Разговор с ръководителя на Патриаршеската пресслужба дякон Александър Волков
На 1 февруари 2014 г. се навършват 5 години от интронизацията на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил. Наместникът, братята и енориашите на Сретенския ставропигиален манастир, студентите от Сретенската духовна семинария и, разбира се, редакцията на портала Православие.Ru заедно с неговите многочислени читатели сърдечно поздравяват Предстоятеля на Руската Църква с 5-та годишнина от интронизацията, и му желаят дълги години живот и всесилна Божия помощ при носене кръста на управлението на най-голямата в света Поместна Православна Църква.
Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил
В навечерието на този празничен ден ние помолихме ръководителя на Патриаршеската пресслужба дякон Александър Волков да разкаже за Светейшия Патриарх от малкоизвестната за широката публика страна – като за пастир, монах и проповедник, в чийто живот явно се усеща действието на Божествения Промисъл.
Ритъмът на живота на Светейшия Патриарх
– Уважаеми отец Александър, ние виждаме в какъв изключително тежък ритъм на живот живее Светейшият: практически всеки ден той служи, ръкополага клирици, среща се с много хора и при това умее да произнася забележителни проповеди. Освен това сигурно прочита цели тонове с официални документи. Разкажете ни как протича един негов ден…
– Да, наистина графикът на Патриарха е такъв, че когато се намираш близо до него, често пъти не разбираш как може човек всичко това да извърши и да издържи.
Но, от друга страна, намирайки се редом с него, виждаш, че Негово Светейшество на първо място черпи своите сили от личния си, изключително дълбок духовен живот и именно спрямо него той съизмерва всичко останало. Устройва живота си на духовна основа. Спомням си известната Евангелска истина: „Невъзможното за човеците и възможно за Бога”(Лк. 18:27). И на първо място е молитвата. С молитвата, както при всеки православен човек, започва неговият ден. Патриархът извършва ежедневни правила и богослужения, скрити от очите на хората, в храма на резиденцията си в Переделкино. Тук, в Даниловския манастир, Негово Светейшество преди началото на работния ден и след неговото завършване отива в храма, целува иконите и светините.
Святейшият пред Престола
Но даже тази страна е външна. Вътрешната – това е пълното съзнание за това, че Патриархът е в ръцете на Бога. Както много пъти е казвал Светейшият, Бог не дава кръст по-голям от човешките сили, и ако животът на Предстоятеля на Руската Църква се подрежда по подобен начин, то в това има без съмнание Промисъл Божий както за него, така и за цялата наша Поместна Църква. Навярно днес, в днешните условия, просто е невъзможен спокойният, отмерен начин на живот на Предстоятеля, беловласия старец, съизмерващ работата с времето за нужния отдих.
– Още повече, на нашите читатели би било интересно и полезно да се запознаят с това, в колко часа Негово Светейшество става, колко спи. Хората, които заемат доста високо положение, прекрасно разбират, че без спазване на дневен график трудно биха имали успех, даже и с Божията помощ.
– Аз, както разбирате, мога да говоря само за онези неща, които сам виждам. Патриархът става рано сутрин и след молитвеното правило и закуската отива в Даниловската резиденция. Ако трябва да служи, а това се случва доста често, става още по-рано. През първата половина на деня Светейшият работи с документи и се среща със сътрудниците на Патриаршията. През втората половина на деня започват официалните срещи и преговори. При Патриарха често идват различни гости: и свещенослужители, и представители на Поместните Православни Църкви, и представители на други християнски конфесии, на други религиодни общини, различни обществени и политически дейци. Твърде много хора искат да се срещнат с него, очакват тези срещи. Затова много често денят на Светейшия е запълнен до минута, и както виждам, свободно време на Патриарха практически не остава.
Срещите от подобен род обикновено продължават до шест часа вечерта, след което Патриархът отново работи с документи, вечеря и в седем, осем часа, а понякога и в девет часа вечерта си отива у дома. Тук продължава работата с документи и към полунощ работният му ден завършва.
Относно отдиха…. От една страна, Патриархът не всеки ден пристига в Даниловската резиденция: има дни, когато той работи вкъщи, в Переделкино. От друга страна, не може да се каже, че това е отдих, та нали той взема със себе си куфари с документи. Негово Светейшество е длъжен ежедневно да изчита около 300 страници текстове от различен род. И това е без да се смятат срещите, богослуженията, проповедите и подготовката за тях.
– А как може да се прочетат 300 страници текст през деня и към края на тези 300 страници да се разбере какво пише в тях? Това не е роман, не е художествена литература.
– Да, това не е роман. Това са разнопланови текстове, документи от най-различно ниво, насоки и мащаб, и на всеки от тях трябва да се реагира различно, много бързо да превключваш от единия към другия.
„Светейшият ежедневно трябва да прочита около 300 страници текстове от различен род”.
Според мен, това е нормално явление, естествено следствие от онази гигантска работа, която се извършва сега в Църквата под ръководството на Светейшия Патриарх.
Ако говорим за това, къде Патриархът се е научил на всичко това, то преди всичко има значение многогодишната работа в Отдела за външни църковни връзки (Негово Светейшество вземаше участие практически във всички важни събития в църковния живот в продължение на 40 години), но и, разбира се, огромният духовен и жизнен опит.
Богослужения и молитвено правило
– У християните сега се развива духовно равнодушие: много миряни не ходят на всенощните, даже и неделните литургии пропускат. В този смисъл Светейшият, разбира се, дава на всички ни пример. Колко често той служи?
– Патриархът служи всяка неделя плюс едно-две богослужения в делнични дни – средно две-три богослужения за една седмица. Разбира се, енорийският свещеник служи по-често, но за Патриарха с цялата негова заетост и работа – това е твърде много. През изтеклата година той е извършил 237 богослужения, това са почти осем месеца ежедневни служби. Според мен, това е изключително голям обем, като се имат предвид всички други отговорности, и нещо, което е много важно – че много от тези богослужения се извършват не в Москва, а по време на сложни пътувания. Обикновеният график на пътуването – излитане, пристигане, вечерно богослужение и слово към хората, които чакат Патриарха. След това вечеря с епископата и представителите на местните власти – винаги с проповед, защото Патриархът използва такъв род неформални срещи за откровен разговор за Църквата, за пастирското служение. Там никога няма празни беседи за времето или за местните обичаи. Сутринта Литургия, проповед, благославяне на вярващите, кратка почивка, посещаване на храмовете и нещо друго влизащо в програмата на посещението му, отново самолет, полет. Това не е най-леката работа, но в нейния център винаги богослужуение и проповед.
„През изтеклата година Патриархът е извършил 237 богослужения, това е почти осем месеца ежедневни служби”.
И когато си зададеш въпроса – откъде намира сили за всичко, то трябва да разбереш, че всяко богослужение, което извършва Патриархът (на първо място разбира се е Литургията) – това е огромно духовно събитие лично за него. Когато Светейшият извършва Евхаристия, аз винаги молитвено участвам в олтара, и нито веднъж не съм видял той да Я извършва с умора, безучастно или, както казват „по редовен начин”.Той винаги черпи сили от самото богослужение, по време на службата на него му е леко.
Патриархът винаги чете на глас молитвите на Евхаристийния канон, тайните и свещенически молитви. Това е отдавнашна петербургска традиция. Тя помага на присъстващите на богослужението да разберат и да осъзнаят, от една страна, самото богослужение, а от друга страна – онова напрежение, с което е потопен в молитвата. Ти самият в този момент си принуден, – а друга възможност просто няма – усилено да се молиш. Това, разбира се, струва скъпо!
„Всеки път Патриархът служи Литургия, като че ли за първи път”
Всеки път, даже ако литургията се извършва от него, всеки ден в продължение на някакъв период от време, Патриархът я служи като за първи път. С много силно чувство. И това, разбира се, дава голям импулс на тези, които се молят заедно с него.
– Но нали и през Великия пост, в дните, когато по Устав литургия не се полага, Негово Светейшество често служи?
– Да, през първата и в Страстната седмици на Великия пост Патриархът извършва ежедневни богослужения сутрин и вечер.
Великопостната служба на Светейшия Патриарх Кирил
Тези богослужения са толкова продължителни, че младите хора – иподяконите на Светейшия и сътрудниците на Патриаршията, които са редом с него, – към средата на службата буквално падат от умора. Наистина няколко пъти се случи такова нещо.
За Патриарха тези главни седмици на църковната година дават изключително силен духовен заряд за цяла година.
В началото, през първата година на неговото Патриаршество, ние мислехме, че утре службата ще бъде отменена, след това, че вдруги ден…
– После мислехте, че през следващата година….
– Да, първата година ние именно така и мислехме: „Хубаво време беше – всеки ден служба, но догодина – край”. Но не стана така: и през следващата година, след година Светейшият служеше и ще служи всеки ден на тези седмици.
При това той сам прочита всички последования. И даже ако не служи лично на утренните богослужения през Великия пост, то обезателно той присъства на тях, моли се, не разрешава нищо да се пропусне от уставния богослужебен кръг.
– Т.е. при Светейшия се четат трите катизми на утренята?
–Да. Когато през това време той служи в манастирите, всичко изцяло се изчита. Когато ти се озовеш в тази богослужебна стихия в продължение на цяла седмица от неделя до неделя, то и на себе си, и на обкръжаващите започваш да гледаш със съвсем други очи.
Православните хора често питат: „Как можем да узнаем нещо за Патриарха?” В отговора си аз призовавам всички да ходят на неговите богослужения – в Москва или в районите, които посещава. Всичко останало е вторично по сравнение с това, с какво духовно напрежение той извършва богослужението, и какъв заряд получаваш след такова богослужение.
– С други думи, опората на духовния живот на Патриарха – това е богослужението?
– Да, както и за всеки свещенослужител. Разбира се, всички клирици са различни: за някого е важна социалната дейност, друг обича повече да се занимава с богословие или с други църковни науки. Не, че повече, просто за някого определените неща са по-естествени, и в това няма, вероятно, нищо грешно.
Но за Патриарха главното в живота си остава богослужението, и особено Евхаристията. Той винаги с голяма радост извършва Литургията.
Къде Негово Светейшество духовно отмаря
– Има ли Негово Светейшество някакви любими места за молитвено уединение, места, където той се чувства като у дома?
– Патриархът много обича да посещава Соловки. Сега там постепенно, в това число и с неговата грижа и попечителство, се възражда скитският живот. Негово Светейшество много обича Валаам така, както и покойният Патриарх Алексий обичаше този остров.
С братята от Соловецкия манастир.Снимка: С.Веретелников. Православие.Ru
Особено място в неговата душа, мисля, заемат Смоленск и Калининград.
Негово Светейшество много почита Смоленската икона на Божията Майка, която се намира в смоленския катедрален събор. Той много пъти е казвал, че това била първата светиня, която той срещнал след пристигането си в Смоленск от Санкт-Петербург, тогава Ленинград.
И, разбира се, Калининград му е много скъп на сърцето.
-Наистина, толкова години на катедрата…
– Работата даже не е в това, колко години Светейшият е прекарал на тази катедра.
„Калининградската епърхия преди назначаването там на владика Кирил била духовно като изпепелена земя”.
Калининградската епархия в прекия смисъл на тази дума била създадена от неговите ръце, та нали преди неговото назначение там въобще не е имало нито един православен храм! Нито един! Това била изцяло атеистична област в Съветския Съюз, духовно изгорена земя.
Когато архиепископ Кирил пристигнал там и отишъл при пълномощника по въпросите на религията в името на това, на епархията да бъде предадано разрушеното здание на храма, му казали: „Да, този храм ние ви го даваме”, а зад гърба му добавили: „Четиридесет години този храм ние не го давахме, а сега още четиридесет години ще го възстановявате”.
А днес ние виждаме съвсем невероятна картина: активен епархийски живот, храмове, деца, младежи – струва ти се, че тук така е било винаги, а всичко това е било създадено от ръцете на архиепископа, а след това митрополит – Кирил в течение на 25-годишното му пребиваване на Смоленската катедра. Разбира се, това прави много силно впечатление.
Как се удържа удар
Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил
– Да, малко хора могат да останат безразлични към дейността на Патриарха. Това са хора, които не симпатизират на Църквата, и за главен обект на своята критика са избрали Светейшия. И в тази сложна ситуация Патриархът остава бодър, изпълнен със сили и енергия. Как успява да удържи удара?
– На Негово Светейшество наистина не му е лесно. Обаче, първото, според мен, което му помага да удържи удара – това е липсата на целенасоченост по отношение на тези удари.
Патриархът не се занимава с разбор на всички тези нападки, които се изсипват върху Църквата и лично върху него. „ Да рефлектира” по този повод – това съвсем не е негова грижа, не е в неговия начин на живот. Разбира се, случват се неприятни неща, нещо може да го нарани, но всичко това е вторично по отношение на основниото в неговия живот – кръстът на Предстоятел на Руската Православна Църква.
Светейшият многократно е повтарял, че водената от него Руска Църква, както е говорила на хората за Евангелската правда, така и ще говори за нея – без каквито и да е пропуски и отстъпки. Както е именувала греха грях, така и ще го нарича. И никакви заобикалки, тук не е имало никакво снизхождение, няма и няма да има.
„Руската Църква както е нарекла греха грях, така и ще го нарича.”
Позицията на Патриарха е следната:Църквата извършва своето велико дело – служи за спасението на хората, а той, като Предстоятел на Поместната Руска Църква, прави всичко, за да може повереният му от Бога народ да получи спасение и до всеки човек да достигнат думите от Евангелската проповед. А всичко останало, което се случва извън, – всичко това не трябва нито за секунда да разколебава нашата увереност в това, че Църквата извършва своето спасително дело.
– „Прави каквото трябва, и да бъде, каквото трябва да бъде”
– Вероятно, да. При това, разбира се, трябва да се разбере, че Руската Православна Църква – и особено на територията на Русия – съществува днес в изключително благоприятни условия. Каквито (ако всичко се събере и анализира), вероятно не е имало от момента на Нейното зараждане на бреговете на Днепър.
Уместно е да оприличим нашия църковен живот с Евангелската притча за талантите, когато Господ дава талант на човека, а след това от него иска отчет. Ето и сега Господ дава на нашата Църква огромни възможности за проповед на Евангелието. И, разбира се, че при такива благориятни условия всички ние, като членове на Църквата, сме длъжни да умножим онези таланти, които Бог ни е дал.
Неправилно е да се казва, че, видите ли, „върху нас се изсипаха такива удари, такива оскърбления ни нанесоха – лични или по отношение на цялата Църква, – и след това ние нещо си не сме направили. Не, разбира се. Църквата се старае да реализира всички онези възможности и таланти, с които Господ Я дарява сега, в нашата съвременна Русия. И, разбира се, всички онези дела, които сега се извършват в Църквата лично от Патриарха или под неговото водителство – всичко това са усилия за умножаване на онези възможности, които Господ ни дава.
— При това Негово Светейшество на плещите си носи изключително богат опит от живота по време на съветския строй, да не говорим за баща и дядо му, които са свещеници.
– Без съмнение, да води църковния кораб на Патриарха помага неговият огромен личен духовен опит, който, се корени в прекрасната църковна традиция в Санкт-Петербург (или Ленинград в съветско време). От най-ранна възраст Негово Светейшество е попаднал в питателната среда на ленинградските пастири, с които той в продължение на дълги години е общувал, черпейки от тях всичко полезно и необходимо, което впоследствие му е било от полза в неговото висше служение.
„Църквата Христова е живяла и оцеляла във всякакви условия и при всякакво отношении към Нея от страна на властта”
Най-богатият опит за оцеляване на Църквата по време на съветския период е дал на Патриарха разбирането за това, че Църквата Христова – той често говори за това, отговаряйки на обвиненията за срастване на Църквата и държавата, – е живяла и оцелявала при всякакви условия и при каквото и да е отношение на властта и властимащите към Нея. Сега това отношение е изцяло положително и благоприятно, в късните съветски години – тежко и унищожително, в следреволюционното време – наистина граничещо с желанието за пълно унищожение на Църквата.
И въпреки това, Църквата е жива. Сменят се властимащите, но за Църквата тази смяна не е страшна, това е, както казваха преди, „изменение на политическия климат” в страната.
Църквата е живяла, живее и ще живее не благодарение на помощта от властта и не въпреки онези препъни-камъни, които Й слагат, а заради това, че в Нея е жив Христос.
Монашество, изповед и духовно ръководство
В килията на преп. Серафим Саровски. Снимка: В.Ходаков/Ехpo.Pravoslavie.Ru
– Да оставим политиката и да поговорим за това, че Негово Светейшество, освен че е глава на Поместната Църква, той е и монах. Успява ли той напълно да намира време за монашеското правило?
– Патриархът не изоставя монашеското правило. Към него той се отнася много съвестно, и призовава другите монашествуващи (особено тези, които живеят в манастирите) към строго спазване на молитвените правила. Повече едва ли бих могъл да кажа, тъй като става въпрос за личния духовен живот на Светейшия.
-Често се налага да чуваме, че щом практически старци няма, то може да се живее от „ветра головы своея”(„на своя глава”). При това ние знаем, че самият Светейший е избрал за свой духовник Оптинския старец Илия – практически негов връстник, с когото те заедно са се учили в Ленинградскката академия. Какво значение придава Патриархът на духовното ръководство?
„Изключително важно е да се запази традицията на редовната изповед”
– Очевидно е, че щом старците са малко, то те не могат духовно да обгрижват всички православни християни. По-важно е другото. Негово Светейшество многократно е повтарял и на монашеството, и на клириците, и на миряните, че изключително важно е да се запази духовната традиция, която има в Църквата: традицията на изповедта, причастието и духовното общуване на човека със свещеника. На първо място това е традицията на редовната изповед.
В тайнството на покаянието, в тайнството на ума (както се превежда тази дума от гръцки) се заключава много дълбока духовна компонента. Патриархът много пъти е говорил, че изповедта – това е най-важният инструмент за правилно устройване на човешкия живот. И да се прибягва до изповед е нужно толкова често, колкото това го иска душата, а не само един или четири пъти в годината по време на постите.
Със схиархимандрит Илий
Разбира се, много е важно това, че духовникът на Патриарха схиархимандрит Илий живее също в резиденцията в Переделкино. Там отец Илий приема хората, там съслужи с Патриарха всеки път, когато той извършва богослужение в храма към резиденцията. Важно е и това, че отец Илий е носител на атонската духовна традиция: повече от десет години е бил духовник в манастира „Свети Пантелеймон”. Вие правилно забелязахте, че духовникът на Патриарха фактически се е учил заедно с него в ленинградските духовни училища. И степента на духовно доверие към отец Илий е такава, че Патриархът се отнася с уважение към своя съкурсник. Това е пример как трябва да се отнасяме към духовника си. А заедно с това дава представа на хората за духовния живот на Светейшия.
Промисълът в живота на Патриарха
– А имало ли е случай Патриархът да е преоткривал своя духовен живот, например да е разказвал за някакви душеполезни житейски истории?
– Да. Светейшият понякога споделя случки от своя живот или от живота на семейството си.
Много ми харесва историята за торбата с брашно. Дядото на Светейшия – Василий Степанович, около тридесет години е бил в затворите и лагерите заради борбата с обновленчеството. За първи път бил арестуван през двадесетте години. Жена му останала сама с децата, и тя с безпокойство попитала Василий преди да го вкарат в затвора: „На кого ни оставяш? Ние всички ще загинем! Глад!” И тогава той й казал, че отива да страда заради Христа, и затова със семейството му нищо няма да се случи – Господ всичко ще оправи. Това са били много отговорни думи, те живеели в Поволжието, а там върлувал глад.
И в един момент в къщата им нямало нищо – даже и шепа брашно. Вечерта изпекли последните мекици за седемте деца, и Параскева Ивановна казала: „Деца, утре нямаме нищо за ядене – утре ще започнем да умираме”. А през нощта станало чудо: някой почукал на прозореца, и до вратата имало торба с брашно… Тази торба с брашно спасила семейството на бъдещия Патриарх.
Тази, като че ли незначителна история (впрочем, сега стана известно кой е бил онзи нощен гост), показва с каква трепет се отнася Патриархът към своя дядо-изповедник, когото счита за пример и образец за подражание.
Любима тема за проповеди
Светейшият Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил. Снимка: А. Поспелов/Православие.Ru
– Преди вяколко месеца ние въведохме в сайта Православие. Ru ежеседмичната рубрика „Слово на Патриарха”. За наша радост и учудване, тя стана необикновено популярна, – като се има предвид, че нашите читатели ежедневният „официоз” много не го оценяват. Но Негово Светейшество говори прекрасно. Той е в състояние да застане на амвона и кристално ясно, изговаряйки думите, да произнесе проповед, която като че ли е написана. Откъде Патриархът има този дар слово? Или това е съвършенно необяснимо?
– Не е така. Всичко това има обяснение. Трябва веднага да кажа, че никой свещенослужител не си прави илюзии, виждайки проповедническия дар на Светейшия, че и той може просто така, без подготовка, да излезе и да произнесе проповед: ще рече, има божествен дар и това е достатъчно!
„Важна част от живота на Светейшия е заета с подготовката за проповеди.”
– Без съмнение Патриархът има проповеднически дар, и ако говорим от светска гледна точка, има изключителни за днешното време ораторски способности. Но това не омаловажава факта, че той много и много внимателно се готви за всяка своя публична изява – на първо място, разбира се, това е проповедта. В навечерието на произнасянето й внимателно чете Евангелието и Апостолските зачала (както знаете, той винаги построява проповедта си на тяхната основа) и тяхното тълкуване, чете светоотеческа литература и много други. Със сигурност мога да кажа, че голяма част от живота на Негово Светейшество е посветена на подготовката за проповед.
– Значи и тук, независимо от наличието на талант, има задължителна работа?
– Разбира се.Патриархът винаги се старае, поне за пет минути преди началото на проповедта, да се съсредоточи.Той се моли известно време след причастието в олтара при него да не влизат хора за благословия, моли винаги с разбиране да се отнасяме към това. Известно време седи, мисли за проповедта, съсредоточава мислите си, нещо оформя. Почти винаги той носи със себе си лист хартия, върху който той още вкъщи ръкописно нещо си нахвърля. Той го повтаря за себе си, тоест става въпрос за сериозна интелектуална подготвителна работа. Затова не трябва да се мисли, че Патриархът просто ей така е излязъл и е казал словото си импровизирано.
– А има ли Светейшият любима тема за проповеди, към която той постоянно да се връща?
„Божественото измерение на живота трябва да бъде основното”
– В проповедите си Патриархът от най-различни страни въвежда вярващия човек към осъзнаването на това, че начело на неговия живот трябва да стои Христос – а не семейството, работата или някакви други, макар и съвсем важни негови компоненти.
Божественото измерение на живота трябва да бъде основното. И ако то бъде такова, то и целият останал живот на човека ще се изгради по правилен начин както духовно, така и от човешка гледна точка.
Всичко това се корени дълбоко в Евангелието, както и Господ ни зове: „първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде”(Мт.6:33).
С дякон Александър Волков разговаря Антон Поспелов
31 януари 2014 г.
