В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Раждането на Спасителя на света се оказало незабележимо за никого, освен за няколкото овчари, които неволно станали свидетели на тържеството на Ангелите, които се радвали от сбъдването на предвечния Божий Промисъл, и на тримата духовно най-проницателни мъдреци, които положили пред родилия се Богомладенец символични дарове.
Ирод Велики, потопил в кръв околностите на Витлеем, много бързо забравил за страшното пророчество, и смъртта скоро влязла през вратата на неговия мрачен дворец. Столетието продължавало да върви по железния път на греха и никой в света не знаел, че е настъпило ново време, епоха на ново Откровение на Бога, явяването на Жертвения Агнец, обречен „преди свят да се създаде” (1Пет.1:20; Откр.13:8).
Преди създаването на света Бог е знаел, че създаденият от Него човек, най-съвършеното Негово творение, ползвайки Божествения дар на свободата, ще си отиде от Него. Създавайки човека, Бог предвидил, че Свободата – фундаменталната черта на Неговия Собствен Образ в човека – може да го доведе до отдалечаване от Твореца, до физическа и нравствена смърт.
Бог не престанал да обича човека и след неговото грехопадение. Божият замисъл за обожението на човека, заради когото се създавал света, трябвало да се осъществи. И предопределеният преди създаването на света Жертвен Агнец – Синът Божий – се явил в света.
Царството Божие е открито за всеки, но да влезе в него може само онзи, който няма грехове, които поставят непреодолима черта между човека и неговия Творец. Затова Евангелската история се открива с проповед за покаяние, към което призовава хората най-великият пророк, стоящ на прага на Новия Завет – Йоан Предтеча.
„Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2), – зове Йоан на бреговете на р.Йордан. И Небесното Царство в лицето на Въплътения Бог, Сина Божий, Иисус Христос действително плътно се е приближило до човечеството.
Символ на покаянието, стремеж към освобождаване от греха, към духовно преображение, от което се нуждаели хората от всяко звание и племе, станало кръщението – чрез потапяне във водите на Йордан, реката, която някога била граница на Обетованата земя, а сега станала граница на Божието Царство.
Йордан, към който в течение на 40 години са се стремили измъчилите се в Синайската пустиня евреи, станал река на живота за всичко погиващо в бездната на собствената греховност на човечеството.
Кръщението на Йоан беше кръщение на покаянието, знак за духовни изменения, очистване от греха, символ на настъпващата душевна чистота.
Спасителят на света не е имал никакъв грях: нито личен, нито още повече първороден, защото се е родил от Дева. И въпреки това Христос идва на Йордан, противейки се на въздържащия Го Йоан, и се кръщава от него, казвайки: „защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда”.(Мат.3:15).
Тази истина – е истината за кзенозиса, истината за Бога, който снизхожда към човека, принизява Себе си до човека, приема „зрак раба” и без да губи при това от пълнотата на Своята Божествена природа.Това е истината на Агнеца, принесен в жертва преди сътворението на света и който сега се яви в света.
Това е истината на Богоявлението, явяването в Пълнота на Триипостасния Бог: Кръщаващия се Син, Снизхождащия Дух и Свидетелстващия Отец.
Спасението – това е двойствен процес, синергиен, изискващ участие на две сили. От една страна – това е силата на свободната човешка воля, отвращаваща се от греха, а от друга – това е силата на спасяващата Божия благодат.
„Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие”(Йоан 3:5), говори Спасителят на юдейския книжник.
Раждането от вода – това е покаянието, това е възраждането на човешката душа, възвръщане на чистотата, загубена в личното грехопадение. Раждането от вода – това е Йоановото Кръщение!
Раждането от Духа – това е получаване на Неговите благодатни дарове, това е Петдесетницата, това е входът в църквата, Богочовешката реалност, съединяваща Небето и Земята. Раждането от Духа – това е обожението, това е явяването на Бога в човека, това е Иисусовото Кръщение!
В историческото битие на Християнската Църква са се съхранили две тайнства, извършени на бреговете на Йордан. Йоановото Кръщение – това е тайнството на покаянието, изповедта, която все повече и повече възражда вярващия, прави достъпна за него пълнотата на благодатта, която е неограничена в Църквата. Иисусовото Кръщение – това е самото тайнство на Кръщението, което освобождава човека от проклетото наследство на първородния грях, възвръща загубената в грехопадението на Адам свобода да не греши и го въвежда в Църквата.
Скъпи братя и сестри! Изглежда, че няма нищо по-лесно от това да се приеме Кръщението. Купуваш си кръстче, изслушваш молитвите, и ти – вече си християнин, ти си – пълноправен притежател на всичкото богатство на Църквата, на цялата Божия благодат, на всички дарове на Светия Дух.
И наистина, Бог е направил за човека всичко. Влез в Църквата и вземи принадлежащото ти Царство.Не, не се взема. Много е трудно – истински трябва да се изповядваш, да извършиш собствен подвиг за духовно преобразяване, да се откажеш от света, с който си свикнал, който те дърпа назад, защото не иска да загуби своето.
Но най-голямата сила в синегрията на Спасението е Божията сила! „Верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите. (1 Кор.10:13).
Богоявлението се извърши. Агнецът, определен преди създаването на света, е заклан. Христос се роди, умря на кръста и възкръсна! И в това е източникът на нашата собствена духовна сила. Амин!
