Свети Николай архиепископ Мирликийски чудотворец се е прославил като велик Божий угодник. Той се родил в град Патара, Ликийска област (на южното крайбрежие на Малоазиатския полуостров) и бил единственият син на благочестивите родители Теофан и Нона, които дали обет да го посветят на Бога. Плод на дългите молитви на бездетните родители към Господа – младенецът Николай – още от своето раждане показал на хората светлината на бъдещата си слава на велик чудотворец. Майка му, Нона, веднага след раждането се излекувала от болестта си. Новороденият младенец още в купела, при кръщението си, стоял прав три часа, от никого не поддържан, отдавайки така почит към Пресвета Троица.
Свети Николай още в ранна детска възраст водел постнически живот, хранел се с майчино мляко в сряда и петък, само един път след вечерните молитви на родителите си. Още в детските си години Николай напредвал в изучаването на Божественото Писание; през деня не излизал от храма, а през нощта се молел и четял книги, изграждайки в себе си достойно жилище на Светия Дух.
Неговият чичо – Патарският епископ Николай – радвайки се на успехите и високото благочестие на племенника си, го взел за четец, а след това го въздигнал в свещенически сан и го направил свой помощник, давайки му указания как да говори поучения на паството. Служейки на Господа, юношата пламтял духом, а с мъдростта си по въпросите за вярата бил подобен на старец, с което предизвиквал учудване и дълбоко уважение у вярващите. Непрекъснато трудейки се и бодърствувайки, пребивавайки в постоянна молитва, презвитер Николай проявявал огромно милосърдие към пасомите, притичвал се на помощ на страдащите и раздавал всичко, което имал на бедните.
Като узнал за горчивата нужда на един обеднял, а преди богат жител от неговия град, свети Николай го спасил от голям грях. Човекът имал три големи дъщери и в отчаянието си замислил да ги отдаде на блудодеяние, за да се спасят от глад. Светителят, скърбейки за пропадащия грешник, нощем тайно му хвърлял през прозореца три пъти чувалчета със злато и с това спасил семейството от пропадане и духовна гибел. Давайки милостиня, светител Николай винаги се стараел да прави това тайно и да скрие своите благодеяния.
Отправяйки се на поклонение в светите места в Йерусалим, Патарският епископ поверил управлението на паството на свети Николай, като това послушание той изпълнил с усърдие и любов. Когато епископът се върнал, той на свой ред изпросил благословение от него за пътуване до Светата Земя. По пътя светецът предсказал надигащата се буря, заплашваща да потопи плавателния съд, тъй като видял самия дявол да влиза в кораба. По молба на отчаяните пътници той умилостивил със своята молитва морските вълни. По негова молитва един матрос от кораба, който бил паднал от мачтата и се ударил смъртоносно, оздравял.
Като пристигнал в древния град Йерусалим, свети Николай, отправяйки се към Голгота, благодарил на Спасителя на човешкия род и посетил всички свети места, като се покланял и се молел.През нощта на хълма Сион от само себе си се отворили затворените врати на църквата пред пристигналия велик поклонник. Като обиколил светините, свързани със земното служение на Сина Божий, свети Николай решил да се усамоти в пустинята, но бил спрян от Божествен глас, който го убедил да се върне в родината си. Като се върнал в Ликия, светецът, стремейки се към живот в безмълвие, встъпил в братството на обителта, която се наричала Свети Сион. Но Господ отново му явил за другия път, който го очаква: „Николае, не е тук твоята нива, на която ти трябва да принесеш очаквания от Мен плод; но ти се обърни и върви с мир и да бъде прославено чрез тебе Името Мое”. Във видението Господ му подал Евангелие в скъп обков, а Пресвета Богородица – омофор.
И наистина, след смъртта на архиепископ Йоан, той бил избран за епископ на Мир в Ликия, след като на един от епископите на Събора, решаващ въпроса за избирането на нов архиепископ, с видение му бил посочен избраникът Божий – свети Николай. Призваният да води Църквата Божия в архиерейски сан, свети Николай си оставал същият велик подвижник, показващ на паството си, образ на кротост, незлобие и любов към хората. Това било много важно за ликийската църква по време на гоненията на християните при император Диоклециан (284-305). Епископ Николай, затворен в тъмница заедно с други християни, ги подкрепял и уговарял твърдо да понасят оковите, разпитите и мъченията. Него самият Господ го запазил невредим. След възцаряването на свети равноапостолен Константин свети Николай бил върнат при паството си, което с радост посрещнало своя наставник и застъпник. Въпреки голямата смиреност на духа и чисто сърце, свети Николай бил ревностен и дръзновен войн на Христовата Църква.
Борейки се с духовете на злобата, светител Николай обиколил езическите капища и храмове в самия град Мир и неговите околности, унищожавайки идолите и превръщайки на прах капищата. През 325 година светител Николай бил участник в І Вселенски Събор, който приел Никейския Символ на вярата, и се изправил заедно със светците Силвестър, папа Римски, Александър Александрийски, Спиридон Тримитунски и с други от 318-те свети отци на Събора против еретика Арий. В разгара на разобличаването, свети Николай, ревностният защитник на Господ, даже ударил лъжеучителя, заради което бил лишен от светителския омофор и изпратен в затвора. Обаче, на няколко от светите отци им било казано чрез видение, че Сам Господ и Богородица са посветили светеца в епископски чин, подавайки му Евангелие и омофор. Отците от събора, като се уверили, че дръзновението на светителя е угодно на Бога, прославили Господа, а неговия свят угодник възстановили в светителския сан. Като се върнал в своята епархия, светителят й донесъл мир и благословение, сеейки словото на Истината, пресичайки в самия корен неправомислието и суетното мъдруване, разобличавайки закоренелите еретици и изцерявайки падналите и отклонилите се поради неведение. Той наистина бил светлина за света и сол за земята, тъй като неговото житие било изпълнено със светлина и словото му разтворено със солта на премъдростта.
Още докато бил жив, светителят извършил много чудеса. Най-голяма слава на светителя донесло спасяването от смърт на трима мъже, несправедливо осъдени от користолюбив градоначалник. Светителят смело се приближил до палача и хванал меча му, вече надвесен над главите на осъдените. Градоначалникът, разобличен от светителя в лъжа, се разкаял и го помолил за прошка. Там присъствали и трима военачалници, изпратени от император Константин във Фригия. Те и не подозирали, че скоро и на тях ще им се наложи да молят за застъпничество св. Николай, тъй като те били незаслужено оклеветени пред император Константин и осъдени на смърт. Като се явил в съня на светия равноапостолен Константин, свети Николай го призовал да освободи несправедливо осъдените на смърт военачалници, които, намирайки се в тъмницата, молитвено призовавали на помощ светителя. И много други чудеса е извършил той, подвизавайки се дълги години в своето служение. След молитвите на светителя градът Мир бил спасен от страшен глад. Той се явил в съня на един италиански търговец и му оставил като залог три златни монети, като го помолил да доплува до Мир и там да продаде житото си, а като се събудил на сутринта търговецът намерил парите в шепата си. Светителят много пъти е спасявал давещи се в морето, освобождавал е от плен и от заточение в тъмници.
Достигайки до дълбока старост, светител Николай тихо се отправил при Господ (†345-351). Неговите честни мощи са се пазели нетленни в местната катедрална църква и изпускали миро, от което много хора са получавали изцеление. През 1087 г. неговите мощи били пренесени в италианския град Бари, където почиват и днес (за пренасянето на мощите виж 9 май).
Името на великия угодник, светител и чудотворец Николай, бързият помощник и молитвеник на всички, които се обръщат към него, се е прославило по всички краища на земята, в много страни и народи.
