Почина Ангелчо – Ангел Петков. При нас, в храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” при подворието на РПЦ в София, където той се черкуваше в последните няколко години, го наричахме Ангеларий. Видимо това име му харесваше, даваше му самочувствието на човек, особено близък на църквата.
Ангел Петков е роден на 4 март 1952 година. Последният си рожден ден, своята 60-годишнина той посрещна при нас в храма – след Светата Литургия изпяхме в негова чест „Многая лета”, получи подаръка си, вдигнахме наздравица за него. Скоро след това изчезна за близо месец, после пак се появи – окъсан повече от всякога, грохнал от куп хронични болести, изнемощял. По инициатива на настоятеля игумен Филип Ангеларий бе настанен в хоспис „Света Екатерина”. Своеобразното му разбиране за живота и това, как човек трябва да си го живее обаче, го подтикнаха да избяга оттам на втория месец. Появи се отново в църквата с гузното изражение на дете, направило беля. После започна да идва все по-рядко. Никому не казваше нито къде нощува, нищо въобще отваряше дума за каквото и да било. Познатият, често пъти досаден с трудно разбираемото си бърборене Ангеларий, се бе умълчал така, както хората, които предусещат края си.
Бог го извика при себе си на 5 декември 2012 г. рано сутринта. Минувачи забелязали тялото му на тротоара на бул. „Стамболийски” малко след храма „Св. Неделя”.
Едва ли има вярващ не само в столицата, но и в страната, който да не е виждал на тържествени случаи Ангеларий. Едни се отнасяха към него грубо или с насмешка, като към човек с умствена изостаналост. Други го навикваха заради алкохола, който не си отказваше дори с последните пари в джоба. Трети се отнасяха към него с невероятна търпимост и дори благоговение, смятайки го за юродив Христа ради.
Ангелчо, независимо от странностите си, познаваше църковните служби перфектно и имаше невероятно развито чувство за справедливост. Ангеларий, колкото и невероятно да е на пръв поглед, притежаваше умението да анализира събитията и да прогнозира тенденциите, които едно или друго от тях би развило. Същевременно, независимо от странностите си, той имаше едно изключително ценно качество – беше верен всекиму, когото приеме за приятел.
Това е, което ние, от храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” при подворието на РПЦ научихме за него за годините, в които той предпочиташе да се черкува при нас.
Какъв точно е бил нашият Ангелчо, Ангеларий, Ангел Петков, знае само Бог.
Ние знаем, че независимо от неговите странности, той ще ни липсва. И ще се молим за неговата душа.
Дали обаче, няма да се окаже, че той ще е застъпник пред Бога за нашите души?!
Поклон пред паметта на Ангел Петков! Бог да прости греховете му!
