Патриарх Кирил пред българските медии
В навечерието на посещението си в България Негово светейшество патриархът на Москва и цяла Русия Кирил отговори на въпросите на кореспондентите на българските медии.
— Ваше светейшество, как бихте оценили отношенията между Руската и Българската православни църкви?
— Бих искал първо да поздравя сърдечно всички български телевизионни зрители, които ни гледат, и да изразя голямата си радост от предстоящото посещение.
Двете ни Църкви са свързани с братски взаимоотношения, с най-тесни исторически, културни, духовни връзки, отиващи, разбира се, далеч в миналото. Достатъчно е да кажем за това, че решението на Александър II да започне освободителната Руско-турска война е било в значителна степен продиктувано от позицията на Руската православна църква. Нашите войници са потегляли към Балканите, за да освободят своите единоверни братя. Понятието «единоверни» е било на първо място — това е било проява на духовна солидарност, проява на солидарност между хора, обединени от една православна вяра и Църква.
Но и в по-късно време, разбира се, когато България е била вече свободна, православните руси са останали тясно свързани със своите български братя и сестри и, както знаете, са помагали, колкото са могли, за възстановяването на църковния живот, включително и такива нейни важни страни, като признаването на автокефалията — независимостта на Българската православна църква.
Ако пък стане въпрос за още по-далечни времена, ние пазим и тачим спомена за големия духовен, интелектуален принос на православна България за християнизацията на древна Рус.
Дори краткото изброяване на тези исторически моменти е свидетелство за това, че отношенията между нашите Църкви са съвсем особени. И в течение на трудното следвоенно време ние винаги сме били заедно — подкрепяли сме се взаимно, гостували сме си; и сега продължава това. Ние редовно се срещаме с пратеници на Българската църква, в България гостуват и наши представители, обменяме студенти и размишляваме заедно върху темите, свързани с православното единство и многото предизвикателства, пред които е изправен днес целият православен свят.
Българската православна църква е много близка на сърцето ни, близка е, мисля, и на всеки руски православен християнин — и поради това, което вече споменах, и поради братските връзки, които ни съединяват.
— България е една от първите православни страни, които посещавате. За нас това е голяма чест. Какви са Вашите очаквания от това посещение — от посещението на България като цяло и на Пловдив в частност?
— Възможно най-приятни. Потеглям за България, за страна, където живее близък на нас народ, за една приятелска страна — вече споменах за историческите връзки между нас.
Радвам се на предстоящата среща с Негово светейшество патриарх Максим, когото съм виждал още като дете. Светейшият патриарх Максим, който беше тогава току-що ръкоположен за епископ, посети тогавашния Съветски съюз заедно с патриарх Кирил. Той посети и Ленинград, днес Петербург – града, в който съм роден; моят баща придружаваше тогава българската делегация, и аз, бидейки още момче, бях заедно с него. Прекрасно помня богослуженията, извършвани от тогава младия, енергичен, красив епископ Максим. Помня дори как общувахме, — въпреки че аз бях дете, ние все пак общувахме и беседвахме. Дори само този личен момент създава една съвсем особена връзка между нас и придава на посещението ми особено оптимистично звучене. Много се радвам и на предстоящите ми срещи с близки на мен хора, с представители на епископата, духовенството, богословите. Дай Боже това мирно посещение на България да съдейства за по-нататъшното укрепване на нашите братски връзки.
— Всички станахме свидетели на това как руското православно общество подкрепи Църквата. Как успяхте да мобилизирате толкова голям брой хора за тази благородната цел – да се подкрепи Църквата?
— Знаете ли, ние не сме използвали никакви технологии — просто се обърнахме към хората. Не е имало никаква организация, и фактът, че се събраха толкова много московчани и такова огромно количество хора пристигнаха в Москва, се дължи на едно спонтанно движение, на едно осъзнаване от страна на хората на това, че ние в никакъв случай, при никакви обстоятелства не трябва да позволим връщането на мрачните години на гонения и разрушаване на моралните и духовни основи на нашия национален живот, защото без тези основи народът ни ще рухне и ще престане да съществува като историческа общност. Днес става дума и за опазването на нашата вяра, и за опазването на идентичността на нашия народ, и хората го разбират това. Ето защо не бяха нужни никакви особени усилия — трябваше просто да се формулира ясно потребността от едно такова общонародно молитвено бдение, и хората се отзоваха много бързо и с голям духовен подем.
— Ваше светейшество, вестник «Русия днес», председател на форума «България-Русия». Искам да Ви уверя, че нашият народ Ви чака с огромно нетърпение, голяма радост и голяма надежда, и във връзка с това да Ви задам следния въпрос. От време на време между нашите държави, между нашите политици възникват известни паузи, понякога и под чуждо влияние. Смятате ли, че нашите братски Църкви биха могли да бъдат нещо като ключ за взаимно разбирателство, мост за решаването на такива ситуации — за да се осъществят желанията и очакванията на нашите народи да бъдат заедно в днешния глобален свят?
— Аз просто съм убеден, че никой политик, ако той изобщо е наред с логиката и историческата памет, не може да игнорира факта, че сме единоверни народи, че имаме такива общи страници на героична история, които не могат да се зачеркнат и да се забравят. А щом не могат нито да се зачеркнат, нито да се забравят, то какво да правим тогава днес с тези страници? Дълбоко съм убеден, че те трябва да се използват: тази общност, тази откритост един за друг, тази симпатия, която е залегнала толкова дълбоко в душата на българите и руснаците — всичко това трябва да се развива, за строим наистина нови отношения върху здравия исторически фундамент.
Дълбоко съм убеден, че така и ще стане, та нали политиката се развива по принципа “действие и реакция срещу действието”. През ХХ век имаше много неща, които предизвикваха не твърде добри чувства у хората, и не винаги реакцията бе позитивна, в това число и спрямо събитията през втората половина на ХХ век. Ето защо се и получи това, не бих искал да го нарека «охлаждане», а по-скоро спадане на нивото на взаимоотношенията между нашите страни; възможно е то все още да не се е възстановило тъкмо под влиянието на тази реакция спрямо последните десетилетия на ХХ век. Но не трябва прекалено дълго да страдаме от комплекси и да се задържаме на тази реакция — трябва да вървим напред. А ние можем да вървим напред с голямо въодушевление, имайки зад гърба си всичко, за което вече казах — общата ни забележителна история, белязана и с героизъм, и с духовен подвиг, и с взаимна любов и симпатия.
— БНР. В средата на миналия век Руската православна църква предаде имотите си, които имаше на територията на България, на Българската православна църква. По времето на Вашето посещение у нас имате ли намерение да повдигнете въпроса за връщането на тези имоти? Питам, защото доста се писа напоследък по тази тема в българските медии; твърдеше се също така, че една от целите на Вашето посещение е да се създаде самостоятелна автономна Руска църква на територията на България.
— Моето посещение се нарича мирно. А ако в резултат на това посещение в България се появи църковно разделение, то това няма да е нито братско, нито мирно посещение. Чудно ми е защо в навечерието на моето гостуване в България се появяват такива мисли и такива изказвания. Това, което стана през 1952 г., когато Руската православна църква предаде няколкото свои манастира и храма на Българската църква, беше жест на добра воля, това бе подарък. Това не е комерсиална сделка, която можеш да преразгледаш, — това е подарък. Можеш ли да си поискаш обратно един подарък, особено ако той е направен между братя? Никога никакви такива мисли, подобни на тази, за която ме попитахте, не е имало при никого в Русия и се надявам, че няма и да има.
А в качеството на знак на историческото присъствие на Руската църква в България ние имаме храма-подворие в центъра на София, който освен че е исторически и архитектурен паметник, играе днес важна роля, защото чрез подворието на Руската църква в София и Българското подворие в Москве се осъществяват всекидневните връзки между нашите Църкви, които ние много ценим.
