Ваше Високопреосвещенство, за първи път в историята преди 5 години бе извършена канонизация от две Поместни Православни Църкви – Българската и Руската. Можем ли да смятаме, че Св. Серафим е по своему обединител на двата народа и църкви?
Несъмненно актът на тази съвместна канонизация на Свети Серафим Софийски Чудотворец е преди всичко акт на святостта, която той веднага след своята блаженна кончина е засвидетелствал с чудесата , които са се извършвали на неговия гроб. Свети Серафим е не само всебългарски и всеруски, но и всеславянски светител, тъй като неговия живот преминава тук, на територията на нашата мила и скъпа родина в град София, като основател и отговорник за руските православни християни в столицата и в страната. Един дълъг период от неговото светителстване, около тридесет години, той засвидетелствува преди всичко със своите дела, с вярата, със смирение и кротост, с търпение и въздържание твърдото отстояване на истините на православната вяра в тези наистина трудни времена, в които Бог е определил той да светителства. Това е времето между Първата и Втората световна война, време на раздори и студена война. Така че, православната вяра винаги е била поставена на изпитание, но той се е стремял до колкото му е възможно и според мярката на неговите сили да запази чистота на вярата,. И това се вижда в писаните свидетелства на международните форуми в които е участвал, в постоянната кореспонденция, която той е водел със своите събратя архиереи в Руската Православна църква. И най-вече народната почит, която още приживе е засвидетелствана от вярващия народ заради неговите дела. Ние виждаме, че веднага след като Бог го прибира на Неделя православна множество народ се стича и продължава да се стича и до днес на неговия гроб за да търсят опование във вярата, надежда в своята мъка и изпитания. Неговия завет, който той остава на мнозината млади хора с които той е общувал е бил: „Ако добия дръзновение пред Бога, няма да ви оставя!“ Това свидетелствува и в наше време и пет години след като той е канонизиран за почитан светец в календара на Руската и Българската Православна Църква. Виждаме, че има много чудеса, които се случват по ходателството и молитвите на Св. Серафим.
Ваше Високопреосвещенство, какви са Вашите наблюдения, със своите неоспорими чудеса Св. Серафим засилва ли вярата на миряните и енориашите?
Разбира се, все пак той е един съвременник и пример за това, че святостта в по-ново време е достижима, защото когато разгръщаме боговдъхновените писания на светците, житията на светиите, ние черпим вдъхновение за техния подвиг и виждаме, че той е бил много назад във времето. А когато църквата прославя неин съвременник това ни окуражава още повече и ни дава надежда и опование в това, че святостта е достижима и днес, и това е целта на живота на всеки един православен християнин – да си замине от земния кратък престой и да прекрачи прага на вечния път, на оправданието пред Бога, на вечния живот. Така че, Св. Серафим е един добър и достоен пример и вдъхновение, като една твърда опора за всички вярващи.
Потокът от хора, молещи се в Руската църква на гроба на Св. Серафим, не е спрял нито за миг. Всеки ден стотици пишат молитвите си към Владиката в криптата на храма. За какво говори този факт?
Това говори за силната вяра и най-вече за следата, която е оставил в душите на неговите съвременници, на техните последователи и до днес. Така че нишката не е прекъсвана. Това дело което той е започнал и извършил се продължава и от свещенослужителите, които служат в Подворието на Московската Патриаршия в Руската църква „Св.Николай Мерликийски“ в столицата и от миряните. А това показва, че вярата е жива. Особено такива моменти на изпитания, като пандемията тази и миналата година, безспорно усили вярата на хората, давайки им надежда и опование. Когато виждаш, че всичко изведнъж се разрушава и рухва под нозете ти, и губиш основата на която си изградил своето бъдеще, остава само твърдата скала, която е Христос и вярата. Тя е твърда, непоколебима и неразрушима. Върху нея всеки един може да намери опора. Ако е паднал – да се изправи и да продължи своя път. Още повече днес и сега имаме нуждата да отправим молитвите ни не само към Св. Серафим, а и към Всеблагия наш Господ, към Божията Майка и към този велик и безброен сонм от мъченици, изповедници и светители на вярата, които да ни окрепяват в тези трудни времена.
Тази година пандемията попречи да бъдат извършени обичайните големи тържества за прославление на светията. И въпреки това, как ще се отбележи тази знаменателна дата?
Тази знаменателна дата – 5 години от канонизацията на Св. Серафим Софийски Чудотворец, ще се отбележи с празнична Света литургия в храма на руското Подворие „Св.Николай Мерликийски Чудотворец“. Литургията по решение на Светия Синод ще възглавя аз в съслужение с Високо преосвещените Митрополитите Варненски, Великопреславски Йоан и Врачанския митрополит Григорий. Така че, все пак макар и в тези трудни пандемични времена ще се постараем до колкото можем подобаващо да отбележим тази дата в памет на Св. Серафим Софийски Чудотворец. След Светата литургия ще има и молебен долу в криптата, на гроба на светителя. Така че, ще отправим нашите молитви, както и до сега ги повтаряме във всяко едно богослужение – Бог да ни избави по-скоро от тази пандемия. На онези, които страдат, които са болни – да получат своето изцеление. На другите – да бъдат укрепени и стабилни във вярата си, да получат благословение в домовете си по молитвите на Св. Серафим Софийски Чудотворец, та да можем ободрени във вярата да крачим бодро по пътя си в следването на Христос.
24.02.2021 Оля Ал-Ахмед БТА
