Дарина Григорова
© Снимка: БГНЕС
Владика Серафим, както го наричали енориаршите, бързо печели любовта и на българите, които със затаен дъх слушали проповедите му. Той се отнасял към хората с искрена любов и доброта, а чрез горещите му молитви хората разрешавали и най-тежките си проблеми, болните се изцелявали. Когато служел в храма, вярващите усещали Божието присъствие и благодат. Хората разказват как веднъж по време на литургия момиченце възкликнало „Владико, вие ухате на рай!” Неговите грижи се простирали и над Българската православна църква, която по това време била в изолация от православния свят. /През 1872 г. Българската екзархия се обявила за независима от Цариградската патриаршия и тя й наложила схизма/. С активната си дейност Владика Серафим допринесъл за снемането на схизмата през 1945 година. Самият той живеел в лишения, но всячески помагал на бедните и, въпреки гоненията срещу църквата, станал основател на манастира „Покров на Пресвета Богородица” в Княжево. Когато напуснал този свят на 26 февруари 1950 година, храмът не могъл да побере множеството, дошло да се сбогува с него. На всички вярващи, преди да издъхне, той обещал да помага с думите: „А вие ми пишете писма.” Така и до ден днешен всички, пристъпили с вяра към застъпничеството на Владика Серафим, отправят молитвите си към него писмено. Ще ги видите в криптата на храма, седнали на масите, поставени за тяхно улеснение, да пишат своите горещи послания към него. Наистина има дълбока народна почит към него – казва доцент Вихра Баева от Института по етнология и фолклористика към БАН, изследовател на религиозните практики в храма:
Все още не е официално канонизиран от Руската православна църква, но независимо от липсата на официално признание, неговата личност и неговият гроб са привлекателен център за много хора, българи и руснаци. Пред мощите му идват да се поклонят както столичани, така и хора от по-далечни места. Може би това, което най-силно ги привлича, е вярата и надеждата в неговите чудотворни способности. Много често, в периоди на криза, каквото е и днешното време, хората, след като не могат да намерят рационални решения за проблемите си, се обръщат към вярата, към чудесното, свръхестественото и търсят други начини за справяне с действителността.
По думите на доц. Баева, през времето, в което се изгражда почитта към отец Серафим, постепенно се създават ритуални действия, които се извършват в криптата, на мястото, където е погребан. Има традиционни практики като паленето на свещи, молитвата, поклонението пред мощите. Тъй като той не е канонизиран, няма негова икона, но за сметка на това има негов живописен портрет. Изобразен е и на стенописите в преддверието на криптата като покровител на София и хората, които идват, се прекланят пред тези образи. За молитвените писма, в които те се обръщат към него, има специална урна, поставена до неговия саркофаг. В тях хората изказват своите съкровени желания, болки и проблеми, и разчитат на неговата помощ. Най-много са хората, които се обръщат към него с надеждата за изцеление:
Действително има много свидетелства от хора, които са получили такава помощ – продължава доц. Баева. – Вече излязоха и някои книги, които съдържат такива свидетелства. В интернет също могат да се открият и, разбира се, между самите хора те се предават от уста на уста. Отец Серафим е известен и с това, че помага на студенти и ученици по време на тежки изпити. Това е свързано с един епизод от неговата собствена биография, когато е трябвало да кандидатства в духовната академия. Той не е имал достатъчно време да се подготви, тъй като твърде късно е научил кога са изпитите. Така, единствено с гореща вяра, се обърнал към Бога и го помолил да му се паднат точно тези въпроси, които успял да научи. Това се е случило в действителност като едно чудо, което на практика подкрепило неговата жажда за знания и образование. Затова има дългогодишна традиция студентите от Духовната академия, от Софийския университет да се отбиват там преди изпити и да пишат писма, и така да разчитат на неговата помощ.
Сред свидетелствата за чудодейно изцеление е и един регистриран съвсем наскоро случай:
Семейството живее в село Бухово – разказва доц. Вихра Баева. – Майката сподели, че детето й било много приказливо и на две години дори можело да рецитира стихотворения. По думите й всичко е документирано с видеозаписи на рождените му дни, където се вижда как детето говори. След като преживява голяма уплаха, то обаче получава много тежко заекване и почти не може да се изразява. Така детето се изолирало от връстниците си, от околния свят, не можело да ходи на детска градина. Както обикновено става в подобни ситуации, майката изпробва различни начини, ходи при баячки, врачки, но нищо не помагало. След това случайно попада на книжка за отец Серафим и разбира за Руската църква. Завежда детето там и разказва, че още като влезнало вътре, то изглеждало много спокойно и естествено, не се притеснило от непознатата обстановка. Майката се помолила горещо, със сълзи на очи, с надеждата детето да получи изцеление. Още щом излезли от църквата, то започнало да бърбори и да задава въпроси, превърнало се в детето, което било. Тя била безкрайно щастлива, но след една седмица отново се появил същият проблем с това мъчително заекване. Майката не се разтревожила и отново го завела в храма. Детето започнало да говори отново, но след един месец ситуацията се повторила. Тя пак завела детето и след третото ходене нещата окончателно се подобрили. Жената си обяснява трикратното ходене с това, че не е трябвало да ходи по врачки и затова помощта се е забавила. От този момент тя разбрала къде да търси истинска подкрепа и при всяка нужда се обръща към отец Серафим.
