния княз Владимир

www.patriarchia.ru

На 27 юли 2015 г. в Патриаршеската резиденция в московския Данилов манастир се проведе среща на Светейшия Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил с делегациите на Поместните православни църкви, които пристигнаха в Москва за тържествата по случай 1000-годишнината от блажената кончина на светия равноапостолен княз Владимир.

В срещата взеха участие представителите на делегациите на Поместните православни църкви.

Сред участниците на срещата бяха: председателят на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия Волоколамският митрополит Иларион, ръководителят на Административния секретариат на Московската Патриаршия Солнечногорският епископ Сергий, заместник-председателят на ОВЦС протойерей Николай Балашов, представителят на Московския и на цяла Русия Патриарх при Българския Патриарх архимандрит Филип (Василцев), настоятелят на Подворието на Руската православна църква в Карлови Вари (Чехия) протойерей Николай Лищенюк, секретарят на ОВЦС по междуправославните отношения Игор Якимчук.

Светейшият Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил в приветственото си слово към присъстващите каза:

Ваши Високопреосвещенства, Преосвещенства, скъпи отци и братя!

Днес нас ни събраха в Москва тържествата по случай 1000-годишнината от преставянето на светия равноапостолен княз Владимир – Покръстителя на Русия. (…) Когато всеки от нас си спомни за Покръстването и историческия път на народа към който принадлежи, то ясно осъзнава, че именно Покръстването е въвело неговия народ в семейството на християнските народи, че именно Кръщението е съединило всички нас в Христа. Преди чужди един на друг, способни на безразличие, вражда или политически съюз, чрез своето приобщаване към Христа ставали едино Тяло на Неговата Църква, съединявали се в Духа Божий с всички ближни и далечни, откривайки себе си отново в братската любов.

Затова дните на паметта на Покръстителите на народите, на такива като светия княз Владимир, светия равноапостолен цар Български Борис, светия княз Моравски Ростислав, света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия, и други – това не са само национални дни, но в значителна степен и тържества на цялата Църковна Пълнота, която духовно се радва от приобщаването към нея на нови членове, на приноса в съкровищницата на светостта, който тези народи са внесли през дългите векове на историята.

Както в деня на съшествието на Светия Дух върху апостолите ги чули да говорят на всички земни езици, така и сега ние виждаме, че тържеството за паметта от преставянето на Покръстителя на Русия събра от всички краища на света представители на Църквата, които като любящи братя заедно с нас духовно тържествуват за нашето единство.

Подражаването в добродетелите на покръстителите на нашите народи изисква от всички нас да се трудим в името на съхраняването на онзи безценен духовен дар на единството в Христа, който нашите народи са придобили в Кръщението.

Единството – това е свойство на Светата Църква Христова и е непреходна ценност за всеки православен вярващ. Израстването на християнина с изпълняването на Божите заповеди, заздравява неговото единство с всички, които призовават Господа от чисто сърце (2 Тим. 2:22).

Днес, както и при други случаи, когато ние, представителите на всички Поместни православни църкви се събираме заедно, нашето братско общение, нашето причастяване от Едната Чаша дава възможност още един път да почувстваме със сърцето си, че Православната църква е едина. Това е най-великата ценност, най-великият Божий дар, че въпреки многото политически, други перипетии и комфликти, ние съхраняваме своето единство. Ние сме длъжни да пазим това единство като Божи дар и като най-голяма ценност, която е дошла при нас от Самия Спасител чрез светите апостоли. И, разбира се, за нас е важно да се грижим за всички проявления на това единство.

Важни са усилията, насочени към съхраняването на единството: страда ли един член – страдат с него всички членове; слави ли се един член – радват се с него всички членове (1 Кор.12:26). Затова ние сме едини в нашата солидарност с братята, подложени на гонения, и в нашата грижа за тях; ние сме едини в почитането на светиите; ние сме едини в това, че заедно даваме отпор на всички, които искат да посеят раздор и разделение в Църквата.

Ние заедно се опитваме да привлечем вниманието към страдащите наши братя в Близкия Изток и в Северна Африка, в Косово и Метохия, а сега – и в юго-изтока на Украйна, където се пролива кръвта на православните християни, оскверняват се и се разрушават храмовете Божи, където десетки хиляди бежанци, останали без покрив, се намират в постоянна опасност от представителите на радикалните сили, водени от идеологията на национална и религиозна нетърпимост.

Който не е с мене, той е против Мене (Лк. 11:23), – казва Господ Иисус Христос. И затова ние не се учудваме, когато виждаме тези, които са се отрекли от единството на Църквата, минавайки в разкол, сега посредством агресивната пропаганда на войната разрушават единството на своя народ и своята страна, поощряват насилието и клеветнически обвиняват каноничната Църква в Украйна в липсата на патриотизъм заради нейните призиви за мир и народно съгласие.

Единството на Православната църква с особена сила трябва да се прояви на подготвяния Велик Събор на Светата православна църква, и затова е така важно, щото този Събор да бъде внимателно подготвен и да премине в мир, единомислие и братско общение.

От идещия Събор ние очакваме приемането на документи, адресирани до нашите съвременници, до нашите съотечественици, до хората от различни националности – до всички онези, за които гласът на Православната църква има авторитет и сила. Ние очакваме такива документи, които биха били посветени не на теми, изчерпали своята актуалност и останали в миналото, а на въпросите, които стоят с цялата си острота на дневен ред. От името на Всеправославния Събор задължително трябва да прозвучат мисли, които да намерят отклик в сърцата на пастирите и вярващите по всички краища на земята. Ние сега встъпихме във важна фаза от подготовката на Събора, и аз се моля за това, тази подготовка да се осъществява в дух на единомислие, Господ да даде мъдрост на всички, които сега подготвят текстовете, провеждат дискусии, за да може Съборът да има възможността да се обърне към целия свят с ярко и силно пророческо слово. Именно това слово очаква от нас днес светът.“ – каза в словото си Негово Светейшество и благодари сърдечно на всички гости за тяхното участие в тържествата по случай 1000-годишнината от блажената кончина на княз Владимир.

Приветствайки Светейшия Патриарх Кирил от лицето на Константинополския Патриарх Вартоломей и от името на всички представители на Поместните православни църкви, Милетският митрополит Апостол започна своята реч с думите на св. Константинополски Патриарх Фотий от неговото послание до българския княз Борис: „На Княза истински подобава да се грижи не само за своето спасение, но и поверения му народ да удостоява със същото попечение и равно да го води и призовава към съвършенството на богопознанието“ – като отбеляза, че това изречение е получило най-добро изпълнение „в честното лице и в неизмеримо важното за историята на делото на светия равноапостолен княз Владимир – Покръстителя на Русия, чиято памет ние светло честваме днес всички“.

Като спомена за първата мисия в Киевска Рус, осъществена от св. Патриарх Фотий, и за кръщението в Константинопол на великата княгиня Олга, която се уподобила на св. Елена, майката на св. Константин Велики, благодарение на което била подготвена почвата за последвалото обръщение на св. Владимир и за неговото дело, което открило съвършено нови перспективи за руския народ, йерархът на Константинополската църква подробно се спря на историята на това обръщение и на значението на видяната от пратениците на княз Владимир в Цариград неописуема красота и небесно величие на православното богослужение.

След това митрополит Апостол подчерта, че възприетото от Майката Църква – Константинополската, кръщение и встъпването в брак със сестрата на император Василий – принцеса Анна, означавали за Русия встъпване в тесни духовни и кръвни връзки с Византия, след което светият княз „се върнал в майката на всички руски градове Киев и възвестил проповед на покаяние. Идолите са низвергнати, и народът е призован в кораба на спасението чрез измиване в купела на обновлението, тоест на светото Кръщение, и единодушно прегръща светата православна вяра“.

Оценявайки значението на личността на светия княз Владимир, Милетският митрополит Апостол обърна внимание на това, че Покръстителят на Русия „не само е утвърдил светата Христова вяра на благословената Руска земя, но донасяйки културата, преобразил Киевското княжество“ и „за руския народ изиграл същата роля, както Константин Велики за Византия“, внасяйки велик принос в историята на Русия чрез „вграждане на благочестието и културата на Византийската империя в Киевското княжество“ и предавайки на своите приемници предаността към Майката Църква и почитанието към нея. В духа на взаимната любов и по-нататък се развивали отношенията на „Великата Църква Константинополска и нейната най-прекрасна дъщеря – Руската Църква.“ Даже и след падането на Византийската империя и установяване самостоятелността на Руската Църква, „отношенията с Константинополската Църква-Майка никога не са отслабвали и не са се забравяли свързващите ги духовни връзки“, свидетелство за което е „каноничното получаване на Патриаршески статус и чест на митрополит Йов и на неговите приемници“, провъзгласено от Светейшия Патриарх Йеремия през 1589 г. и потвърдено на Събора през 1590 г. в Константинопол.

Светлото тържество по случай честването на паметта на светия равноапостолен велик княз Владимир, е прекрасен повод за всички нас да си спомним за нерушимите братски връзки, свързващи двете Църкви, за това отново да се приобщим към нашето общо скъпоценно византийско наследство, как трябва да се потрудим за желаното от нашите сърца единство, да покажем на всички прекрасния и спасителен свят на Едината, Свята, Съборна и Апостолска Църква, за да пристъпим с радост и със сърдечна простота към идващия Свят и Велик Събор“, – каза митрополит Апостол в края на своята реч.

Като предаде поздравление от Светейшия Константинополски Патриарх Вартоломей, Милетският митрополит Апостол пожела на Светейшия Патриарх Кирил великият равноапостолен св. Владимир – Покръстител на Русия, да укрепя Негово Светейшество на многая и благая лета, а над „благочестивия руски народ по ходатайството на св. Владимир“ да се ниспослат обилни милости и благодат Божия.

Главата на делегацията на Константинополската православна църква поднесе на Светейшия Патриарх Кирил старинна панагия от съкровищницата на Патриаршеския манастир „Св. Анастасия“, чийто игумен е митрополит Апостол.

Като благодари за поздравлението по случай знаменателната дата, Светейшият Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил предаде братско приветствие на Светейшия Патриарх Вартоломей.

“За нас е важно в този ден да чуем гласа на Константинополската Църква, от която нашият народ е получил Кръщението чрез великия и равноапостолен княз Владимир, – подчерта Негово Светейшество. – Благодаря Ви също, че Вие спомнихте патриарх Фотий, който е благословил светите равноапостолни Кирил и Методий да се отправят в северните предели, където живеели русите, за да проповядват словото на Христовата истина. Ние знаем колко важно е било неговото присъствие в Крим и в Северното Причерноморие за това да се посеят семената на православната вяра“.

В историята са известни случаи, когато се реставрират стари порядки и се рушат кълновете на новото, напомни Предстоятелят на Руската православна църква: „По същия начин, както Юлиан Отстъпник се опитал да разруши семената на християнството в империята на ромеите, един от князете наричан Олег се опитал да унищожи семената на християнството, посети от светите равноапостолни братя, пристигнали в нашите предели с благословението на Патриарх Фотий. След това последвало кръщението на Олга, за което Вие споменахте, и това било съпроводено с установяването на особени отношения между великокняжеския род и византийската монархия. С кръщението си тя е подтикнала много от тогавашните известни и влиятелни руси, приближени до великокняжеския трон, да приемат кръщение, и по времето на княз Владимир вече значителна част от руския елит бил приобщен към християнската Църква. Но, вероятно, е било невъзможно да се покръсти народа, ако не е приел кръщение великия княз. Той приел в Корсун от пратениците на Константинополската църква светото кръщение и чрез този тайнствен и благодатен акт сам се изменил до неузнаваемост.“

Това събитие, както отбеляза Светейшият Патриарх Кирил, е от световно историческо значение, но на първо място то е важно за всички славянски народи, които са живели и живеят на територията на историческата Рус.

Като се обърна към членовете на делегациите, Светейшият Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил ги помоли да предадат благодарност на Предстоятелите на Поместните православни църкви, изпратили делегации в Москва за участие в честванията.

Предстоятелят на Руската православна църква също така връчи на участниците в срещата юбилеен медал „В памет на 1000-годишнината от преставянето на равноапостолния велик княз Владимир“.

Служба за комуникация на ОВЦС/Патриархия.ru

/виж пълния текст на руски език/