Владимирско-Суздалският митрополит Тихон от Руската православна църква, който посети тези дни България, отслужи на 26 февруари, деня, в който честваме паметта на св. Серафим Софийски Чудотворец, св. Литургия в Руската църква в София.
Преди това делегацията на РПЦ, начело с владика Тихон, бе приета в Синодната палата в София от Негово Светейшество патриарх Неофит и членовете на Св. Синод. Вечерта на този ден владика Тихон се съгласи любезно да отговори на въпросите на Православие.БГ.
Ваше Високопреосвещенство, добре дошли в България! Как оценявате перспективите на взаимоотношенията на нашите братски православни народи и църкви?
Многовековен е фундаментът на нашата дружба. Преди всичко това е нашата православна вяра, традицията, която идва от светите братя Кирил и Методий, когато след покръстването на русите в Русия идват български мисионери, български книги утвърждават руския народ във вярата и благочестието. Този фундамент е минал през многовековни изпитания и се е запазил. Това говори за много неща. Руският народ е помагал на българския да се освободи от друговерско робство. Кръвта на руските люде се е проляла тук, на българска земя. Нашето приятелство е скрепено и от светителя Серафим, архиепископ Богучарски и Софийски Чудотворец, чиято памет отбелязахме. Той е послужил и на руския, и на българския народ. Това е бил истински пастир, към чиято помощ хората са прибягвали както по време на живота му, така и след смъртта му. И обстоятелството, че две църкви – Руската и Българската – го прославиха заедно, говори за това, че той е еднакво необходим и на християните в Русия, и на християните в България.
В храма-подворие на Руската православна църква в София отслужихме празнична света Литургия заедно с архиереи и свещеници от Българската православна църква. Помня, че по време на моето обучение в Московската духовна академия там имаше и много български студенти. Там се срещнах с мнозина от тях, те са вече свещеници и архиереи. Убеден съм, че нищо не заплашва нашата дружба. Ние сме християни и трябва да храним взаимна любов и братски чувства, да се молим един за друг и да си помагаме. Прекрасен пример за това е и нашата обща победа над османското робство, когато преди 141 години предците ни дадоха живота си за свободата на българския народ.
Вие сте управлявал Новосибирската епархия, а в момента сте Владимирско-Суздалски митрополит. Разкажете накратко на нашите читатели за тези епархии.
Владимирско-Суздалската епархия е една от най-древните в Русия. Навремето свети княз Владимир донесъл православната вяра и Владимирската икона на Пресвета Богородица от Херсонес в Киев. Но когато Киев престанал да бъде политически център на руската държава, княз Юрий Долгоруки и неговият син Андрей Боголюбски пренесли Владимирската икона в град Владимир и така била основана Владимирско-Суздалската Рус. Казват, че там, където е Владимирската икона, е и столицата на Русия. При нас са се запазили много паметници от времето преди монголското иго, които са наше духовно и културно наследство. Суздал е град-музей, пълен с древни светини и храмове. Във Владимир се намира прочутата древна катедрала “Успение Богородично” – мястото, където са били погребвани руските владетели. Главната му светиня са мощите на св. княз Георги, основател на Нижни Новгород. Тук в началото е бил погребан св. княз Александър Невски и се пази частица от мощите му. Когато обикаляш с кадилница катедралата, виждаш гробовете на князете-строители на Московска Рус, например, мощите на св. Андрей Боголюбски, комуто се е явила Пресвета Богородица. Наблизо е и Княгининият манастир, където са погребани много владимирски княгини. Много храмове са едновременно и действащи църкви, и музеи, екскурзоводи разказват на богомолците историята на тези светини.
Преди мен епархията се управляваше от митрополит Евлогий, професор в Московската духовна академия, при когото са учили мнозина български архиереи и свещеници още като млади студенти и докторанти. Донесох им поздрави от владика Евлогий и ще му занеса в отговор сувенири и най-топли пожелания. От своя страна, аз продължавам делото му като пастир на вярващите от Владимирско-Суздалска епархия. Най-хубавият празник в нашия регион е Денят на православното семейство, любовта и верността, който се отбелязва в Русия на 8 юли. Той се празнува под патронажа на Светлана Медведева, съпругата на нашия премиер Дмитрий Медведев. Пред мощите на светите съпрузи Петър и Феврония, които са образец за православно семейство, се извършва молебен. След това на бреговете на река Ока се провеждат народни празненства, в които се случва да участват до 200 хиляди души. Това е църковно-народен празник в чест на изконните семейни ценности на нашия народ. В наше време, когато се правят сериозни опити за преразглеждане на етиката по отношение на пола, Православната църква отхвърля всякаква намеса в отношенията между мъжа и жената и налагането на някакви нови “ценности”, които да подронват основите на семейството. В Русия държавата също заема консервативна позиция спрямо институцията на семейството с цел запазване на традиционното семейство, и слава Богу!
Бях преместен във Владимиро-Суздалска епархия след 23 години архиерейско служение в Новосибирск. Това също е град на светци и новомъченици; вероятно в никой друг град няма да намерите такова количество пострадали през безбожните времена. Издигахме мемориални кръстове на техните лобни места и маркирахме със специални знаци гробовете им. Историческото име на града е Новониколаевск, той е основан от император Николай II, комуто също издигнахме паметник. Престолонаследникът Николай през 1891-93 г. е оглавявал държавната комисия по строителството на железопътен мост през река Об, част от Транссибирската магистрала – тогава е бил основан и градът. Днес Новосибирск е голям индустриален и научен център, трети по население град в Русия (около 2 милиона души). В сравнение с древните Владимир и Суздал това е съвсем млад град, развил се особено бурно по време на Втората световна война, когато в Сибир са били евакуирани много промишлени и военни производства.
В момента се готвим за празнуването на 800-годишнината от рождението на св. благоверен княз Александър Невски. Юбилеят ще се отбележи през 2021 г. Този светец е небесният покровител на Русия, а в София патриаршеската катедрала носи неговото име.
Понастоящем православният свят е в криза поради последните действия на Вселенската патриаршия в Украйна. Вярващите у нас, в България, са обезпокоени. Засега Светият Синод на Българската православна църква не е излязъл с определена позиция. Как мислите, има ли начини да се преодолее тази криза? Ще има ли разкол в световното Православие?
Разделението вече е факт. Но да се говори, че непременно ще има разкол – мисля, че това е преждевременно. Разделението обаче е много болезнено. Константинополската патриаршия и Руската православна църква прекъснаха евхаристийното общение помежду си и това предизвиква болка и смут сред православните християни. Преди всичко ние се молим Господ да не позволи това разделение да се задълбочи, да прерасне в разкол, да стигне до точка, от която няма да има връщане назад. Много поместни православни църкви подкрепят позицията на Руската православна църква, защото тя е основана върху каноните на светото Православие. Ако в някоя Църква е започнал разкол, редно е да подкрепим онази страна, която е канонична, която не е допуснала никакви отклонения от Православието. Но Константинопол подкрепи украинските разколници, които, както сигурно знаете, нямат законни хиротонии, и затова техните тайнства и монашески пострижения са недействителни. Преди това патриарх Вартоломей в течение на много години не признававаше Филарет Денисенко и неговата разколническа групировка, а сега ѝ даде легитимност, което създава трудности за цялото Православие. Този прецедент е заплаха за цялото световно Православие.
Руската православна църква се придържа строго към каноните. Познавам от много години патриарх Кирил и знам, че позицията му винаги е била много строга – всичко в Църквата трябва да се върши според светоотеческите канони. На първия Вселенски събор отците на Църквата са дошли изпонаранени от гоненията, и тъкмо те са установили тези правила и граници. Тъкмо за това са ни дадени тези догматични и канонични формулировки, за да почитаме онзи Бог, Който ни е спасил от греха, проклятието и смъртта: нашия Господ Иисус Христос. Руската православна църква се старае да спазва строго всички догмати и канони.
Предизвика учудване и фактът, че в своята юрисдикция Константинопол допуска, освен всичко друго, също и второбрачие на свещениците, което не се признава от нито една православна църква. Всички тези антиканонични действия на Константинопол бяха порицани от много поместни православни църкви: Полската, Сръбската, Кипърската и други. Надяваме се, че и Българската православна църква ще даде правилна канонична оценка на действията на Константинопол в Украйна.
Най-лошото е, че страда нашият братски православен украински народ. Владика Онуфрий е в много тежка ситуация. Патриарх Вартоломей и правителството на Украйна създадоха лъжецърква и поставиха всички ни пред неразрешим проблем: та нали православните не могат да служат заедно с разколници, с хора, които нямат никакво отношение към Православието. Мисля, че с Божията помощ всички тези неща могат да се преодолеят. Ако поместните православни църкви застанат на правилни канонични позиции, то тогава, мисля, разкол в световното Православие няма да има.
Древният град София има също така и древна традиция на християнска духовност и святост. Тук през IV в. е заседавал Сердикийският събор. Нашият град е дал на християнския свят много светци. Един от последните по време е св. Серафим Софийски Чудотворец, руски епископ емигрант, избягал заедно с мнозина православни руснаци от безбожната революция – всички те са били приети гостоприемно от нашия народ. Вече няколко десетилетия към гроба на св. Серафим не спира човешкият поток. Хиляди хора са получили от него утешение и помощ в своите беди и проблеми. Доколко познат е св. Серафим на вярващите от Вашата епархия? Има ли в съвременна Русия интерес към светините и историята на православна България?
Интерес има, но поклонническите центрове и от наша, и от българска страна не са достатъчно активно. Сега говорихме с игумените на вашите манастири епископ Сионий и епископ Евлогий как бихме могли да съживим тази поклонническа активност. В Русия идват повече хора от Гърция и други страни, отколкото от България. В това се проявява, мисля, временното отслабване на връзките между нас след разпадането на Съветския съюз. Същото става и в икономиката, и в търговията. Помня много добре чудесните български продукти в нашите магазини. Вероятно всичко това може да се възроди. Стараем се да засилим нашата епархийска поклонническа служба; контактите ни в България ще ни помогнат да възродим тези връзки за полза на нашите взаимоотношения.
Тук, в България, аз посетих Троянския и Рилския манастир. Знаeте, че руският светец св. Йоан Кронщадски е бил наречен така в чест на св. Йоан Рилски. Когато аз се докоснах до мощите на този велик български светец и се помолих на светия му гроб, аз усетих прилив на духовни сили. Мисля, че ще го усетят и онези православни поклонници, които ще дойдат в Рилския манастир от Русия. Незабравимо за мен беше също и посещението на Троянския манастир, където отслужих панихида на гроба на патриарх Максим. От своя страна, ще напомня, че нашата епархия се намира в самия център на “Златния пръстен” [туристически маршрут, обхващащ най-древните светини и исторически паметници на Русия – бел. авт.], и затова ние също имаме какво да покажем на православните поклонници. Хубаво би било, ако на поклонниците се отделя особено внимание от страна на Църквата и нейните енории, манастири. Ще се радваме много да видим български поклонници у нас. Прекрасно е да има повече контакти между братските поместни православни църкви и православните християни да се запознават с общохристиянските светини.
Разговаряме с Вас в деня, в който се чества паметта на св. Серафим, архиепископ Богучарски. Някога той е ръководел Воронежката духовна семинария и за три години я е въздигнал до нивото на най-добрите руски духовни школи. Този факт говори за това колко необикновен е бил този човек и какъв истински учител е бил той. Самият аз съм от Воронеж и за мен това е особено важно. Днес ми беше особено радостно да служа Литургия на гроба на св. Серафим и да общувам с българските епископи и свещеници. Когато четеш житието на св. Серафим, виждаш с учудване колко директен и прав е бил пътят, по който той е вървял към Царството Небесно. У него не е имало онова, което го има при обикновените хора – втори живот: на работното място – едно, а у дома – друго. Той е вървял по директния път и не е имал никакви други интереси, освен Църквата. Живял е единствено нейния живот. На младини е общувал със св. Йоан Кронщадски, св. Теофан Затворник, който е превел “Добротолюбието” от гръцки език. А младият Серафим е написал на тази тема доктората си. Поемайки това духовно наследство, той е стигнал още по-далеч и е занесъл тази светлина на своите духовни чеда в България. Изглежда, че на измъчените руски емигранти и на пострадалия след две национални катастрофи български народ е бил необходим такъв духовен светилник като св. Серафим (Соболев). При него са идвали страдащи и измъчени хора, за да ги утеши и изцери, за да чуят неговите пророчества. Той е бил ласкав и достъпен човек, въпреки цялото величие на своя сан. Днес той е естественото звено, съединяващо Руската и Българската църква. И ние можем само да се радваме, че си имаме такъв човек, който съединява нашите православни народи.
Владико, какво бихте искали да кажете на православните християни в България?
Казват, че главното не са думите, а делата. По плодовете съдим за това колко здрава е нашата дружба, по плодовете съдим и за всеки човек.
В началото на нашия разговор ние говорихме за това, че фундаментът на нашата дружба е много силен, че той е заложен преди повече от хилядолетие. Трябва да умножаваме онова, което са ни оставили нашите бащи и такива наставници като св. Серафим, да укрепваме и развиваме тяхното наследство. Естествено, новото време носи и нови взаимоотношения, но те не трябва да вредят на онова, което вече имаме като основа, а да помагат за възраждането на онова, което сме поизгубили. Надяваме се на подкрепата на Българската православна църква в сложните канонически въпроси, в украинския въпрос, защото не може да се премълчава една толкова сериозна нередност, която като нарастваща снежна лавина може да навреди на всички православни църкви. Та нали навсякъде има хора, които се придържат към различни линии. Много лесно е да се вкара разкол във всяка поместна Православна църква. Ето защо трябва да се грижим за запазването на мира, съгласието и единството в православния свят. В Евангелието Господ казва на Петър: “Дяволът искаше да ви сее като пшеница”, т.е. да внася разделение в християнска среда. В Своята последна първосвещеническа молитва при сбогуването с ученици
