Твърденията в пресата за това, че архимандрит Филип (Василцев) е отзован, не отговарят на действителността и не се подтвърждават от официалните представители на Руската православна църква (вж. протоколите на заседанието на Светия Синод на Руската православна църква от 12 март 2013 г. и коментарите на службата за комуникация на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия).
В интервю, дадено на пресслужбата на Подворието, Волоколамският митрополит Иларион заяви следното: “Мисля, че в работата на Подворието има положителна динамика, макар, разбира се, да са останали редица проблеми. Много важно е всеки посетител на храма да се чувства уютно, като у дома, да чувства, че тук го очакват и го обичат”.
Архимандрит Филип не е получавал от Министерството на външните работи на България никакви писма с изброяване на някакви уж допуснати от него нарушения.
През двете години на предстоятелството на архимандрит Филип Патриаршеското Подворие придоби собствен духовен облик. То продължава да бъде един от центровете на духовния живот на българската столица. В храма протича пълномащабна реставрация и основен ремонт. Подворието се обогати с рака с частица от мощите на св. Николай и с копие на чудотворната икона на св. Николай «Стридаря», изпълнена от светогорски майстори и вече прославила се с чудеса.
С усилията на архимандрит Филип библиотеката на Подворието получи ново и просторно помещение в «Дома на Москва» в София. По времето на архимандрит Филип започна работа новият сайт на Подворието, станал извънредно популярен в България и извън пределите й. Броят на посещенията на сайта стига до 30 хиляди на месец.
Въпреки реставрационното скеле, по време на празничните и неделните богослужения храмът едва побира всички богомолци, и в него се извършват голямо количество венчавки и кръщенета.
Чести са срещите и беседите на предстоятеля със своето паство, за които се съобщава предварително на сайта на Подворието. Всеки желаещ може да дойде на такава среща, да зададе въпрос на предстоятеля и да изкаже своите бележки и пожелания.
За пръв път към храма е организирана младежка група. Предстоятелят води беседи с младежите всяка неделя и организира поклоннически пътувания.
По покана на предстоятеля в София нееднократно са идвали и са чели лекция известни руски богослови и историци — протойерей Владислав Ципин, протодякон Андрей Кураев, Андрей Кострюков, Татяна Решетникова. Рутинни станаха организираните от Подворието благотворителни концерти с участието на известни руски артисти и музиканти (например Андрис Лиепа), а също и концертите на хора на Патриаршеското Подворие.
На 1.03.2013 г. предстоятелят на Патриаршеското Подворие архимандрит Филип (Василцев) се изказа на закриването на международната конференция, посветена на 135-тата годишнина на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и организирана от Форума «България-Русия», Института за исторически изследвания на БАН и Евразийския център VIA EURASIA към Историческия факултет на Софийския университет «Св. Климент Охридски».
Преди идването на архимандрит Филип в Патриаршеското Подворие не е имало хор от 15 човека. Това лесно може да се провери по счетоводните документи. Максималният състав на хора достигаше 10 души. Количеството и съставът на хора често се променяха, текучеството беше много голямо, репертоарът се обновяваше рядко, публични концерти нямаше.
Понастоящем съставът на хора стига до 16 певци. В Патриаршеското Подворие има два хора – мъжки от 5 певци и смесен. Ръководителите Василена Ченова и Александър Морозов имат висше музикално образование. Репертоарът често се обновява и попълва. През последната година Подворието организира два концерта, които пожънаха голям успех в Руския културно-информационен център в София.
Преди идването на о. Филип неделното училище на Подворието провеждаше занятията си в трапезното помещение на криптата (подземието) на храма. Това е подземно, непроветрявано помещение, в което отдавна не е бил извършван ремонт, има мухъл и много други алергени. До него зад преграда се намираше библиотеката. Продължителното стоене на деца на такова място е крайно нежелателно. Днес детското неделно училище на Патриаршеското Подворие работи недалеч от храма, в центъра на града, в сградата на Руския културно-информационен център, където специално за него е отделено най-доброто помещение – светла и просторна стая с пиано и тераса.
По време на неделната литургия на 3.03.2013 г. директорът на неделното училище г-жа Нина Живкова бе наградена с награда на Руската православна църква — ордена на св. благоверна княгиня Олга III степен.
За българските свещеници в Подворието:
По молба на предстоятеля архимандрит Филип до блаженопочиналия Патриарх Български Максим свещеноиконом Симеон Минчев бе издигнат в сан ставрофорен свещеноиконом (една от висшите награди на Българската православна църква) и отличен с награда на Руската православна църква – ордена на св. преп. Сергий Радонежки III степен.
Протойерей Николай Нешков от декември 2012 г. служи в другия храм на Патриаршеското Подворие – храма «Св. великомъченик Пантелеймон». Преди него там 4 години служеше йеромонах Зотик (Гаевски), а още по-рано – протойерей Николай, княз Ухтомски, — потомък на Белозерската линия на руската княжеска и царска династия Рюриковичи, — който не смяташе това служение за «заточение» или за нещо срамно и осъдително. В този храм нерядко е служел и приснопаметният архиепископ Серафим (Соболев).
«Охранители» в публикациите, както изглежда, са наречени дежурните сестри, които имат благословение от предстоятеля да следят за спазването на реда по време на богослуженията, тъй като в храма е издигнато реставрационно скеле и има опасност от травми.
Храмът наистина сериозно пострада по време на земетресението на 22 май 2012 г. и се нуждае от сериозен ремонт. Ремонтът на храма е невъзможен без скеле. Богомолците в Патриаршеското Подворие приемат с разбиране това.
Фактът, че Подворието е представителство и своего рода църковно посолство, бе подчертан от Волоколамския митрополит Иларион в интервюто му за пресслужбата на Подворието на 1.03.2013 г.: «Представителствата на Руската православна църква в България, и не само в България, са наши посолства. Преди всичко, представителството трябва да служи като мост между Руската православна църква и Църквите от съответните страни. Тоест нашият представител е човек, на когото ние можем да се осланяме, човек, който ще брани интересите на Руската църква и ще спомага за всестраното развитие на диалога между Руската църква и Църквата в съответната страна».
Приблизително същата мисъл звучи и в статията на архимандрит Исидор (Минаев) от 07.12.2012 г., публикувана на сайта на Патриаршеското Подворие: «Впоследствие храмът получи статус на Подворие на Патриарха на Москва и цяла Русия, а предстоятелят на Подворието стана Представител на Патриарха на Москва и цяла Русия при Българския Патриарх, тоест църковен посланик”.
Никакво етническо разделение в храма не е съществувало и не съществува. Рускоезичните (руснаци, украинци, белоруси, бесарабски българи) са приблизително половина от богомолците на Подворието. Всички други са българи. В проповедите си архимандрит Филип често повторя, че Патриаршеското Подворие е общ дом за българи и руснаци. Никой никога не е обвинявал българските богомолци за проблемите на Подворието.
Светият Синод на Българската православна църква не веднъж е правил опити за преодоляване на конфликта в Патриаршеското Подворие. За съжаление хората, които искаха отзоваването на архимандрит Филип, така и не се явиха на срещата, организирана от Светия Синод на 19 март 2012 г. под председателството на Видинския митрополит Дометиан.
Желаем на всички чеда на Патриаршеското Подворие да придобият по време на настъпилия Велик Пост мирен дух според словото на преп. Серафим Саровски и с духовна радост да посрещнат Светлото Христово Възкресение!
Пресслужба на Патриаршеското Подворие
