На 6 юли 2014 г., след Божествената литургия в Смоленския събор „Св.Богородица” при Смоленския Новодевичи манастир в гр. Москва, Светейшият Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил извърши особено моление за мир в Украйна и възнесе ектения за упокоение душата на новопреставилия се Блаженнейший Киевски и на цяла Украйна митрополит Владимир.
След края на Литургията, предстоятелят на Руската православна църква извърши лития в памет на починалия. След заупокойното богослужение Светейшият Патриарх се обърна към събралите се с Първосветителско слово, посветено на паметта на Блаженнейшия владика:
„Днес ние възнесохме заупокойна ектения, упоминавайки името на забележителния йерарх на Руската православна църква – Блаженнейшия Киевски и на цяла Украйна митрополит Владимир. Аз се познавах с владиката в течение на повече от 49 години, и голяма част от това време ние бяхме с него в постоянно общение, в съработничество. Аз се наслаждавах, общувайки с него, – от неговия стил на работа, от неговия стил в отношенията с хората. Това беше светъл човек, който с лекота обединяваше хората около себе си.
Моето първо делово общение с него стана във връзка с назначаването ми за настоятел на храма „Рождество Христово на Пресвета Богородица” в Женева. Владика Владимир беше мой предшественик. Предавайки ми работата, той с усмивка ми каза, че нашият храм е малък, домашен и в него малко хора идват, защото се страхуват да идват – такова беше времето, студена война. Обаче, добави владиката, има група енориаши, които са се обединили около храма на Московската Патриаршия, и това са светли, хубави хора. И когато пристигнах в Женева, аз разбрах: владика Владимир е бил такъв настоятел, който лично е създал тази енория. Преди неговото назначение от нашата московска енория в Женева практически нищо не е останало. Той като трохи е събирал хората около себе си, – а това са били представители на първата емиграция, – които оттогава завинаги пазят в паметта си светлия образ на владиката. Този опит от докосване с неговата пастирска дейност зад граница ми помогна да разбера мащаба на личността на покойния.Той наистина беше велик пастир, забележителен проповедник, мъдър събеседник и добър другар.
През годините, когато владиката оглавяваше Московската духовна академия, а аз – Санкт-Петербургската, ние в качеството си на два ректора общувахме, обменяхме мнения и бяхме единомишленици по главните въпроси, свързани с развитието на богословското образование в нашата страна. По особен начин се разкриваха талантите на владиката на Киевската катедра, когато той беше избран в най-тежкия момент от новата история на православна Украйна. Когато през 1992 г. беше провокиран разкол сред православните – под прякото влияние на политическите сили, искащи да подчинят на себе си цяла Украйна, – тогава абсолютното болшинство на нашия епископат, с изключение на двама архиереи (един от които беше вече на пенсия), не подкрепиха разколниците, а се обедииха около владика Владимир и запазиха каноническото Православие в Украйна. И през следващите години от Блаженнейшия владика се изискваха сила, мъдрост, воля, за да не се подчини на постоянно сменящите се политически възгледи на ръководителите, които всеки път искаха от Църквата да прави онова, което те искат. Но Църквата запази същността си, обединявайки украинския народ. При всяко различие на политическите възгледи в историософските въззрения, при всяко различие в благочестието, в обичаите, Църквата обединяваше и сега продължава да обединява народа, въпреки леещата се кръв, въпреки военната конфронтация. Аз благодаря на Бог за този миротворчески подвиг на нашата Църква, която не се огъна пред бурните течения на този век, и с това носи великото свидетелство за Христос на своя народ – за Христос, който е нашият свят.
Блаженнейшият владика почина вчера в седем часа сутринта. Аз веднага получих информация за това събитие, извърших заупокойна лития и, молейки се, си спомних жизнения път на забележителния йерарх на Православната Църква, нашето общение и, разбира се, неговите заслуги пред украинското Православие. Дай Бог, да се съхрани нерушимото каноническо Православие в Украйна, и да вярваме, че починалият владика ще се моли за това пред лицето на Бога. А ние всички, които оставаме тук, ще се трудим за това, че никакви ветрове на този век да не разрушат богочовешкия организъм на Църквата, налагайки й едни или други светски модели на поведение или политически проекти. Само такава Църква остава авторитетна за народа, докато всички останали, които често приемат върху себе си религиозни организации, отъждествявайки се с една или друга политически сила, престават да бъдат актуални, когато е необходимо това, а значи преминава и търсенето на такъв род организация. Вярваме, че Украинската Православна Църква ще избегне изкушението и ще свидетелства за Христос, Разпънат и Възкръснал, призовавайки народа да живее с съответствие с божествения закон и по този начин да намери истинската свобода. Амин”
Пресслужба на Московския и на цяла Русия Патриарх
