ДЕСИСЛАВА ПАНАЙОТОВА: Отец Игумене, в светлината на предстоящите тържествени годишнини, свързани с историята и присъствието на Руското подворие към Московската патриаршия в София, Ви моля да разкажете повече на нашите читатели за руския храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, чийто 100-годишен юбилей от освещаването му предстои да честваме след две години.
ИГУМЕН ФИЛИП: Съгласно архивните документи, а също и съобразно историческите изследвания (напр. брошурата на к.и.н. О.Н. Решетникова – „Руският храм в София”) великото освещаване на храма в чест на св. Николай в София се е състояло на 11/24 септември 1914 година. Така през септември 2014 г. се изпълват 100 години от това историческо събитие.
В Православната църква приемствеността и традицията са много важни. На преподобни Симеон Нови Богослов принадлежи забележителната мисъл, че свят можеш да станеш само тогава, когато влезеш в духовно общение с човек, притежаващ свят живот. Това е много фино разкриване смисъла на думите на псалмопевеца Давид: „с преподобния преподобен ще бъдеш, и с избрания мъж ще бъдеш избран, а с непокорния ще се развратиш”.
Мога с увереност да кажа, че следвоенното поколение свещенослужители воглаве с архиепископ Серафим (Соболев), което е изпълнявало служението си при нашето Подворие, е жадувало светостта и е живеело според евангелските заповеди. Това, че тези духовници са съумели да създадат жива православна енория в най-сложни исторически условия, съхранявайки традициите на руското благочестие, руската литургична традиция, традицията на богословската наука – е абсолютно актуално и важно за нашето съвременно поколение. Длъжни сме да кажем и за народната почит към владика Серафим; и за духовното наследство на протойерей Всеволод Шпилер, чиито най-близки духовни чеда – само 8 години след неговата кончина – в началото на 1992 г. успяват да основат в Москва Свето-Тихоновския богословски институт; и за великия руски историк на Църквата и богослов Николай Никанорович Глубоковски (75-годишнината от чието преставяне в Господа се изпълни през настоящата година). Чрез живота и подвига на много хора, свещеници и миряни, е бил създаден този феномен – Руската църква в София. Използвайки думите на забележителния руски философ и историк Г. П. Федотов, „излъчваната святост” на това поколение достигна и до нашето време.
Д. П.: Игумен Филип, през ноември т. г. се навършват 60 години от превръщането на Руския храм в представителство на Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх при Светейшия Български патриарх.
ИГУМЕН ФИЛИП: Както знаете, при Подворието действа представителство на Московския и на цяла Русия патриарх при Светейшия Български патриарх, и самият храм представлява не енория, а Патриаршеско Подворие. Но това не е било винаги така. До революцията, а по-точно до времето на голямото изселване от Русия, църквата „Св. Николай” е била считана за храм към Руското посолство в България. След това, през 20-те, 30-те, 40-те години и до 1952 г. Николският храм е бил считан за главен, може да се каже, за катедрален храм сред благочинието от руски православни храмове в България. От църковно-канонична гледна точка това, разбира се, е било неприемливо – да има паралелна йерархия в страна, която има своя поместна Църква. Такава ситуация се е получила и в Сърбия и Румъния в следреволюционните години и това се е обяснявало с най-тежките исторически обстоятелства, които обусловили бягството на милиони православни хора от Русия. И, благодарение на любовта на българския народ и на Българската православна църква към гонената Руска църква и към православния руски народ, тук, в България, бежанците от Русия придобили свое второ Отечество. Архиепископ Серафим (Соболев) е наричал България „хорошая сторонушка”.
На 10 ноември 1952 г. на заседание на Св. Синод на Руската православна църква под председателството на Светейшия патриарх Алексий I, по предложение на Крутицкия и Коломенски митрополит Николай (Ярушевич) е прието решение за прекратяване на съществуването на руското храмово благочиние в България и за предаване на храмовете и манастирите под пастирската грижа на Българската православна църква с молба да бъдат съхранени техният вътрешен ред и литургичната им традиция, наложили се в предходното време. Николският храм в София се превърнал в единствен в България храм, който останал на подчинение на Московския и на цяла Русия патриарх, и затова получил статут на храм-Подворие на Руската православна църква. По-рано, през 1948 г. в Москва при църквата „Успение на Божията Майка” на Таганка (в Москва) било учредено представителство на Българската православна църква при Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх.
През ноември тази година ние отбелязваме 60-годишнината от новия статут на нашия храм като представителство на Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх при Светейшия Български патриарх. С благословението на Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил и Светейшия Български патриарх Максим юбилейните тържества в Подворието ще бъдат оглавени от високопреосвещения Волоколамски митрополит Иларион, председател на Отдела за външноцърковни връзки на Руската православна църква. В програмата за празника са включени: международна конференция, посветена на 60-годишнината на Подворието, с участието на известни православни и западни богослови, възкресна св. божествена Литургия (на 2 декември) в Подворието, концерт в зала „България”, по време на който ще бъде изпълнено произведението на митрополит Иларион „Страсти по Матей”.
В дните на празнуване юбилея на Подворието ще бъде донесена рака с мощи на св. Николай – небесния покровител на нашия храм, която завинаги ще остане в Подворието. На 25 ноември т. г. в Света Гора Атон – в манастира „Ставроникита” – след завършването на възкресната св. Литургия ще се състои освещаването на точно копие на чудотворната икона на св. Николай, известна като „Устричная”. Това копие бе изписано за нашето Подворие от атонски иконописци по поръчка на Балканското Атонско сдружение специално за юбилея и вече е прославено с чудеса. Иконата ще бъде донесена в София и ще бъде предадена от страна на делегация на атонския манастир „Ставроникита” на нашия храм след завършването на св. божествена Литургия на 2 декември.
Аз още веднъж ще повторя мисълта си, която вече съм изказвал в интервю за Официалния сайт на Българската православна църква, за това, че нашето Подворие трябва да бъде духовен мост, укрепващ единството на нашите братски православни църкви – Българската и Руската. Юбилейните тържества в Патриаршеското подворие в София трябва да засвидетелстват нашето единство в православната вяра и упованието в това, че следва да имаме „в главното единство, в спорното свобода, в останалото любов”.
Д. П.: Игумен Филип, бихте ли разяснил за нашите читатели необходимостта от промени в богослужебния ритъм на Патриаршеското подворие „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” към настоящия момент?
ИГУМЕН ФИЛИП: През 2014 г. ние ще отбележим 100-годишния юбилей от великото освещаване на Николския храм. Очевидно е, че Подворието се нуждае от сериозен и комплексен ремонт, от реставрация на фреските, от освежаване на иконостаса. Ремонтът вече започна, а пълното му завършване се очаква около дните на юбилейните тържества през 2014 г. В централния кораб на нашия храм е поставено скеле. В протежение на цялата седмица от понеделник до петък протичат ремонтно-реставрационни работи. От гледна точка на безопасността, в това пространство не могат да се извършват богослужения. Но, въпреки обективните трудности, литургичният живот в Подворието продължава. Ние служим божествена св. Литургия в събота и неделя, извършваме възкресна вечерня, акатистите на св. Николай, на преп. Йоан Рилски и на преп. Серафим Саровски – съответно в събота вечерта, в четвъртък вечерта и в неделя. Още веднъж повтарям – за нас е важно, въпреки текущите ремонтно-реставрационни работи, литургичният живот в Подворието да не се прекратява.
Д. П.: Игумен Филип, какви са принципите, ръководещи Вашето пастирско служение?
ИГУМЕН ФИЛИП: Аз съм Ви дълбоко благодарен за този въпрос. Периодично свещеникът е длъжен да си задава подобни въпроси и да се опитва да отговаря на тях честно. Цитирайки думите на архим. Киприан (Керн) – пастирското дело, пасенето (което филологически е близко до понятието „спасение”) – е дело на вътрешно съграждане на Царството Божие в човека. Пастирското служение се състои от известни нам неща: свещеникът е длъжен да проповядва словото Божие, да извършва богослуженията и Таинствата, да се занимава с духовно обгрижване на хората. Но днес аз бих искал да споделя своя личен опит. Моят свещенически, пастирски опит е достатъчно многообразен. Аз съм оформен като личност в свещеническа среда (моят баща и моят дядо бяха свещеници) още в съветско време и аз много добре си спомням атмосферата в онези години, когато на Христовата църква противостоеше безжалостната държавна машина. В онези години свещениците вече не биваха разстрелвани. Държавната политика на гоненията срещу Църквата беше станала много по-хитра и изобретателна – бавно задушаване. От онези години аз нося в сърцето си любовта към църковния устав, красотата на църковното богослужение и атмосферата на истинското свещеническо братство. Мога да свидетелствам за това, че в 70-те, 80-те години, въпреки грубия държавен натиск, вътре в Църквата се усещаше истинска духовна свобода. Духовенството помежду си обсъждаше всякакви теми и всичко това никога не е ставало обект на донос или обсъждане от външни хора. Изхождайки от този опит, съм дълбоко уверен, че, без значение на външните обстоятелства, атмосферата на искреното свещеническо братство трябва да се съхранява във всяка енория.
Д. П.: Игумен Филип, за финал на нашето интервю бихте ли разказал за това как върви процесът по канонизацията на архиепископ Серафим Соболев, чийто гроб се намира в криптата на Руския храм „Св. Николай” в София и който ежеседмично се посещава от хиляди хора, отправящи своите молитви за застъпничество на владика Серафим пред Бога?
ИГУМЕН ФИЛИП: В началото аз съвсем неслучайно казах за народното почитание към владика Серафим. Това е едно от важните условия за канонизация, но не единственото. В комисията по канонизацията на светиите на Руската православна църква вече бяха предоставени свидетелства за чудесата и благодатната помощ на владика Серафим. Както Вие знаете, тяхното събиране продължава и ние ще бъдем радостни за всяко такова свидетелство. Подворието сътрудничи с комисията по канонизацията на светиите, но аз съм длъжен да кажа, че по обективни причини самата процедура по канонизацията отнема достатъчно дълго време. И второ – възможно е това да е и най-главното – владика Серафим е оставил значително богословско и епистоларно наследство. Това е голям корпус от текстове. В случая с канонизацията на владика Серафим неговите трудове ще станат част от светоотеческото богословско наследство. С други думи, това вече няма да бъдат частни богословски мнения на един от участниците в църковната история на ХХ век, а творения на отец на Църквата. Ние сме длъжни много внимателно да проанализираме неговото богословско наследство от гледна точка на светоотеческия принцип “consensus patrum”, т.е. съгласието със светите отци. Нужно е отчетливо да се разбира, че това е много дълъг, но необходим процес. Аз дори смятам, че си струва в най-скоро време да свикаме сериозна международна богословско-научна конференция, посветена на богословското наследство на архиепископ Серафим (Соболев), което ще ни помогне да чуем различни гледни точки и да формулираме общоцърковната позиция. Уверен съм, че една от главните задачи на нашето служение в Подворието е подготвянето на канонизацията на владика Серафим.
Интервюто взе: Десислава Панайотова
Снимка: ставр. ик. Силвестър Янакиев