Вечерта на 3 април 2014 година, в четвъртък – петата седмица на Великия Пост, председателят на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия – Волоколамският митрополит Иларион, отстлужи Литургия на Преждеосветените Дарове в московския храм в чест на иконата на Божията Майка „На всички скърбящи радост” на ул. „Большая Ординка”.
По време на богослужението с архипастира съслужиха: архимандрит Филип (Василцев) – настоятел на храма „Св. Николай Чудотворец” в София (Подворие на Московската Патриаршия) и представител на Московския Патриарх и на цяла Русия пред Българския Патриарх, както и клирици на храма.
След завършване на богослужението владика Иларион се обърна към вярващите с архипастирско слово:
„В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Често слушаме за края на света, че рано или късно животът на тази земя ще се прекрати. И ако попитаме учените поради какви обстоятелства и причини това може да се случи, те ще ни кажат, че причина за това ще станат сериозните изменения във функционирането на Слънчевата система, част от която е и нашата планета Земя. Та нали ние знаем, че животът на нашата планета съществува благодарение на това, че тя се върти около Слънцето и слънчевата светлина осветява Земята. Ежедневно ние посрещаме зората, денят винаги се сменя с нощта, а лятото – със зимата. Ежегодно се обновява целият цикъл от творения и идва пролетта, – отначало на едни земи, после – на други, отначало в едното полукълбо, а след това и в другото, – цялата тази система функционира като хармоничен механизъм, безкрайно по-съвършен от швейцарските часовници, показващи времето с точност до секунда. И както часовникът може да спре и да се развали,и да започне да показва неправилно време, така е възможно да се обърка и целият курс на движение на планетите около Слънцето, и тогава ще се случи онази катастрофа, която описват писателите-фантасти, показват кинематографистите, предсказват учените.
Всичко това се отнася за материалната страна на живота на нашия свят, но има още и духовна страна. Именно за нея се говори в днешното четене от Книгата Битие, където се разказва как два ангела, които съпровождали Господа при Неговото посещение при Авраам, се отправили към Содом и Гомор, защото Той казал следните слова: „голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене”(виж Бит.18: 20-21). Хората от Содом и Гомор напълно се развратили, техните многобройни грехове станали наистина въпиющи, и Господ изпратил двата ангела, за да унищожат страшните градове с всички жители.
Авраам, на когото Господ, като го посетил, открил Своите планове като на праведник, спечелил Божието благоволение, оставайки насаме с Бога, започнал да ходатайства за невинните, говорейки Му: „В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?” И Господ отговаря на Авраам, че ако се намерят в този град петдесет праведника, тогава ще пощади тези градова. Тогава Авраам продължава, просейки пощада за градовете, ако се намерят в тях четиридесет или тридесет, или двадесет, или десет, – и на всяко прошение Господ отговаря, че ако се намерят поне такова количество праведни хора, за което говори Авраам, то Той няма да погуби Содом и Гомор (виж Бит. 22-33).
Господ изпраща ангелите под вид на пътници при Лот, за да провери действително ли толкова е огромен грехът на жителите на Содом и Гомор, както са Му се оплаквали, има ли сред тях праведници; но не намирайки освен Лот и неговото семейство други праведници, Бог ги извел от града, забранявайки им да гледат загиващия Содом. И досега на мястото на Содом и Гомор се намира лишено от всякакъв живот солено море, напомнящо ни за тяхната скръбна участ.
В това четиво от Книга Битие се говори за този духовно-нравствен фундамент, върху който стои нашата земя, благодарение на който върху нея продължава животът. Този фундамент е човешката праведност. Именно праведността, именно нравственият закон, който спазват много хора на нашата планета, е онова задържащо (гр.- ὁ κατέχων), което запазва нашата планета от гибел, а човечеството от самоизтребление. Ние знаем, че човечеството има натрупан достатъчно арсенал от средства, които могат да позволят на хората да се изтребят един друг. И това ще стане в онзи случай, ако възтържествуват ненавистта, враждата, ако хората окончателно се откажат от заповедите Божии и престанат да чуват гласа на разума.
Удържащото човека на тази земя е страхът: или страхът от смъртта, или страхът Божий. Ако хората имат страх Божий, то те не извършват лоши постъпки, защото помнят, че Господ царства над света и вижда всеки човек. Ако хората имат страх от смъртта, то обичайно те се въздържат от зли постъпки от боязън да не навредят на себе си, като навредят на другите хора. И ето я цялата тази сложна „система на въздържане”, която удържа нашата земя и човечество от гибел.
Разбира се, най важен в тази система е нравственият закон, който ни е дал Господ. Именно Господ е онова духовно Слънце, което сияе над нашата земя и позволява на хората да живеят в мир един с друг, да преодоляват собствените си греховни наклонности и да вървят по пътя към спасението.Ако светлината на това Слънце престане да сияе в душите на хората, то съвсем не е заради това, че Слънцето изведнъж е изчезнало, а поради това, че душата на човека се е покрила с гъст слой от облаци, който понякога става толкова плътен, че светлината на Слънцето не може да премине през него. Тогава в душата на човека настъпва ледников период, тя става неспособна да възприеме Божествените енергии, които питаят и оживотворяват човешката душа.
Ние, православните християни, знаем, че Задържащият нашата земя и човечество от гибел е Самият Господ; ние знаем, че земята продължава да съществува, а човечеството продължава да живее благодарение на тези праведници, които все още не са десет, не са петдесет и не са сто, а навярно са много повече при изчисление на общото количество на населението във всеки град. И затова Господ щади нашата планета – заедно с праведниците щади и грешниците – надявайки се на това, че грешниците, вдъхновявайки се от примера на праведниците, също ще застанат на пътя към спасението, на пътя към вечния живот.
За нас с вас, скъпи братя и сестри, такъв път винаги е открит. Това е пътят на покаянието, на самопоправянето; по него ние вървим през време на Великия пост. Нека в нашите молитви – когато се молим в храма като едина църковна община, когато заставаме сами в килията си или вкъщи – да помним за целия свят, за нашите близки; да помним за това, че в някаква степен от всеки един от нас зависи колко дълго да живее човечеството, колко дълго да просъществува нашата Вселена, та нали именно от нашата праведност или греховност в крайна сметка зависи и нашата собствена съдба, съдбата на нашите деца и на цялото човечество.
Господ да пази всички нас!”
Служба за комуникации при ОВЦС
