ОТГОВОР
НА ПРЕДАВАНЕТО „ВЯРА И ОБЩЕСТВО”
НА КАНАЛ 1 НА БНТ
от 11 януари 2009
Предаването е направено в най-лошите традиции на пропагандата от периода на «студената война». Дискусията се предшества от набор на кадри, монтирани по такъв начин, че да не останат у зрителите никакви съмнения по тезисите, озвучени от гостите. Недобросъвестният монтаж на кадрите, специално подбрани, въздейства непосредствено на емоциите на хората и всъщност е опит да се манипулират тези емоции, насочвайки ги в «нужното» русло. Когато вече отношението е формирано, се започва въздействие върху съзнанието на зрителя.
Сега, когато присъстващите в Русия и Украйна български експерти се убедиха в истинските причини за недоставянето на газ на Балканите, творците на предаването разбира се са длъжни да съжаляват за своята бърза реакция на злободневната тема, която ги отведе далече от истината. Кичейки се с европейския принцип «свобода на словото», който уж действа в България, авторите на предаването съвсем са забравили да поканят в ефир някой опонент (поне мен или сътрудник на Руското посолство), който не споделя мненията на двама професори-русофоби, «пеещи в унисон».
Самият опит да се разглежда геополитиката през призмата на християнския морал е уловка, съединяваща предварително известно несъединимите и несъпоставими неща и сам по себе си представлява «неблагообразен парадокс», използвайки израза на единия от гостите на предаването.
Лайтмотив е обвинението на руското правителство и Руската православна църква в национализъм и имперски амбиции, проявяващи се в газовия конфликт. Изказани apriori, тези обвинения не са подкрепени с никакъв сериозен ситуационен анализ, което е обяснимо. Ако се дават аргументи, то трябва де се вникне в същността на конфликта, което съвсем не влиза в задачата на авторите на предаването. Достатъчно е да се отбележи, че Украйна, която е най-малкото една от страните в конфликта, въобще не се споменава. Не се разглеждат също и причините за прекратяване транзита на газа през нейната територия. Вместо това на зрителя се натрапва тезиса: „България страда от руската политика“.
Обсъждането на голословните обвинения съставя основната част на предаването. Използва се класическият прийом на контрапропагандата: да се припише на опонента определена позиция (удобна за критикуващата страна и често имаща малко общо с реалността). А после с патос да се разобличава. Така Руската православна църква се обвинява в заиграване с национализма, което се определя като «фашизоидност», а самата църква се нарича «фашизоиден авангард на руското правителство». Тази перла принадлежи на човека, който, по мое мнение, сам страда от «шизоидност»: човек, употребяващ подобни епитети по адрес на православна църква, едва ли самият може да се смята за православен. Още повече, че по странно стечение на обстоятелствата той едновременно е енориаш на самата руска църква, която така яростно обвинява.
Следващото обвинение по адрес на Руската Православна Църква е отсъствието на нейна реакция по «газовия конфликт». Изглежда, уважаемите професори «са забравили», че църквата в Русия е отделена от държавата и не се меси в политиката. Макар, въпреки всякаква логика, преди няколко минути те да застъпваха тезиса за политическата и националната ангажираност на Руската Църква. Те обвиниха и Българска Православна Църква, която по тяхното мнение трябва да престане да се обвързва с руското православие и да осъди «антизападната позиция» на някои български йерарси (има се предвид Пловдивския митрополит Николай и др.), което разбира се е смъртен грях в очите на нашите «наистина православни експерти».
Относно обвиненията срещу руското правителство, тук разбира се не е минало без исторически екскурзии. Бе направено рисковано заявление, че руското правителство никога не се е ръководило от съображенията на православието в отношенията си с България, даже в периода на Освободителна война (1877-1878 г.). Трудно е да се каже, кое тук е повече – некомпетентност или недобросъвестност. Но едва ли на доктора на историческите науки и бивш декан на историческия факултет не е известно за огромния обществен подем в Русия в навечерието на тази война, за фактите на православна солидарност и благотворителност. Може да се каже и за Самарското знаме – национална светиня на българския народ, за която знае всеки ученик. Непростата история на руско-българските отношения, слава Богу, е пълна с факти на православно братство, за което е достатъчно просто да не се «забравя». Но на нашите експерти е по-удобно до обвиняват Русия в политически егоцентризъм и да й противопоставят американската политика, «движима от дълбоко религиозни мотиви».
Съвременните руски политици се обвиняват в лицемерно злоупотребяване с религията. Тяхната лична характеристика носи толкова оскърбителен характер, че е извън границата на всякаква критика. Особено впечатлява сравнението с «истински вярващия човек Джордж Буш».
Венец на псевдонаучните разсъждения е определението на Русия като «азиатска, комунистическа държава, която няма никакви ресурси да съществува в света; тя не може да предложи на света никакви идеи». Оставяме на съвестта на авторите подобни изказвания «от вселенски мащаб и вселенска глупост», по израза на проф. Преображенски, герой на повестта на М. Булгаков «Кучешко сърце».
Неслучайно говорих за псевдонаучността на тези изказвания. Защото, ако ученият желае компетентно да говори за Антарктида, то най-малко той е длъжен да отпътува за Антарктида; ако желае да пише за тибетските манастири и монаси, той е длъжен известно време да поживее в тези манастири и със своите очи да види вътрешния живот на обитателите и да пообщува с населници, с живущите там. Ясно е, че тези «учени» никаква изследователска (по-точно научна) дейност не са имали. Не са били в продължителна командировка в Русия, не са живели в руски манастир, не са общували с руски йерарси, монаси, миряни. А както е прието у философите (странно е, че и историк се възползвал от този порочен метод), са взели всички аргументи от своето болно въображение. Точно такива псевдонаучни деяния във Свето Писание се наричат с термин „лжеименно знание” (1Тим. 6:20). Точно този случай се има предвид, когато в Първо Послание до Коринтяни (1:19-20) се говори: „…ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“. „Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?”
Според евангелското слово излиза, че обикновената възрастна богомолка духовно е по-богата и по-разумна от професора по философия, тъй като има вяра, любов и смирение, а горделивият ум се е объркал в своите инсинуации и няма нито любов, нито смирение, нито кротост – и в крайна сметка, няма истински разум. Както се казва в руската пословица: „Много ум, но малко разум“. Такъв ум се храни със своите оскъдни мислички, злоба; в дадения случай – с проамериканската преса и с главното сметище на нашето време – интернет, напълно игнорирайки научните методи и познания на заобикалящия свят.
Разбира се, целта на предаването е обработка на общественото мнение. Не може да не се каже, че в днешната сложна политическа и икономическа ситуация подобни възгледи не са разпространени. Обаче съществува и друго мнение в българското общество: „Ние трябва винаги да сме с Русия“. И това са принудени да признаят гостите на предаването, говорейки за многобройните обаждания на зрители по свободните телефонни линии. Вярно е, че уважаемите професори наричат това „настървеност’. Нека Бог да ги съди!
Игумен Исидор (Минаев),
представител на Патриарха Московски и на цяла Русия
при Българския Патриарх
