РОЖДЕСТВЕНСКОЕ ПОСЛАНИЕ Святейшего Патриарха Московского и всея Руси Кирилла

Възлюблени в Господа Преосвещени архипастири, всечестни презвитери и дякони, боголюбиви монаси и монахини, скъпи братя и сестри!

Днес нашите храмове са изпълнени с хора, които са дошли да славят Новородения Богомладенец – Хистос Спатилел и Неговата Пречиста Майка – Дева Мария.
Рождество Христово е централно събитие в цялата човешка история. Човек винаги е търсел Бога: но в цялата си пълнота Бог Сам е открил Себе си на човечеството единствено във въплъщението на Своя единороден Син. С пришествието на Сина Божий – и на Сина човешки – светът узна, че Бог е Любов, а не само Висша Сила, Бог е Милост – а не само Мъздовъздател, Бог е извор на живот и радост – а не само Страшен Съдия, Бог е Света Троица, вътрешен закон за живота на Който е също любовта, – а изобщо не е самотен Владика на света.
Днес ние празнуваме събитие, което коренно измени целия ход на човешката история. Бог влиза в самите недра на човешкия живот, става един от нас, поема върху себе си цялата тежест на нашите грехове, човешка немощ и слабости – принася ги на Голгота, за да освободи хората от непоносимото бреме. Бог от този момент – не е някъде в недостъпните небеса, а е тук, с нас, сред нас. Всеки път при извършването на Божествената литургия се произнасят думите „Христос посреди нас!” – и отговорът е: „Е и ще бъде!” Това е красноречиво свидетелство за присъствието на Самия Въплътил се Бог – Христос Спасител – сред Своите верни. Редовно причастявайки с Неговите Свети Тяло и Кръв, полагайки усилия за изпълнение на Неговите заповеди, ние влизами в реално общуване с Него, с нашия Спасител, и получаваме опрощение на греховете.
Вярващите в Храстос и верните Му ученици, са призвани да бъдат свидетели на открилото им се в Христос по чудотворен начин Царство Божие още по време на земния живот. На нас се падна високата чест – да постъпваме в този свят така, както е постъпвал нашият Учител и Бог, със силата Христова да бъдем непоколебими в противопоставянето на греха и злото, да не се уморяваме в усърдното извършване на добри дела, да не униваме в ежедневното усилие за превръщането на нашата греховна природа в нов, благодатен човек.
Чрез Христос Спасител е установен надежден критерий на неподправеност на отношението към Бога – това е нашият близък. Приемайки върху себе си чуждите немощи, споделяйки болката и скръбта, понасяйки тегобите на нещастните и нуждаещите се, ние изпълняваме Христовия закон (Гал.6:2) и ставаме подобни на Спасителя, Който взе върху си нашите немощи и понесе нашите недъзи (Ис. 53:4).
И не е възможно в този радостен и светоносен ден на Христовото Рождество, когато всички твари с изумление пристъпват към яслите на Богомладенеца, да забравим за другите. Тази велика благодат, която ние днес получаваме в нашите храмове, трябва обилно да се изсипе и върху онези, които все още са извън Църквата и живеят според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2:8). Но ако ние с вас не тръгнем насреща – тази Блага Вест може и да не стигне до тях; и ако ние с вас не отворим сърцата си, за да споделим преизпълнилата ни радост, – тя може никога да не се докосне до онзи, който я няма, но който е готов да я приеме.
Чрез въплъщението на Божия Син човешката природа е възнесена до небивала висота. Всеки от нас не само е създаден „по образ и подобие Божие”, но и чрез Христос сега вече е и осиновен от Бога: ние вече не сме „чужди и не сме пришелци, а съграждани на светиите и свои на Бога” (Еф.2:19). За тази близост и дръзновение пред Бога говори и молитвата към Господа, в която ние се обръщаме към Твореца като към роден Небесен Отец.
Всеки човешки живот е безценен: та нали за него е заплатено с Въплъщението, с Живота, със Смъртта и Възкресението на Единородния Син Божий. Всичко това още по-силно ни заставя да се отнасяме с особено благоговение и внимание към всеки човек, независимо от това до каква степен той се различава от нас. Съгласно мислите на свети Филарет Московски (Дроздов), „любовта е живо и дейно участие в благосъстоянието на другия”. Към тази проява на любовта бих искал преди всичко да призова всички в тези радостни дни на Рождество Христово: да бъдем, по думите на апостол Павел, братолюбиви един към друг, в почет преваряйте се един към друг, в усърдието не бивайте лениви, духом бъдете пламенни, Господу служете! (Рим. 12:10-11, Евр. 13:16).
Сърдечно ви поздравявам с големия празник Рождество Христово. Бог на любовта и на мира (2 Кор.13:11) да дарува на нашия народ и на всеки от нас мир и благоденствие през Новата година.

+КИРИЛ, МОСКОВСКИ ПАТРИАРХ И НА ЦЯЛА РУСИЯ
Рождество Христово
2013/2014 г