Руската църква „Св. Николай”, намираща се в сърцето на София, е любим храм за молитва и поклонение на православните християни от столицата и от цяла България. Тук идват също духовници и миряни от различни части на света. Всички пристъпват в храма с благоговейна любов към Бога, с гореща вяра в застъпничеството пред Господа на великия чудотворец св. Николай и в ходатайството на приснопаметния архиепископ Серафим (Соболев, 1881-1950), който е тясно свързан с града на Божията Премъдрост-нашата столица София и с нашия народ. Владика Серафим е погребан в криптата на Руската църква, а личността му привлича хиляди хора, които отправят своите молби към него под формата на писма, за които има многобройни свидетелства, че светителят ги приема благосклонно и се моли на Бога за нас, изпросвайки от Него чудотворната Му помощ.
В началото на м. октомври т.г. представителят на Московския и на цяла Русия патриарх у нас – предстоятелят на Руското подворие игумен Филип Василцев разказа за читателите на Официалния сайт на БПЦ-Българска патриаршия за светлите чествания, които очакваме в края на 2012 г. и през 2014 г. Те са свързани с големите кръгли годишнини от създаването на храма и от установяването на Руското подворие в София.
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=88077
Задаващите се тържества предполагат цялостно реставриране на Руския храм „Св. Николай”, за което разговаряме с българските специалисти доц. д-р арх. Елена Малджиева и доц. Стефан Белишки, привлечени да се включат в направляването и осъществяването на този богоугоден проект.
Арх. Елена Малджиева е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия – Архитектурен факултет, Катедра Сградостроителство.
Доц. Стефан Белишки е преподавател в катедра „Реставрация” на Националната художествена академия; председател на Асоциацията на реставраторите в България; председател на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS). Доц. Белишки е член на Изпълнителния комитет на ICOMOS-International и на Управителния съвет на Европейската конфедерация на организациите на реставратори (Е.С.С.О.). Той е ръководил редица реставрационни проекти и редовно участва в авторитетни международни научни форуми.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
ДЕСИСЛАВА ПАНАЙОТОВА: Доц. Малджиева, доц. Белишки, Руската църква „Св. Николай” е скъпа за всички нас и в духовно, и в историческо, и в архитектурно, и в естетическо отношение. Днес виждаме, че около храма има ограждения, а вътре в кораба му е издигнато скеле. Бихте ли разказали повече за започналия ремонт-реставрация на Руската църква?
АРХ. ЕЛЕНА МАЛДЖИЕВА: След земетресението през нощта на 21 срещу 22 май 2012 г. са се появили видими хоризонтални пукнатини над прозорците в барабана под централния шатровиден купол. Хоризонталните земетръсни сили с посока югозапад-североизток са подложили на огъване простенките между прозорците и е възникнало срязване по хоризонталните фуги на тухлената зидария. Направената конструктивна експертиза констатира, че при повторен подобен или по-силен трус има опасност от разрушаване на тази част от църквата. Това налага да се направи укрепване на тази част от конструкцията. Има и други, несвързани със земетресението повреди, които налагат реставрация на цялата сграда. Изпълнението на укрепването следва да се координира с останалите реставрационни работи, на първо място с наложителната реставрация на стенописите, но също така и с реставрационните работи по фасадата и покрива:
– изпълненото през 90-те години полимерциментно покритие е напукано и отделено от основата или изцяло отпаднало на места поради течове от неизправни улуци;
– глазираните керемиди на шатровидния покрив са в лошо състояние;
– налага се поправка на ламаринените обшивки на декоративните елементи по покрива.
Има и много други външни и вътрешни работи, точният вид и обем на които ще се установи след завършване на проучвателните работи.
ДОЦ. СТЕФАН БЕЛИШКИ: Понастоящем състоянието на стенописите е много тежко. Те са замърсени от сажди до такава степен, че много от сцените практически са нечетливи и неразпознаваеми. Има зони със сериозни люпежи, които застрашават целостта на живописта. В мазилките се забелязват много пукнатини. След последното земетресение по целия периметър в купола се забелязва хоризонтална пукнатина, причинила и загуби на живописния слой и мазилки. Всичко това прави реставрацията на стенописите наистина належаща. За да се проведе професионално и съгласно изискванията на закона такава реставрация, е необходимо първо да бъде проучено състоянието на стенописите в целия интериор, включително и във височина да купола. Именно с тази задача е издигнато скелето. Необходимо е да се извършат допълнителни научни изследвания и химични анализи за техниката на живописта и за състоянието им, да се проучат сведения и документи за всички предишни реставрационни намеси. След проведената от Малецки, такива е имало през 1974-78 (извършена от Националния институт за паметници на културата (НИПК), и частична през 1994 (проведена от Центъра за консервация и реставрация на художествени ценности (ЦКРХЦ). След задълбочен анализ на цялата информация се изготвя проект за реставрация, в който се описват всички процеси на работа. Изготвеният проект трябва да се съгласува (одобри) от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и от Министерството на културата. След това започва изпълнението на реставрационната програма.
Д.П.: За вярващите православни християни е важно да знаят защо не се допуска богослужение при наличието на скеле в храма, при работа по него и при реставрационни дейности.
АРХ. ЕЛЕНА МАЛДЖИЕВА: Както вече доц. Белишки каза, консервацията и реставрацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им. Всички работи се осъществяват след щателно проучване и документиране на състоянието на обекта, вкл. извършваните до настоящия момент ремонтни и реставрационни работи. В резултат на проучването се изготвя програма за намесата, която се съгласува със съответните органи по опазването на културното наследство. В нашия случай за нуждите на проучването се изгради вътрешно скеле, достигащо най-високата точка на купола, за да могат да се вземат проби за лабораторни изследвания, свързани с реставрирането на стенописите и с решенията за усилването на конструкцията, които, както казахме, следва да бъдат координирани помежду си и с останалите работи по фасадата и покрива. Реставраторските технологии, за разлика от другите строителни технологии, изискват внимателна работа в строго определена последователност, която обикновено протича в по-дълги срокове от обикновеното строителство. Естествено, по време на изпълнението на проучвателните и реставрационните работи достъпът до обекта се ограничава с оглед безопасността на хората.
ДОЦ. СТЕФАН БЕЛИШКИ: Независимо че скелето е обезопасено и ще бъдат монтирани допълнителни обезопасителни мрежи, от съображения за сигурност и в съответствие с нормативните изисквания, по време на проучването и реставрацията не би трябвало да се провеждат служби. Това се отнася специално за периода на работа в зоните от купола до пандантивите – пространството в наоса, където най-често стоят свещеници и посетители на храма – богомолци и туристи. След завършване на работата в тези зони, част от скелето ще бъде демонтирана и службите ще могат да бъдат провеждани, макар и с известни неудобства.
Д.П.: Според Вас колко ще продължи реставрацията на храм „Св. Николай”?
ДОЦ. СТЕФАН БЕЛИШКИ: Продължителността на една реставрация зависи от редица фактори: от площта на стенописите, дали отделните зони са по-трудно достъпни (например във височина), какви са реставрационните проблеми и др. Трябва да се отчита и необходимостта от демонтаж и преместване на част от скелето и други фактори. Реставрационните операции изискват внимателна работа и се провеждат по специални технологии, които обикновено налагат срокове на работа по-дълги от тези на едно ново изписване.
Д.П.: За вас вероятно е особено вълнуващо да сте в ръководния екип по реставрацията на Руския храм в София?
АРХ. ЕЛЕНА МАЛДЖИЕВА: Храмът „Свети Николай Чудотворец” е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Той е един от малкото примери на т.нар. „руски стил” в нашата страна. Изпълнен е по проект на арх. Преображенски, известен за времето си проектант на църкви извън пределите на Русия – той е проектирал в Ница, Флоренция, Виена, Буенос Айрес. В случая с Руската църква в София особена ценност представляват стенописите и майоликовият иконостас в интериора.
ДОЦ. СТЕФАН БЕЛИШКИ: Стенописите са дело на колектив от 12 художници, ръководени от Василий Тимофеевич Перминов, професор на Варшавския политехнически институт, участник в изписването на храма-паметник “Св. Александър Невски”. В Руската църква стенописите покриват изцяло стените на наоса, на параклисите и на покритото централно стълбище. През Втората световна война храмът е пострадал от бомбардировките. Разрушена е част от южния кораб, нанесени са повреди и да други части на сградата. През периода 1945-1947 г. стенописите са реставрирани от Михаил Миронович Малецкий. Качеството и стойността на стенописите са били оценени отдавна. Самият факт, че те са напълно реставрирани през периода 1945-47 г., вместо да се направи ново изписване, е достатъчно красноречив. В допълнение на това и като потвърждение на художествената им стойност, храмът е обявен за архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение в бр. 73/55 на Държавен вестник.
Д.П.: Благодаря ви за това интервю с пожелание за благословен от Бога успех в осъществяването и пълното завършване на реставрационните дейности по интериора и екстериора на храма. Вярвам, че в подкрепа на тези богоугодни трудове ще се включат още много хора за слава Божия и в полза на Църквата, която е кораб на спасение за всички нас!
АРХ. ЕЛЕНА МАЛДЖИЕВА: Благодаря!
ДОЦ. СТЕФАН БЕЛИШКИ: И аз благодаря!
Интервю: Десислава Панайотова
Източник: Официален сайт на св. Синод на Българската православна църква
