Открытие памятника генералу И.В. Гурко


В събота, 2 март, в София, в градинката на Софийската градска художествена галерия беше тържествено открит бронзов бюст-паметник на генерал Йосиф Владимирович Гурко, един от героите на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Негов автор е руският скулптор Григорий Потоцкий. Откриването на бюста-паметник се осъществи в рамките на тържествата по случай 135 години от Освобождението на България от турско робство и е организирано с участието на Столичната община, Посолството на Руската Федерация в България, Сдружението на приятелите на Русия „Св. Александър Невски” и фондация „Героите на България”. Бюст-паметникът е дарение от правителството на гр. Москва на българската столица.
Чина по освещаването на паметника извърши Знеполският епископ Йоан, викарий на Софийска митрополия в съслужение с настоятеля на Подворието на Московския и цяла Русия Патриарх в София архимандрит Филип (Василцев), протосингела на Софийска митрополия Ангел Ангелов и прот. Кирил Попов. След като завърши чина на освещаването, епископ Йоан се обърна с приветствено слово към многочислените участници в празника.
На церемонията по откриването на паметника изказвания направиха: Извънредният и Пълномощен Посланик на Руската Федерация в България Ю.Н. Исаков, представителят на кметството на българската столица, зам.-ръководителят на Департамента за външно-икономически и международни връзки на правителството на гр. Москва А.В. Чижов, скулпторът Г. Потоцкий и Любомир Коларов, председател на Фондация „Героите на България”.
На 3 март (неделя) България празнува 135 години от Освобождението от османско владичество.
Справка:
Йосиф Владимирович Гурко (Ромейко-Гурко) (1828-1901) е военен и държавен деец. Генерал-фелдмаршал (1894), генерал-адютант (1877), член на Държавния съвет (1886). Завършва през 1846 г. Пажеския корпус. През 1862 – 1866 г.е флигел-адютант в свитата на императора. В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. командва челния отряд, който извършва успешен преход през Балкана и освобождава значителна част от Южна България. Удържа Шипченския проход. По-късно командва кавалерията при Плевен. Начело на 70-хиляден отряд извършва най-трудния преход през Балкана, освобождава София и разбива турската войска. Без бой превзема Одрин. След войната е временен генерал-губернатор (1879-1880) на Петербург. През 1882-1883 г. е командващ войските на Одеския военен окръг и генерал-губернатор на Одеса. През 1883-1894 г. е командващ войските на Варшавския военен окръг и генерал-губернатор на Варшава. От 1894 г. е в оставка.
(Данилов А.А. Справочные материалы по истории России IX — XIX веков).