На 19 април 2018 г. Върховната Рада на Украйна е подкрепила инициативата на президента на Украйна П.А. Порошенко да се обърне към Константинополския Патриарх с молба за признаване на независимостта на Украинската православна църква от Московската Патриаршия. По молба на портала «Интерфакс-Религия», оглавяващият Отдела за външни църковни връзки към Московския Патриархат, Волоколамският митрополит Иларион изразява позицията на Руската православна църква по този повод.
Създаването на автокефална Църква е процес, който не може да бъде иницииран от светската власт, защото както е известно, Църквата в съвременните държави е отделена от държавата и държавата не трябва да манипулира Църквата, в това число и по време на предизборна борба или за каквито и да било други политически цели.
Цялата концепция за създаване на единна поместна Църква в Украйна, отделена от Руската православна църква, се основава на идеята за това, че в независимата държава трябва да има независима Църква. Ако ние обаче действахме на този принцип, то тогава например Александрийската Църква следваше да се подели на повече от петдесет части /доколкото тя обхваща в себе си цяла Африка, в която има повече от петдесет държави, Антиохийската църква трябваше да се подели на няколко части, Йерусалимската – също на няколко части, и така нататък. Такива планове и такива идеи са изгодни единствено на враговете на Църквата.
Разколът в Украйна възниква поради това, че бившият Киевски митрополит Филарет Денисенко решава да реши свой собствен, личен проблем с помощта на църковен разкол. Проблемът се заключава в това, че той е един от кандидатите за Московския Патриаршески престол, но Поместният Събор на Руската православна църква избира на тази длъжност друг човек – покойният приснопаметен Патриарх Алексий II. Филарет Денисенко затаява обидата: връщайки се в Украйна, той започва да работи за независима Църква. Затова се състои и Архиерейският Събор на Руската православна църква, на който той обещава да се оттегли от поста на Киевски митрополит. Но, връщайки се в Украйна, той размисля и обявява друго решение, нарушавайки с това даденото обещание на архиереите на Руската Църква, и става инициатор за създаването на църковния разкол.
За изминалия повече от четвърт век, този църковен разкол набира сили благодарение на подкрепата на светската власт, но той си остава както преди разкол. Узаконяване на разкола – такъв прецедент в историята на Църквата не е имало. Съществуват прецеденти на връщане от разкола на един или друг йерарх, свещенослужител, мирянин, на цяла група или обединение чрез покаяние, и това е единственият път, който може да предложи Православната Църква.
В последно време ние разбира се слушахме и за преговорите на Президента на Украйна Порошенко с Константинополския Патриарх Вартоломей. Слушахме за различни видове инициативи от страна на разколниците, за пътувания до Фонар. Слушахме за богатите дарове, които се изпращаха там… Всичко това ни е добре известно, както и много други неща, за които не искам сега да споменавам. Но ние слушахме през това време и твърдата позиция на Константинополския Патриарх, който винаги говореше за това, че за единствен глава на Украинската православна църква той признава Блажения митрополит Онуфрий. А каноническата Украинска православна църква няма намерение да прекъсва отношенията си с Руската православна църква.
Ние сме единна Църква, която се ражда в киевския и днепровския кръщелен купел, и разбира се нито Константинополският Патриархат, нито някоя друга Църква едностранно може да провъзгласи автокефалията на една или друга Църква. Поради това, ние намираме, че дадената инициатива, независимо от целия информационен шум, който се вдига около нея, ще има съдбата на инициативите, предприемани и в предишните години. И още веднъж напомняме за това, че решението на украинския църковен проблем е възможно единствено по каноничен път.
«Интерфакс-Религия»/Патриархия.ru
