http://youtu.be/ddKA0F1MeWw
В ранната сутрин на 6 ноември 2012 г. в болницата в София се помина Предстоятелят на Българската Православна Църква Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Максим. Сутринта от камбанарията на катедралния храм-паметник „Св.блгв. кн.Александър Невски” в София беше провесено черно знаме в знак на скръб за любимия и дълбокоуважаван Предстоятел, посветил на Българската Православна Църква практически 86 години от своя дълъг и сложен живот.
Една седмица по-рано, Българската Православна Църква отбеляза 98-ия рожден ден на Патриарх Максим, като съвмести този личен празник с всенародното празнуване на 130-та годишнина от полагането на основите и 100-годишнината от освещаването на патриаршеския катедрален храм-паметник, носещ името на св. блгв.кн. Александър Невски – най-голямата православна църква както в българската столица, така и в цяла България и в Българската Православна Църква.В тържествата взеха участие представители на Поместните Православни Църкви, а от Атон беше донесено специално направено за юбилея копие на чудотворната икона на Божията Майка „Достойно есть” – дар на храма от светогорското братство. Иконата беше поставена в храма за поклонение на вярващите, но за кратко време беше пренесена в болницата, за да може да я целуне и Патриарх Максим, който по препоръка на лекарите не участваше в юбилейните тържества и в молебена за негово здраве.
Негово Светейшество Максим живя 98 години – от тях 41 години той беше Патриарх. 71 години беше монах и молитвеник за Българската Православна Църква и българския народ. По време на своя живот не един път се е сменял държавният строй в страната, извършвали са се важни промени в Българската Църква, в това число и признаването й като автокефална от Константинополския Патриарх, коренно се е променял светът, отишла си е цяла епоха… Подобно на своите съвременници Патриарси – Московския и на цяла Русия Алексий, на Сръбския Павел, на Румънския Теоктист – патриарх Максим обгрижваше повереното му българско паство през годините на тежки сътресения и глобални изменения, съдействаше за запазване и израстване на Българската Църква.
Още на 12 години Марин Минков, произхождащ от бедно българско семейство, е постъпил в Троянския манастир, който е разположен близо до неговото родно село, и станал послушник. В бъдеще го очаквали години на учене във висшите духовни заведения и – на 13 декември 1941 г., по време на Втората световна война, – монашеско постригване, като е наречен с името в чест на великия свидетел и защитник на Християнството – преп. Максим Изповедник.
През 1950-1955 г. – вече архимандрит Максим – той е настоятел на Българското Църковно Подворие в Москва и е съдействал както за развитието на току-що откритото подворие, така и за възраждането и укрепването на духовните връзки между двете сестрински Православни Църкви. За укрепване на духовните връзки той е спомагал и вече като Патриарх, когато, посещавайки всички Православни Поместни Църкви, е подкрепял редица църковни, културни и научно-църковни проекти. По време на срещата с Патриарха на Москва и на цяла Русия Кирил, която се състоя на 27 април 2012 г. в София, Патриарх Максим отново подчерта важността на укрепването на духовните отношения с Руската Православна Църква. „Здравата основа на нашите братски взаимоотношения – не е само спомен от миналото, но и понастоящем жив и действен завет, който ние, наследниците на свети Киприан Московски и на всички достопаметни български и руски йерарси от далечното и близкото минало, свято пазим и което ние неотклонно следваме в своя живот и в своите действия” – каза тогава Патриархът.
След завръщането си в родината, той беше секретар на Синода на Българската Църква и председател на Редакционната колегия на Синодалното издателство и въпреки цензурата и всевъзможните ограничения от страна на властите, отговаряше за издаването на вестник „Църковен вестник” и списание „Духовна култура”, единствените православни издания в комунистическа България. През есента на 1960 година той оглави катедрата в родната Ловешка епархия и въпреки сложното политическо и икономическо състояние на страната, възстанови няколко храма. Той получи званието „Honoris causa” на Софийската и Московската Духовни академии, като главно съчинение на Патриарх Максим стана сборникът с проповеди „На нивата Господня”.
На 25 юни 1971 г. на Църковно-народния събор Ловешкият митрополитът Максим беше избран за Патриарх на Българската Православна Църква. В българското общество дълги години беше разпространявано убеждението, че той е бил агент на българските специални служби и неговото избиране е било продиктувано от властите. През 90-те години на ХХ век това убеждение стана основание за разкол в Българската Църква, когато в сменящите се политически условия много йерарси поискаха оставката на Патриарх Максим и провеждане на избори за нов Предстоятел на Църквата. В резултат на това в България се появи паралелна църковна структура начело с нов разколнически патриарх, на когото се подчиняваха много митрополити и свещенослужители. Но благодарение на мъдрото управление на патриарх Максим и на подкрепата на Поместните Православни Църкви, той успя значително да намали мащабите на разкола и да върне голяма част от митрополитите и свещенослужителите под омофора на каноническия Предстоятел.
Многократно в българските средства за масова информация се появяваха слухове за тежкото здравословно състояние на патриарха, но всеки път лекарите уверяваха, че Негово Светейшество, макар че страда от диабет от много години, преминава курс не на лечение, а на интензивна терапия.
Изразявайки благодарност за поздравленията по случай 98-та си годишнина, Патриарх Максим се обърна към всички със слово, което се различаваше от предишните му изказвания както с краткостта си, така и с дълбоката емоционалност, и като че ли изразяваше предчувствие за скорошно преминаване в отвъдния свят. Но четейки това слово, някой може и да си е помислил, но малко биха могли да повярват, че то в действителност ще бъде последното обръщение на Българския Предстоятел към своето обичано паство…
„Въздавам смирено слава на Бога, Който благослови и тази 98-а година от моето рождение да се поклоня благоговейно пред копието на чудотворната икона „Достойно есть” на Пресвета Богородица, донесено от Света Гора – Атон.
В паметта ми се пластят ред спомени от изминалите дни, с благодарност към Бога, с възклицанието на св. пророк и цар Давид: „Господи, прости всичките ми грехове” (Пс. 24:18). В живота и служението си не съм искал почести и не съм се стремял към слава: „Не нам, Господи, не нам, но имени Твоему дажд славу о милости Твоей и истине Твоей” (Пс. 113:9). С Божия помощ извършил съм, каквото съм могъл и което съм бил длъжен да извърша (Лука. 17:10). Грижил съм се с добра съвест по мярката на възможностите си служението ми да е благоприятно Богу, доброплодно за Църквата и полезно за народа. Старал съм се да има единство, съгласие, единомислие и мир, както съветва свети апостол Петър: „Бъдете всички единомислени” (1Петр. 3:8), и както пише свети апостол Павел: „И тъй, братя, радвайте се, съвършенствайте се и бъдете единомислени, живейте в мир, – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас” (2 Кор. 13:11), като „търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание” (Рим. 14:19). „Слава на Бога за всичко!“ С трепетно вълнение и сърдечна искреност изричам тия безсмъртни слова и аз днес в моята 98-годишнина от рождението ми. Ще кажа с думите на царя Давид: „Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде” (Пс. 117:18). Времената и годините са в Божия власт. Аз преминах библейската възраст. Спасителят казва: „Не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му” (Мат. 6:34). Да бъде Божията воля. „Господи Боже, упование мое от младините ми, не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй” (Пс. 70:5, 9).„Моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога” (Рим. 15:30). Амин.“
Вечна памет на починалия Български Патриарх Максим!
http://youtu.be/dKoTSHRtxRU
По материали в сайтовете: www.sedmiza.ru и www.bg-patriarshia.bg
