Игор Ашманов
Източник: Фома.ру
Поредицата скандални новини за Руската Православна църква едни считат за централна информационна атака, други – за естествен ход на събитията. По тази тема може дълго да се дискутира, а може просто да се обърнем към фактите и цифрите: да анализираме всичките интернет-публикации по конкретна скандална тема и да проследим как е възникнала новината и какъв път е изминала, преди да е станала повсеместно обсъждана. Такова изследване е извършил Игорь Ашманов – генерален директор на компанията „Ашманов и партньори”, известен специалист в областта на изкуствения интелект и интернет-технологиите.
Ментален вирус
 |
– Скандалните новини за Руската Православна църква – как ги оценявате от гледна точка на интернет-технологиите: това информационна атака ли е или просто е редица реални информационни поводи?
– Разбира се, това е информационна атака. Има технологии за мониторинг на новините, които позволяват „да се провери чрез алгебрата”. Има много характерни признаци за това, че постоянната публикация на скандални новини за Руската Православна църква и за Патриарха – това не са естествени събития, които интересуват всички от само себе си, а са „новини”, изкуствено завъртяни. Лъжи. Разбира се, наличието на някой признак или фактор в новината само по себе си не е стопроцентно доказателство, но когато се натрупат няколко, картината става напълно ясна…
– Що за фактори са това?
– Преди всичко трябва веднага да поясним, че добре организираните компромати и кампании по очерняне изглеждат съвсем естествено, и не можеш да ги откриеш с автоматичен анализ – трябва да се запознаеш с достоверността на самите съобщения. Обаче в кампания подобна на тази, която се води против Руската Православна църква, има много и достатъчно груби, механични компромати. Те могат автоматично да бъдат разпознати.
Първо – самият характер на новината показва, че е компромат. Например, половината от всички зимни и пролетни информационни поводи, които се използват за нападение срещу Църквата, е „боклук”, това са новини от преди две-три години. Например, темата за часовника на Патриарха изплува през април. Това е историята, която се опитваше за първи път да завърти „Украинская правда” преди три години,
по време на визитата на Патриарха вУкрайна. Или темата с „апартамента на Патриарха”: първото му споменаване е от преди две години. Подобна е историята с пансионата, който Църквата уж отнела от болните деца. Освен че всичко е изопачено, тази история също е много стара. Тогава беше новина, сега вече не е. Но на организаторите на кампаниите на всеки две-три седмици им е нужно ново изтласкване на Църквата или лично на Патриарха. Често пъти Църквата, като много голям колектив, състоящ се от различни хора, сама дава повод (случаят със свещениците, например), но това невинаги се случва. Затова, щом не сме намерили нищо ново, тогава да се поровим в архивите, да извадим като топ новина „гнилото”. Преопаковаме го, правим го актуално и го пускаме.
Второ – признакът на компромата – това е характерът на разпространение. Денонощният график на осведомяване в интернет за настоящо събитие, свързано с църквата: да кажем Великден или визита на Патриарха в друга страна – обикновено изглежда като хаотична поредица от изхвърляния (вж графика: много различни автори от различни места пишат разни неща в различно време. А денонощната графика на компромата е много остъра (вж графика 2). Механичният компромат изглежда като рязък връх, т.е. много „автори” препубликуват практически едно и също и, което е най-интересно, много често в едно и също време.
Понякога компроматите се съобщават точно в 9,00, или точно в 15,00. Преди всичко ме поразява тази недодяланост. Ето как виждам схемата на тази работа: цялата подготовка за компромата в 9,00 ч. е извършена в навечерието – обиколили са кафенетата в центъра на Москва, раздали са парите на блогерите, договорили са се по телефона, писали са си и т.н. На сутринта са изпратили текста, дали са заповед за начало. Или всичко е извършено преди обед – и тогава компроматът се обявява в 15 часа.
Показателно е също така и това как изглежда кампанията, т.е. многобройните компромати изобразени на графиката не за денонощие, а по седмици: те образуват един вълнист „рафт” (виж графика №4), т.е. веднага щом един информационен повод остарее (кривата на графиката се накланя) и трябва да се пуска следващият.
Още един характерен признак на компромата е отношението на количеството препечатки към оригиналите. По-точно, колко в относително изражение са били авторските съобщения за едно или друго събитие и колко са просто копията. В нашата компания има технология, която позволява да се открият даже неясните препечатки, когато блогерът взема първоизточника, сменя там местата на някои абзаци, прибавя няколко думи и формулировки, т.е. придава на статията авторски текст. Но при компроматите има много малко оригинали. Основното е – това са дублети или неясни дублети. (виж графика №2).
А при естественото събитие – оригиналите са много (виж графика №1). Това е разбираемо – при естественото събитие важността е голяма, няма нужда изкуствено да бъде създавана, затова за такова събитие пишат много и различни кореспонденти, които не се познават помежду си и всеки пише със свои думи. Всяка от тези авторски публикации от гледна точка на интернет-търсачкатаа е отделно медийно събитие. А при компромата – има един-два оригинала, най-много – три-пет. И много-много копия (виж графики №1 и 2).
Обсъждане в блоговете и социалните мрежи в течение на един ден:
Естествено събитие: Великден
Така изглежда на графиката естественият информационен повод, свързан с Църквата – например, приближаването на празника Великден на 15 април 2012 г. Почасов график на динамиката на интернет-публикациите на 5 април 2012 г.
Оста Х – време, оста – Y – брой оригинални съобщения и брой препечатки. Графиката изглежда като хаотична верига от изплисквания. Такова е поведението на естествената новина: случва се събитие, което предизвиква у хората потребност да се изкажат по тази тема. Хората не се познават един с друг, действията им не се координират, изказват се различно. Следователно, съобщенията за такова събитие имат два характерни признака: 1) те много интензивно са разпространени във времето – от графиката се вижда, че съобщенията се появяват през целия ден, и 2) много са оригиналните съобщения – авторските мнения (долната крива) и не са толкова много дублети – препечатки (горната крива).
Брой публикации, cъобщения, оригинални – 353, общо – 773
Графика №2
Информационен компромат: „Апартаментът на Патриарха”
Така на графиката изглежда изкуствено завъртяната новина – компромат. Почасовата графика на поредната новина по тема „апартаментът на Патриарха” от 5 май 2012 г. Оста Х – време, оста – Y- брой оригинални съобщения и брой препечатки. Графиката изглежда като остър връх. Такова е поведението на изкуствената новина: тя е завъртяна с механични, алгоритмични действия – или работят роботи, или координирана група от хора в едно и също време публикува една и съща информация. Това е отразено на графиката: тук оригиналните авторски съобщения имат малък дял (долната крива – хоризонталната, почти е на нула) и, обратно – твърде голям е делът на препечатките (горната крива – остър връх). Всички препечатки – основното действие по разпространение на изкуствената новина – се извършват много бързо, в течение на няколко минути след публикуване на оригиналното съобщение.
Съобщения: оригинални – 188, общо – 1631
Накрая, още един признак на компромата – това е характерът на акаунта в социалната мрежа, от който излиза оригиналното съобщение. Много често компроматът излиза от малко популярни акаунти. Например, някое си момиче в социалната мрежа е „на линия” – помества снимка на котки, цветя и т.н. Доста продължително – няколко месеца – изобразява реален акаунт. И изведнъж именно тук се появява нехарактерен, дълъг, много дълъг емоционален текст за това, че нейният баща сега, видиш ли, се намира в Кримск на съвещание и че там има хиляди трупове, а властта нищо не прави… Това се копира от всички и навсякъде. А след това, след четири часа акаунтът от само себе си изчезва.
Защо всичко това са признаци на компромат? Затова защото, ако този акаунт е малко популярен, но за няколко часа предизвика рязък взрив на интерес – означава, че да се узнае за него чрез средствата на тази социална мрежа е било невъзможно. Как – ако това момиче няма чак толкова много приятели? Получава се, че на тази страничка е посочена изпълнителите със средства, външни за тази социална мрежа: отново са се договорили, писали са си, посочили са връзка в друга социална мрежа и т.н.
Последният етап от компромата – отмиване от Средствата за масова информация (СИМ). Информационните интернет-ресурси след два-три часа подхващат историята и я правят новина, която започва с думите: „В интернет пишат, че …” Това даже е любопитно – през последните няколко години се наложи нов метод, как да се снеме от СМИ отговорността: преди се считаше за необходимо да се проверяват източниците на информация, а сега това не се изисква. „Това пишат хората в интернет, а ние, СМИ само препечатваме”. Така хвърленият информационен повод се завъртва интернет – СМИ. А след това, ако има късмет, се провира в популярните вестници и телевизията.
Въз основа на тези признаци кампанията против Патриарх Кирил и Руската Православна Църква може да се счита за класическа информационна атака.
– Но има и друг проблем: някои анонимни блогери са пуснали новина, и ето че веднага в социалните мрежи я подхващат напълно реални хора, при това не глупави – твои познати, и започват да я обсъждат, да я отразяват, да правят изводи…
Това явление аз наричам ментален вирус. Всички ние сме обект на неговото въздействие. Спомням си един епизод от периода на перестройката. На Пушкинския площад до редакцията на „Московские новости” се събираха стотици, а понякога и хиляди хора, които непрекъснато обсъждаха политиката. С часове стояха на студа, под дъжда…А как обсъждаха!? Едни разгорещено преразказваха един на друг онова, което току-що са прочели във вестника или са гледали по телевизията: разобличавахме Сталин, избрахме Върховния съвет на СССР, академик Сахаров не го допуснаха до трибуната…Всичко това приличаше на някаква треска, на чума! Казват, че не само в Москва е било така.
Сега става съвсем същото – само че в интернет. В дадения случай – хората преразказват един на друг каква лоша новина са научили за Църквата. Това е истински ментален вирус. Защо? Първо – той провокира болестта, нейното главно проявяване е силното разгорещяване на всяка, абсолютно на всяка новина по темата. Второ – човек в такава ситуация говори с щампи: той подхвърля това като собствено мнение, но ако се анализира, той просто повтаря онова, което току-що е чул от някой друг, със същите аргументи, със същите изводи. Това е естествено – та нали вирусът трябва сам постоянно еднакво да възпроизвежда себе си? Ако вирусът се модифицира, той не може да се разпространява – той мутира и угасва.
– А какво бихте посъветвали църковния човек, който като чете всичко това, и от това му става лошо? Да излезе от социалната мрежа и да не бъде в крак с времето?
– Аз не знам рецепти. Мога да кажа само: не трябва да се бърка понятието за „средно” и за „ норма”. Един условен пример: в Япония средното зрение е минус три. Но това не означава, че такова зрение е нормално. Нормата – това е стопроцентовото зрение. Тук е съвсем същото. От това, че всички приятели и познати стоят в социалната мрежа, не означава, че това е нормално.
Обсъждане в блоговете и социалните мрежи в продължение на две седмици:
Графика №3
Препечатки
Такова е поведението на естествената новина в продължение на две седмици, изобразено върху графиката. Оста Х – са дати, оста Y – брой публикации. Случва се събитие и рязко се увеличава броят на публикациите за него. Сред публикациите има много собствени мнения (т.е. оригинали – долната крива) и не твърде голям брой препечатки (горната крива). След това събитието започва постепенно да се забравя, броят на публикациите намалява, за две седмици споменаването на събитията стига до отрицание.
оригинални – 1580, общо – 2597
Графика №4
Такова изражение на графиката има информационният компромат в продължение на две седмици. Оста Х – датите, оста Y – брой публикации. Разнищвайки изкуствено събитието – и няколко дена за него се говори (на графиката – първият връх).След няколко дена интересът към него започва да спада и броят публикации постепенно намалява. В този момент, когато събитието от само себе си би се забравило, се извършва следващият компромат (вторият връх) – т.е. като че ли отново нещо ново се случва. И така няколко пъти. По този начин авторите на компромати не позволяват да изстива интересът у публиката към обсъжданата тема. Както винаги в случаите с компромати, значително се отличава броят на оригиналните съобщения и препечатките. Първите – малко (долната крива), вторите – извънредно много (горната крива).
Съобщения, оригинални – 3367, общо – 11406
Емигранти от Православието
– Често пъти Църквата е критикувана от нецърковни хора, странични…
– Да, това ми изглежда особено любопитно. Чел съм блоговете на познати – и не мога да разбера защо човек, който сам се причислява към атеистите, например, подхваща всякаква новина за това, че еди-кой си свещеник е хванат в нещо, че Църквата е отнела нещо на някого си. Аз няколко пъти влизах в разговори, опитвайки се да кажа: „Слушай, ама ти не си „член на клуба”, не ти ли е безразлично това?” Опитах се да обясня, че това е интелигентско лицемерие: значи, самият аз не вярвам, в Църква нито веднъж не съм влизал, мога да си правя каквото си искам, но щом вие се наричате вярващи, вие трябва да бъдете по-праведливи, и щом като ти си свещеник, аз мога от теб да изисквам нещо… И защо така изведнъж? При това аргументите на моите събеседници ми изглеждат неубедителни: „Църквата се промъква в моето светско пространство, включвам телевизора – показват поп, и това ме дразни”. В отговор на това аз предлагам да вземе програмата за предаванията и просто да пресметне колко са православните предавания за една седмица. Един мой познат написа в своя блог, че в Църквата най-много го „вбесява” камбанения звън близо до дома му. В отговор някой иронично му написал, че звъненето на камбаните е замислено специално за тази цел и затова звънят …
Задавал съм си въпроса: защо хората така лековато и с удоволствие се дразнят от Църквата. И изведнъж разбрах, че нещо подобно съм наблюдавал някога в средата на емигрантите. Това се наричаше „навиване за заминаване”. Например: еди-кой си програмист е решил да емигрира от Русия в САЩ – и дълго преди заминаването си на всяка среща, на всеки семинар вместо да говори за програмирането, започва да говори за това, как тук всичко е ужасно, накъде отива тази страна. Всеки, който си е намислил да заминава, трябваше всичко това постоянно да го повтаря – за да „навие” самия себе си, да убеди познатите и приятелите си в правилността на своето решение, да получи от всички съчувствие – а околните просто страдаха от замърсяването на въздуха. Но след като замина, той пак не се успокои – изявяваше се на руските интернет форуми и продължаваше вече зад океана същото онова „навиване”. Доказваше, че не напразно е заминал: имам къща на брега на морето, морава, грил, всички умници са вече тук, в Русия останаха само идиотите.
И така, сега като чета как невярващите компютърджии, бизнесмените-агностици или някои други постоянно публикуват на своите страници новини за Църквата, които, струва ми се, тях не ги засягат – всичко това много ми напомня емигрантското „навиване” зад океана. Защото след седемдесетгодишния съветски период всички ние сме в известна степен емигранти от Православието. Разликата е само в това, че зад граница хората заминават сами, а от Православието нас ни изритаха по неволя. При това в нашата страна плоскостта в някаквя степен е наклонена към християнството: под краката ни като че ли има течение, което ни води натам. Можем да го последваме, но можем и да му се противопоставим. Но като че ли всичко ни тласка към това, че все-пак да се застанем на страната на Православието, това е в сърцевината на културата, роднините и приятели носят кръстчета, наоколо има много храмове.
И емигрантът от Православието чувства, че доброто е той да вникне във всичко това, нещо да прочете, нещо да научи за историята, да разбере защо умните и почтени хора са православни. Но на него това не му се иска – и той започва да се „навива”: как в Църквата всичко е ужасно и колко правилно постъпва като стои настрана. На него му предоставят информационен повод и той с удоволствие сутрин сяда пред компютъра, за да се потресе от ужас: че то при поповете всичко е лошо както преди, а това значи, че още за един ден може да е спокоен и да не мисли за това.
– А как ви се струва – защо хората се съпротивляват на това да се върнат от емиграция в Православието?
– През целия си живот аз работих в средата на програмисти и мога да говоря за това, което е характерно за тази среда. Като правило, тук пътят за удовлетворяване на мистическата потребност започва от мистическите и езотерични практики. И твърде много от тях остават там. Аз разбирам защо – заради своего рода интелектуалната новост. Евангелските притчи, поговорките произлезли от Евангелието – всичко това е фон, с който живеем, свикнали сме и не го забелязваме. Мистиката – това е нещо неизвестно. А програмистът – това е човек, който обича да умува („ум-разум“), обича да анализира и да разкрива сложното. Затова интелектуалната новост за него е притегателна. На него му харесва, когато му казват: това, което ти знаеш, не е много интересно, а ние сега ще ти разкажем това, което другите не разбират. То е сложно, ще се наложи да се напрегнеш и да помислиш. Но затова пък ще станеш най-велик от всички. А той току-що е взел сто изпита в университета за пет години и пет езика на програмирането е научил. Всичко това го ласкае.
И нещо повече. Всички мистически учения по същността си говорят следното: всички хора наоколо са говеда и кретени, но има Път (задължително с голяма буква), по него идват Избраните, и ти можеш да бъдеш сред тях, но на теб ти е нужен Учител (също с голяма буква), в края на пътя ти ще придобиеш сила и ще станеш по-добър от хората-кретени. По същността си – това е просто съблазън. Но на програмиста това му напомня работата от техническата инструкция: има хора, които умеят това, което ти не умееш, това ти е нужно за професията, чети инструкцията, тренирай се и също ще знаеш всичко.
– Но нали инструкция в известен смисъл има и в християнството: всички хора са грешни, но има път за преодоляване на греховете – покаянието, и по този път няма да минеш без Учителя – Христос. В какво се състои принципната разлика?
– Според мен, ето в какво. Макар че сектантите и езотериците в началото известно време наистина да говорят на човека за неговото несъвършенство и даже го унижават, но след това те много бързо започват да го хвалят и да работят с неговата прекомерна гордост. Тези учения се характеризират с разделението на хората на категории, наподобяващи кастите в индуизма. И този, който проповядва учението, винаги – от само себе си – е във висшата категория. И обещава и теб да те вкара в нея. А християнството е устроено на съвсем друг принцип. Никой не ти обещава святост. Християнството те кара да се чувстваш недостоен пред Бога всеки ден.
Но това аз чак сега го разбирам. Някога, когато на младини се увличах от източните религии, аз това не го разбирах.
– А какво в крайна сметка ви доведе до християнството?
– Първо, навярно сложността, ум-разум. Аз също съм бил програмист. Завършил съм механо-математическия факултет. Когато започнах да чета християнските книжки – „Обикновено християнство”, „Писмата на Душевадеца” на Клайв Ст. Луис, „Слово за смъртта” на св. Игнатий Брянчанинов, на отец Серафим (Роуз) – аз изведнъж открих, че това е по-сложно и по-умно от цялата „източна” духовна литература взета заедно, която аз четях по-рано. На второ място, в християнството ме порази красотата. Знаете ли, моите деца много пъти гледаха „Хари Потър”. Аз не им забранявам – нека, там има магия, но все пак ясно са разположени акцентите, къде е доброто и къде е злото. Но след това започваш да гледаш „Хрониките на Нарния” и изведнъж виждаш, че „Хари Потър” – това е някакво неясно бягане в някакви тъмни помещения с някакви странни задачки. А „Хрониките на Нарния” – това е открит, блестящ свят с ясно послание към зрителя. С християнството при мен се случи същото. Аз почувствах, че в сравнение с източните религии с техния песимизъм и тягостни отношения между човека и света, от християнството блика светлина.
Информационната графика е изготвена въз основа на данните, представени от компанията „Ашманов и партньори”.
Константин Мацаи, Игор Ашманов
Снимка: Алексей Юшенков
