Много време измина от деня, в който получих чудото на изцелението при гроба на дядо владика Серафим. А две или три години след това научих, че се събират такива случаи, за да помогнат за канонизирането на дядото. Липса на благодарност е единствената дума, която мога да кажа в случая и това, че чак сега намерих време и сърце, за да напиша за това, което се случи с мен тогава. Тъй че и аз се оприличих на онези деветимата от Евангелието, които не се върнаха да благодарят. Затова моля за прошка от цялата си душа.
Всичко започна през лятото на 2004 г. Две-три години преди това бях вече тръгнала в пътя на вярата. Бяхме излезли с дъщеря ми и внучката ми на разходка и седнахме да пием кафе. Не след дълго се почуствах не добре и се прибрах. Стана ми много лошо и както лежах в мен изникна името на дядо Серафим Саровски. Започнах да му се моля да ми помогне и дадох обет да се откажа от порока си – цигарите. Поразмина ми се, и като се посъвзех, мина време и аз отново започнах да пуша, като всеки път вътрешно се измъчвах. Това много ми тежеше и заради постите и причастието съзнавах, че трябва да се откажа от този си порок.
Въпреки обета продължих да пуша. Ранната пролет на 2005 г. отново се почуствах зле. Едвам отидох на работа и след това до личния ми лекар. Имах чувството, че получавам инфаркт. Седях пред кабинета на доктора и отново се молех и дадох втори обет да се откажа завинаги. Размина ми се и аз отново позабравих думата си и продължих да пуша.
Вече разбрах , че нещата са много сериозни и че имам нужда от помощ, за да се справя с проока си. Тогава отифох на гроба на дядо Владика Серафим. Молих се и на двамата, бях се захлупила на гроба, и плачех и се молех. Не си спомням какво съм изговаряла, това беше една молитва до забрава. Стана ми по-леко и се прибрах. На сутринта все едно никога не бях пушила – те не съществуваха вече за мен. Чудо, чудо и чудо – няма друго обяснение, пък и нямам нужда от него – то чудото си беше с мен и още си е с мен.
Велика милост за грешната ми душа, велика милост.
Поклон и благодарност и с много и към двамата.
Жасмина Хр. Николова, 65 г.
гр. София
