Преди сто години е учреден като посолски храм и се намира на територията на Посолството на Руската Империя в София. Целта на неговото създаване било духовното обгрижване на сътрудниците на руското посолство. Свещениците в храма били руснаци. След революцията от 1917 година храмът се напълнил с руски свещеници-емигранти.
Сред тях се оказал и приснопаметният Богучарски архиепископ Серафим (Соболев). Едва през 1980 г. в Руското Подворие се появил първият български свещеник – протойерей Мина Минчев. Това станало добра традиция и в Подворието започнали да служат свещеници от Българската Църква. По-късно храмът получил статут на Подворие на Патриарха на Москва и на цяла Русия в София, а настоятелят на Подворието станал Представител на Патриарха на Москва и на цяла Русия при Българския Патриарх, т.е. църковен посланик.
С течение на времето руският храм бил обикнат и от българите, които започнали да го посещават – привличала ги красотата на руското богослужение и руската литургическа практика, а също така и мястото, без съмнение, където е погребан великият духовен светец Серафим (Соболев).
Понастоящем, ако трябва да бъдем точни в църковно-юридическо и каноническо отношение, паството на руския храм се състои от сътрудници на посолствата на: Руската Федерация, Украйна, Белорусия, Молдова, Казахстан и други страни, които са разположени на каноническата територия на Руската Православна Църква, а също и всички жители на България, които нямат българско гражданство, но са граждани на гореспоменатите страни. Поданниците на България са чеда на Българската Православна Църква и идват в руския храм като гости. При това традицията се отнася за всички, идващи в храма с любов и гостоприемство, и напълно допуска участие на чедата на Българската Църква в тайнствата и богослужението, още повече, че за това винаги е имало и има благословията на Светейшия Български Патриах Максим и на Светия Български Синод. Самият храм „Св.Николай”, като недвижимо имущество, е собственост на правителството на Руската Федерация.
Обаче няма да е излишно да отбележим, че статутът на гост все пак налага на посещаващите задължението да се държат по съответния начин. Би било странно, ако руски свещеник или мирянин, влизайки в български храм, започне да се държи като хазяин, да изисква нещо, да се разпорежда, с нещо да не се съгласява, да поставя ултиматум, да иска от Българския Патриарх да отзовава един или друг свещеник. Толкова странно звучат и подобните искания на българите по отношение на духовенството и статута на руския храм.
Архимандрит ИСИДОР (Минаев)
Началник на Руската Духовна Мисия в Йерусалим