На 14 февруари 2015 г., Задушница, заупокойна Божествена литургия и панихида в храма „Св.Николай Чудотворец” – Патриаршеското Подворие, отслужи Саратовският и Волски митрополит Лонгин, който пристигна в София с благословението на Светейшия Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил за паметните мероприятия, посветени на 65-годишнината от деня на преставянето на архиепископ Серафим (Соболев). С Владика Лонгин съслужиха: Браницкият епископ Григорий – викарий на Софийската митрополия, настоятелят на храма „Св.Николай” – архимандрит Филип (Василцев), ставрофорен свещеноиконом Симеон Минчев, свещеник Александър Чеботарев, протодякон Иван Петков.
На богослужението присъстваха сътрудниците на Посолството на Руската Федерация в Република България старши съветник В.Г. Казанчев и втори секретар Е.А. Приходко.
След завършване на богослужението архимандрит Филип се обърна към вярващите с пастирско слово:
В навечерието на Великия пост светата Църква ни призовава към молитва за всички починали православни християни. Изпълнявайки в тези дни задължението към паметта на блаженопочиналия архиепископ Серафим (Соболев), който е погребан в криптата на нашия храм, днес ние споменаваме всички енориаши и свещеници, служили в този храм през целия ХХ век. Храмът е на 100 години. Сменили са се няколко поколения. Руските свещеници, които преди революцията са служили в различни епархии, които, може би, никога не биха могли да се срещнат в този живот, по Божията воля напускайки Русия, са намерили тук, в България, своята втора Родина. Този храм е станал техният духовен дом, духовно пристанище. През 1920-30-те години хиляди хора са се сплотявали тук, в храма. Мнозина са намерили вярата, приемайки свещенически сан, като например протойерей Андрей Ливен, който след даден обет станал свещеник. Тук те са служили, изграждали са община, помагали са на хората да придобият вечен живот.
Днес, по време на панихидата, ние споменахме всички свещеници и енориаши, които са изграждали общината на нашия храм. Наш дълг е да ги споменаваме, по възможност, по-често и в храмовете, и в своите лични молитви, за да им прости Господ волните и неволни прегрешения, и, взирая на нашата, може би и немощна молитва, би сътворил нашата днешна община, за да идват и да получават тук духовно пристанище новите хора, желаещи спасение и живот в Христа. Поздравявам ви с Родителската вселенска събота!
