Позиция Настоятеля Подворья Патриарха Московского и всея Руси игумена Филиппа (Васильцева)


Документ на болгарском языке (pdf)

П О З И Ц И Я

На: Настоятеля на Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх  в София

игумен Филип (Василцев)

Относно: Въпроси, обсъждани в български средства за масова информация

  1.  Въпросът за «връщането на имотите на Руската Православна Църква в България» :

Руската Православна Църква няма собственост в България.

Храмът «Свети Николай Чудотворец» – Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх  в София, е собственост на Руската Федерация. Подворието не е енория, а пълномощно представителство на братска Поместна Православна Църква при Българския Патриарх, структурно подразделение на Руската Православна Църква (Московски Патриархат).

Имотите, които Руската Църква е притежавала в България, през 1952 година са предадени на Българската Православна Църква. На 10 ноември 1952 година на заседание на Светия Синод на Руската Православна Църква под председателството на Патриарх Алексий Първи е взето решение за предаването  «в юрисдикция и владение на Българската Православна Църква на следните енории, манастири и клир на Руската Православна Църква в България» (прилага се списък). Наместник-председателят на Свети Синод на Българската Православна Църква, по онова време Пловдивският митрополит Кирил отговаря, че не възразява на предложението на Московската Патриаршия. Предадените имоти включват: енория в село Царев брод, енория в град Димитрово (сега Перник), енория във Варна, енория в Пловдив, енория и храм-паметник при Шипка, енория в тогавашното село Княжево, енория в град Русе, мъжки манастир «Архангел Михаил» в село Кокаляне и Девически манастир «Покров Богородичен» в тогавашното село Княжево.

Оттогава досега въпросът за връщането на собствеността на Руската Православна Църква в България никога не е повдиган и не се повдига.

2. Въпросът за «регистрацията на новия Устав на Патриаршеското Подворие»:

През ноември 2011 година със заповед на Управлението на Московската Патриаршия по задграничните учреждения получих  Устав на Патриаршеското Подворие, придружен от Заповед на Светейшия Патриарх Кирил (с № У-01/489 от 31.10.2011), с което ми се възлагаше да регистрирам Устава в Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет на Република България. При посещението си в Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет на Република България зададох въпрос, каква е процедурата за регистрация на Устава и получаване  на статут на юридическо лице. Беше ми обяснено, че Устав на Подворието може да се регистрира като здружение или като фондация. Веднага след срещата в дирекцията аз представих Устава на Подворието на Светейшия Патриарх Максим и го помолих за негов коментар. Освен това, на 03.12.2011 г. изпратих на Светейшия Патриарх Максим  писмо (изх. № 53 от 03.12.2011 г.), в което обяснявах нашите намерения. Регистрирането на Подворието като юридическо лице, т. е. получаване на юридически статус на субекта за стопанска дейност, подобно на всички храмове и енории в България, е необходимо, за да се осъществява стопанска дейност на законова основа. Тя е особено актуална сега, когато предстои цялостна реставрация на храма, който през 2014 година ще отбележи 100-годишнината от своето освещаване.

  1.  Въпросът за «литургичните промени»:

а) въвеждането на ранна Божествена литургия.

Въвеждането на ранна Божествена литургия е обусловена от числеността на богомолците. Ранната Божетвена литургия редовно се посещава от 30 – 60 човека.

б) въвеждането на нощна Божествена литургия на Рождество Христово.

Служенето на нощната Литургия на Рождество е обичайна практика за Руската Православна Църква.

в) отмяна на четенето на Евангелието на български език.

Аз предложих практиката на поредно четене: Евангелието да се чете на църковнославянски език, а Апостолът на български;  с възможен вариант — Евангелието да се чете на български, Апостолът — на църковнославянски. Църковнославянският език, по своя произход, се явява старобългарски, затова е неразбираема причината за отказ от него в литургичната практика. Четенето на Евангелието и Апостола на български език е върнато в богослужебна практика от 12 февруари т.г.

г) четенето на бележките на сугуба ектения.

Преди моето назначаване бележките невинаги са се четяли, като правило са се чели 5-6 от общо 100 дадени. Според съвета на няколко български архиереи ние въведохме практиката четенето на бележките в олтара да става по време на пеенето «Достойно есть».

4. По въпроса за «забраната на свободния достъп на богомолци в руския храм»

Забрана за свободен достъп на богомолци в руския храм в София не е имало никога  и никога няма да има. Храмът е отворен от сутрин до вечер за всички богомолци, българи, руси и др., независимо от тяхната националност. Всички желаещи могат да влязат, да се помолят, да слязат долу в криптата, за да се поклонят на мястото на упокоение на архиепископ Серафим (Соболев). Всеки ден стотици хора идват и скланят глава в молитва пред «дядо Владика». По време на богослужението е забранено снимането с фотоапарати и видеокамери, тъй като може да бъде  нарушен редът на богослужението, а богомолците да бъдат смутени. В изключителни случаи за снимане може да се поиска разрешение  от официален представител на Подворието. Фото и видео заснемането е разрешено само на официални представители на Българската Православна Църква.

5. По въпроса за «охраната на храма».

Нашият   храм, както и всяка църква, има потриери – двама служители, които работят на смени, единият от тях е пенсионер. Храмът е достъпен за всички, но все пак необходимо е да има човек, който да следи за реда в храма.

Забележка:

В Неделя на Прошката, на 26 февруари т.г., настоятелят покани на среща миряните при Подворието за открит диалог. Срещата не се състоя.

На 19 март, във вторник, в Синодалната палата на Българската Православна Църква се състоя среща между Видинския митрополит Дометиан,  Стобийският епископ Наум — главен секретар на Светия Синод, викарият на Софийската митрополия — Знеполският епископ Йоан с настоятелят на Подворието, свещениците и миряни от Подворието. За съжаление, на тази среща не присъстваха миряните от Подворието, които критикуват настоятеля. Беше взето решение по Пасха да бъде осъществена още една среща за открит диалог.

Братя и сестри,

По време на Великия пост в Подворието на Патириарха на Москва и на цяла Русия ще се извършват молитви за връщане в църковната ограда на разсеяните чеда, които ще бъдат приети с опрощение и любов.

Настоятел на Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх  в София