Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил (в живота Владимир Михайлович Гундяев) е роден на 20 ноември 1946 година в гр. Ленинград.
Баща му – Михаил Василевич Гундяев е свещеник, починал през 1974 г.
Майка му – Раиса Владимировна Гундяева е преподавател по немски език в училище, а през последните години – домакиня, починала през 1984 г.
По-големият му брат, протоиерей Николай Гундяев, е професор в Санкт-Петербургската духовна академия, предстоятел на Спасо-Преображенския катедрален храм в гр. Санкт-Петербург.
Дядо му: йерей Василий Степанович Гундяев е затворник в концлагера Соловки заради църковна дейност и борба с обновленчеството през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век, подлаган на арести, затвор и заточения.
След завършване на 8-ми клас на средното училище Владимир Гундяев постъпва на работа в Ленинградската комплексна геоложка експедиция към Северозападното геоложко управление, където работи от 1962 до 1965 година като техник-картограф, съчетавайки работата с обучението в средното училище.
След завършване на средното си образование през 1965 година постъпва в Ленинградската духовна семинария, а след това – в Ленинградската духовна академия, която завършва с отличие през 1970 година.
Ленинградският и Новгородски митрополит Никодим (Ротов) го постригва в монашество на 3 април 1969 година с името Кирил. На 7 април е ръкоположен от него за йеродякон, а на 1 юни същата година – за йеромонах.
От 1970 година му е присъдена научната степен „кандидат по богословие” в Ленинградската духовна академия.
От 1970 до 1971 година е преподавател по догматическо богословие и помощник инспектор в ленинградските духовни училища, а едновременно с това е личен секретар на Ленинградския и Новгородски митрополит Никодим и класен ръководител на І-ви клас в семинарията.
На 12 септември 1971 година е въздигнат в сан архимандрит.
От 1971 до 1974 година е представител на Московската Патриаршия в Световния Съвет на Църквите в Женева.
От 26 декември 1974 г. до 26 декември 1984 г. е ректор на Ленинградската духовна академия и семинария. През 1974-1984 т. е доцент в катедрата по патрология при Ленинградската духовна академия.
На 14 март 1976 г. е хиротонисан за Виборгски епископ.
На 2 септември 1977 г. е въздигнат в сан архиепископ.
От 26 декември 1984 г. е Смоленски и Вяземски архиепископ.
От 1986 г. е управител на енориите в Калининградска област.
От 1988 г. е Смоленски и Калининградски архиепископ.
От 13 ноември 1989 до 2009 г. е председател на Отдела за външни църковни отношения (от август 2000 година – Отдел за външни връзки), постоянен член на Светия Синод.
На 25 февруари 1991 г. е въздигнат в сан митрополит.
На 27 януари 2009 г. Поместният събор на Руската Православна Църква избира митрополит Кирил за Патриарх Московски и на цяла Русия.
Интронизацията на Светейшия патриарх Кирил се извършва на 1 февруари 2009 година в Храма „Христос Спасител”.
Изпълнявайки послушание на Свещеноначалието, Високопреосвещеният Кирил е бил:
От 1975 до 1982 г. – председател на Епархийския съвет на Ленинградска митрополия;
От 1975 до 1998 г. – член на централния комитет и на изпълкома на Световния Съвет на Църквите;
От 1976 до 1978 г. – заместник на Патриаршеския екзарх на Западна Европа;
От 1978-1984 г. – член на комисията на Светия Синод по въпросите за християнското единство;
От 1978 до 1984 г. – управител на патриаршеските енории във Финландия;
От 1978 до 1984 г. – заместник-председател на филиала на Отдела за външно-църковни отношения в гр. Ленинград;
От 1980 до 1988 г. – член на комисията за подготовка и провеждане на тържествата по случай 1000 години от Покръстването на Русия;
През 1990 г. – член на комисията по подготовка на Поместния събор на Руската Православна Църква;
През 1990 г. – член на комисията за оказване помощ при преодоляване последствията от аварията в Чернобилската АЕЦ;
От 1989 до 1996 г. – управител на Православното унгарско благочиние;
От 1990 до 1991 г. – временен управител на Хагско-Нидерландската епархия;
От 1990 до 1993 г. – временен управител на Корсунската епархия;
От 1990 до 1993 г. – председател на комисията на Светия Синод по възобновяване на религиозно-нравственото възпитание и благотворителност;
От 1990 до 2000 г. – председател на комисията на Светия Синод по внасяне на поправки в Устава на Руската Православна Църква. Уставът е приет на Юбилейния архиерейски събор през 2000 г.;
От 1994 до 2002 г. – член на Обществения съвет по възстановяване на Храма „Христос Спасител”;
От 1994 до 1996 г. – член на Съвета за външна политика при Министерство на външните работи на Русия;
От 1995 до 2000 г. – председател на Синодалната работна група по изработване на „Концепция на Руската Православна Църква по въпросите на църковно-държавните отношения и проблемите на съвременното общество като цяло”;
От 1995 до 1999 г. – член на Руския организационен комитет по подготовката и провеждането на мероприятията във връзка с паметните дати на Великата Отечествена война 1941-1945 г.;
От 1996 до 2000 г. – член на надзорния съвет на Фондация „50-години от Победата”.
По времето, когато го избират на Патриаршеския престол, митрополит Кирил е бил:
– постоянен член на Светия Синод (от 1989 г.);
– председател на Отдела за външно-църковни връзки (от 1989 г.);
– управител на патриаршеските енории във Финландия (от 1990 г.);
– член на Синодалната богословска комисия (от 26 февруари 1994 г.);
– член на Патриаршеската и Синодална библейска комисии (от 1990 г.)
– съпредседател (от 1993 г.) и (от 1995 г.) заместник на главата на Световния руски народен събор (СРНС);
– председател на Смоленското (от 1996 г.) и Калининградското (от 1997 г.) отделения на СРНС;
– член на Съвета на Земското движение (от 1993 г.);
– член на Руското палестинско дружество;
– автор и водещ на ежеседмично телевизионно предаване („Словото на пастира”- от 1994 г.);
– почетен президент на Световната конференция „Религията и светът” (от 1994 г.);
– член на Съвета за сътрудничество с религиозните обединения при Президента на РФ (от 1995 г.);
– член на Комисията при Президента на РФ по държавните награди в областта на литературата и изкуството (от 1995 г.);
– почетен член на Московския интелектуално-делови клуб (от 1995 г.);
– съпредседател на Християнския междуконфесионален консултативен комитет (ХМКК)(от 1996 г.);
– член на Президиума на Междурелигиозния съвет на Русия (от 1998 г.);
– главен редактор на списанията „Церковь и время” (от 1991 г.), „Смоленские епархиальные ведомости”(от 1993 г.),„Православный паломник”(от 2001 г.);
– член на Църковния научен съвет по издаване на „Православная энциклопедия” (от 1999 г.);
– член на Надзорния съвет на храма „Христос Спасител” (от 2002 г.);
– съпредседател на Европейския съвет на религиозните лидери (от 2002 г.);
– председател на организационния комитет на изложбата „Православная Русь” (от 2003 г.);
– съпредседател на работната група за сътрудничество на Руската Православна Църква с Министерството на външните работи на Русия (от 2003 г.);
– председател на изпълнителния комитет на Междурелигиозния съвет на ОНД (от 2004 г.);
– член на Президиума на Междурелигиозния съвет на ОНД (от 2004 г.);
– член на Съвета за сътрудничество с религиозните общности при Президента на Руската Федерация (от 2004 г.);
– председател на Комисията по въпросите на старообрядните енории и взаимодействие със старообрядчеството (от 2005 г.);
– председател на работна група за съставяне на концепция, отразяваща позицията на Руската Православна Църква в сферата на междурелигиозните отношения (от 2005 г.);
– председател на работната група по подготовка на документ, отразяващ позицията на Руската Православна Църква по проблемите на глобализацията (от 2005 г.);
– член на Съвместната комисия по националната политика и връзки между държавата и религиозните общности (от 2006 г.);
– съпредседател на Световната конференция „Религията и светът”(от 2006 г.);
– ръководител на работна група по изготвяне на „Основи на учението на Руската Православна Църква за достойнството, свободата и човешките права”;
– местоблюстител на Патриаршеския престол (от 6 декември 2008 г.);
Светейшият патриарх Кирил:
– от 1987 г. – почетен доктор по богословие при Богословската академия в Будапеща;
– от 1986 г. – почетен член на Санкт-Петербургската духовна академия;
– от 1992 г. – член на Академията за творчество;
– от 1994 г. – почетен член на Международната академия на Евразия;
– от 1996 г. – почетен професор на Военната академия (сега университет) ПВО „Сухопътни войски”;
– от 1997 г. – действителен член на Академията на руската словесност;
– от 2002 г. – действителен член на Академията за социални и хуманитарни науки (от 2003 г. – Обществена руска академия за социални науки);
– от 2002 г. – почетен доктор по политология на Държавния университет в Перуджа (Италия);
– от 2004 г. – почетен доктор по богословие на Християнската академия във Варшава (Полша);
– от 2004 г. – почетен професор на Смоленския хуманитарен университет;
– от 2005 г. – почетен професор на Астраханския университет;
– от 2005 г. – почетен доктор на Руския държавен социален университет;
– от 2006 г. – почетен професор на Балтийския военно-морски институт „Адмирал Фьодор Ушаков”;
– от 2007 г. – почетен президент на Академията на руската словесност;
– от 2007 г. – почетен доктор на Санкт-Петербургския държавен политехнически университет;
– от 2009 г. – почетен доктор по богословие на Киевската духовна академия;
– от 2009 г. – почетен доктор по богословие на Института по теология „Св.Св. Кирил и Методи” при Белоруския държавен университет;
– от 2009 г. – почетен доктор по богословие на Санкт-Петербургската духовна академия;
– от 2009 г. – почетен доктор на Руската Академия за държавна служба при Президента на РФ;
– от 2010 г. – почетен доктор на Националния изследователски ядрен университет „МИФИ”;
– от 2010 г. – почетен професор на Военната академия на ракетните войски със стратегическо предназначение „Петър Велики”;
– от 2010 г. – почетен доктор на Петрозаводския държавен университет;
– от 2010 г. – почетен доктор на Ереванския държавен университет;
– от 2010 г. – почетен доктор на Одеската национална юридическа академия;
– от 2010 г. – почетен доктор на Днепропетровския национален университет „Олес Гончар” (honoris causa);
– от 2010 г. – почетен доктор по богословие на Московската духовна академия (honoris causa);
– от 2011 г. – почетен доктор на Воронежкия държавен университет (honoris causa);
– на 29.04.2012 г. в София Негово Светейшество Московският и на цяла Русия патриарх Кирил бе удостоен с „доктор хонорис кауза” на УНИБИТ (Университета за библиотекознание и информационни технологии) при официалтото си посещение в България.
Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил е автор на следните книги:
– „Формиране и развитие на църковната йерархия и учението на Православната Църква за нейния благодатен характер” (Ленинград, 1971 г.);
– „Предизвикателствата на съвременната цивилизация. Как им отговаря Православната църква”. (М.,2002 г.);
– „Слово на пастира. Бог и човек. История на спасението.” (М.,2004 г.);
– „L`Evangile et la liberte. Les valeurs de la Tradition dans la societe laique.” (Paris, 2006 г.);
– „Свобода и отговорност в търсене на хармония.” (М.,2008 г.);
– „Църквата призовава към единство” (Минск, 2010 г.);
– „Проповеди 2009-2010” (Свято-Троицка Сергиева лавра, 2010 г.),
както и на 1580 публикации, включително публикации в руски и задгранични периодични издания.
Издадени са цикли от телевизионните предавания „Слово на пастира”: Въвеждане в православното вероучение; „Слово–Тайнство–Църква”: История на ранната християнска Църква и учението за Църквата; „Юбилеен архиерейски събор”: Основи на социалната концепция – Устав на Руската Православна Църква – Деяния за канонизация; „Отношение към инославието”; „Слово на пастира” – Църква, държава, политика (част 1), Църква, личност, общество (част 2). За вярата и спасението (част 3). На аудионосители е издаден цикълът „Великопостни проповеди”.
Канен е да чете лекции: в Рим (1972 г.); в Хелзинския университет, в Академията „Абу” в Турку, в Православната семинария в Куопио (Финландия,1975 г.); в Икуменическия институт в Босе (Швейцария, 1972,1973 г.); в Мюнстерския университет (ФРГ, 1988 г.); в Университета в Удине (Италия, 1988 г.), в Държавния университет в Перуджа (Италия, 2002 г.); в Християнската академия във Варшава (Полша, 2004 г.).
Светейшият патриарх Кирил е работил и продължава да работи в областта на междуправославното сътрудничество. Той е първият представител на Руската Православна Църква в „Синдесмос” – Международна организация на православната младеж. От 1971 до 1977 г. – член на изпълнителния комитет на „Синдесмос”, участва в VІІІ-та (Бостън,1971 г.), ІХ-та (Женева, 1977 г.), Х-та (Финландия, 1980 г.) и ХІV-та (Москва, 1992 г.) генерални асамблеи на тази организация; участва в Първото предсъборно всеправославно съвещание (Шамбези, 1976 г.) и в Междуправославната комисия по подготовка на Светия Велик събор на Източната Православна Църква (Шамбези, 1993, 1999 г.); главен докладчик на православната консултация „Общо разбиране и визия на Световния Съвет на Църквите (ССЦ)” (Шамбези, 1995 г.); участва във Всеправославната консултация по въпросите на икуменизма (Солун, 1998 г.) и в Събора на Главите на Поместните Православни Църкви за преодоляване на разкола в Българската Православна Църква (София, 1998 г.); участва във Всеправославното честване „2000 години християнство” във Витлеем (7.01.2000 г.); участва в преговорите между Московската и Константинополската Патриаршии (Истанбул, 1977 г., Женева, 1978 г., Истанбул, 1990 г., Москва, 1991 г., Истанбул, 1993 г.) и в редовните консултации по текущите проблеми между тези две църкви; провежда преговори с Константинополската Православна Църква относно Естония, и с Румънската Православна Църква относно Бесарабската митрополия в Молдова (два пъти през 1997 г. в Женева, Кишинев, 1999 г.).
През 2005 г., като ръководител на делегацията на Руската Православна Църква, участва в интронизацията на Йерусалимския патриарх Теофил ІІІ.
Като член на официални делегации е посетил всички Поместни Православни Църкви, в това число: съпровожда Светейшия патриарх Пимен и Светейшия патриарх Алексий ІІ при тяхното пътуване зад граница.
Участва в работата на междухристиянските организации. Като делегат участва в ІV-та (Упсала, Швеция,1968 г.), V-та (Найроби, Кения, 1975 г.), VІ-та (Ванкувър, Канада, 1983 г.) и VІІ-та (Канбера, Австралия,1991 г.) генерални асамблеи на ССЦ; в Световната мисионерска конференция „Спасение днес” (Банкок, 1973 г.); бил е президент на Световната конференция „Вяра, наука, бъдеще” (Бостън, 1979 г.) и на Световната конвокация „Мир, справедливост и цялостност на творението” (Сеул, 1990 г.); участва в асамблеите на комисията „Вяра и устройство на ССЦ” (Гана, 1974 г.);
в Лима (Перу, 1982 г.); в Будапеща (Унгария, 1989 г.).
Изпълнява поръчения на свещеноначалието на Руската Православна Църква, взема участие в деловите контакти с църквите в САЩ, Япония, ГДР, ФРГ, Финландия, Италия, Швейцария, Великобритания, Белгия, Холандия, Франция, Испания, Норвегия, Исландия, Полша, Чехия, Словакия, Етиопия, Австралия, Нова Зеландия, Индия, Тайланд, Шри Ланка, Лаос, Ямайка, Канада, Конго, Заир, Аржентина, Чили, Кипър, Китай, ЮАР, Гърция.
Бил е член на Поместния юбилеен събор на Руската Православна Църква (юни, 1988 г., Загорск); председател на Редакционна комисия и автор на проекта за Устав на Руската Православна Църква, приет от Юбилейния Събор. Участва в Архиерейския Събор, посветен 400-годишнина от възстановяването на Патриаршеството (октомври 1989 г.), и в извънредния Архиерейски Събор от 30-31 януари 1990 г., а също в Поместния Събор от 6-10 юни 1990 г., в Архиерейските Събори от 25-26 октомври 1991 г., от 31 март – 4 април 1992 г., от 11 юни 1992 г., от 29 ноември -2 декември 1994 г., от 18-23 февруари 1997 г., от 13-16 август 2000 г., от 3-6 октомври 2004 г. и от 24 – 29 юни 2008 г.
Представител е на Руската Православна Църква в комисиите по изработване на Закона на РСФСР „За свободата на вероизповеданията” от 25 октомври 1990 г. и на Федералния закон на Руската Федерация „За свободата на съвестта и за религиозните обединения” От 26 септември 1997 г. взема участие във формирането на църковната позиция и миротворческите акции по време на събитията през август 1991 г. и през октомври 1993 г.
Той е един от инициаторите за създаване на Световния руски народен събор през 1993 г.
Като председател на Комисията на Светия Синод по възраждане на религиозно-нравственото възпитание и благотворителност инициира създаването на синодални отдели по религиозно образование, по социално служение и благотворителност, за сътрудничество с въоръжените сили и правоохранителните учреждения. Той е автор на „Концепция по възраждане на благотворителността и религиозното образование”, приета от Светия Синод на 30 януари 1991 г.
Разработил е и е представил за утвърждение от Светия Синод „Концепция за взаимодействие на Руската Православна Църква с „Въоръжените сили” през 1994 г.
От 1996 до 2000 г. ръководи изработването на документа „Основи на социалната концепция на Руската Православна Църква”, приет от Юбилейния Архиерейски Събор през 2000 г.
Активно участва в решаване на църковните проблеми в Естония. Във връзка с това посещава Антиохийската и Йерусалимската Патриаршии (пътува в Ливан, Сирия, Йордания и Израел през 1996 г.), а също така участва в преговорите с представители на Константинополския Патриархат в гр. Цюрих (Швейцария) през март и два пъти през април 1996 г., в Солун, Талин и Атина (1996 г.); в Одеса (1997 г.); в Женева (1998 г.); в Москва, Женева и Цюрих (2000 г.); във Виена, Берлин и Цюрих (2001 г.); в Москва и Истанбул (2003 г.). Във връзка с това многократно посещава Естония, където води преговори с представители на правителството, с депутати от парламента и с деловите кръгове на тази страна.
Взема активно участие в миротворческите акции в Югославия. По време на войната многократно посещава Белград, провежда преговори с ръководството на страната, инициатор е за създаването на неформална международна християнска миротворческа група за Югославия (Виена, май 1999 г.) и за свикването на международна междухристиянска конференция на тема: „Европа след косовската криза: по-нататъшната дейност на църквите” в гр. Осло (Норвегия) през ноември 1999 г.
Управление на Руската Православна Църква
През 2009 г. е предприета реформа на централните органи на църковното управление. Принципно е реорганизирана дейността на Административното управление на Московската Патриаршия, определена е сферата на дейност на Отдела за външно-църковни връзки, създадени са нови синодални отдели, разделени са дейностите на Издателския съвет на Руската Православна Църква и на Издателството на Московската Патриаршия, извършена е аналитична работа по оформяне на необходимите изменения в структурата на Учебния комитет при Светия Синод и като цяло – в системата на духовното образование. Активизирана е дейността на Общоцърковния съд.
През 2010 г. е актуализиран Уставът на Синодалния отдел по църковната благотворителност и социалното служение, определени са пълномощията и структурите на Управлението по въпросите на манастирите; Секретариатът за задграничните учреждения е преобразуван в Управление към Московската Патриаршия. Активизирана е дейността на митрополитския окръг в Казахстан; приети са неговият Устав и Вътрешен правилник, създадени са нови епархии в тази страна.
Създадени са нови общоцърковни учреждения:
– Отдел за сътрудничество между църквата и обществото (2009 г.);
– Синодален информационен отдел (2009 г.);
– Финансово-стопанско управление;
– Междусъборно присъствие в Руската Православна Църква (2009 г.;
– Общоцърковна аспирантура и докторантура „Св.Св. Кирил и Методи” (2009);
– Синодален комитет за сътрудничество с казачеството (2010 г.);
– Синодален отдел за служение сред затворниците (2010 г.);
– Патриаршески съвет по култура (2010 г.);
Създадени са 8 нови епархии:
– Калининградска (2009 г.), Улан-Уденска и Бурятска (2009 г.), Карагандинска (2010 г.), Костанайска (2010 г.), Павлодарска (2010 г.), Днепродзерджинска и Царичанска (2010 г.), Пятигорска и Черкаска (2011 г.), Владикавказска и Махачкалинска (2011 г.).
Извършени са 15 епископски хиротонии.
***
Светейшият патриарх Кирил е удостоен с ордени на: Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Грузинската, Сръбската, Българската, Гръцката, Полската, на Чешките земи и на Словакия, на Американската и Финландската Православни Църкви, на Арменската Апостолическа Църква и на Маланкарската Църква (Индия).
Награден е също така и с ордени на Руската Православна Църква: на свети равноапостолен велик княз Владимир –ІІ степен; на светител Алексий – митрополит Московски – ІІ степен; на светия благоверен княз Даниил Московски – І степен; на преподобни Сергий Радонежски –І и ІІ степен; на светител Инокентий – митрополит Московски – ІІ степен.
Държавни награди: орден „Дружба между народите” (1988 г.); орден „Дружба” (1996 г.), орден „За заслуги пред Отечеството” –ІІІ степен (2000 г.); орден „За заслуги пред Отечеството” –ІІ степен (2006 г.); медал „65 години от победата във Великата Отечествена война 1941-1945 г.” (Приднестровска Молдавска република, 2010 г.); орден „Шараф” (Азербайджанска република, 2010 г.); орден „Александър Невски” (2011 г.); висш орден на Република Молдова – „Орден на Републиката” (2011 г.).
През 1993, 2000, 2001, 2002, 2003, 2009 и 2010 гг. Московският биографически институт го избира за „Човек на годината” в номинацията „Религия”.
