На 2 март, вторник, в навечерието на 138-та годишнина от Освобождението на България, се възпоменава подвигът на медицинските чинове, дали живота си в боевете за освобождението на България от турско иго.
По традиция, заупокойната лития на Докторския паметник отслужи настоятелят на Подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София архимандрит Филип (Василцев).
След това офицери и войници от Националната гвардия отдадоха воинска почест на загиналите.
Паметта на всички загинали за Освобождението на България – лекари, фармацевти, милосърдни сестри и санитари, бе почетена с минута мълчание.
След официалните речи на паметника бяха възложени венци и цветя от името на: президента на Република България Росен Плевнелиев, Българския парламент, началника на Службата по национална безопасност, командващия ВВС генерал-лейтенант С.Х. Симеонов, Министерството на външните работи, Министерството на здравеопазването, Военномедицинската академия „Г.С. Раковски“; от посолствата на: Руската федерация, Молдова и Беларус в България; от председателя на Българския Червен кръст Христо Григоров, от представители на български и руски обществени организации, парламентарната група на Българската социалистическа партия, граждани и гости на София.
Справка:
Докторският паметник в София е изграден през 1882-1883 г. по инициатива на руските лекари–участници във войната, които искали да увековечат паметта на своите бойни другари, загинали при изпълнение на своя дълг.
Организирана била подписка, в която участвали и много българи. Проектът бил на руския архитект Антон Осипович Томишко. Главният архитект на София Ян Колар организирал строителството на паметника от бял пясъчен камък във формата на пресечена пирамида. Върху каменните блокове са изписани фамилиите и инициалите на 531 човека от т. нар. „медицински чинове“, загинали по време на Освободителната война: българи, румънци, руснаци, белорусци, поляци, украинци и др. Сред тях е иимето на възпитаника на Московския университет – лекаря на Българското опълчение, героя и патриота д-р Константин Везенков. На четирите страни на паметника са означени местата, където има загинали най-много медици: Плевен, с.Мечка, Пловдив и връх Шипка.
Снимки: Янина Алексеева
Видео: Руски културно-информационен център
