Рождественско послание на Светейшия Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил до архипастирите, пастирите, монашеството и до всички верни чеда на Руската православна църква.
Божията любов към нас в това се яви,
дето Бог проводи в света Своя Единороден Син,
за да бъдем живи чрез Него.
(1 Ин. 4:9)
Преосвещени архипастири, достопочтими (многоуважаеми) отци,
всечестни монаси и монахини, скъпи братя и сестри!
Със сърце, преизпълнено с радост от явилия се в плът Син Божий, се обръщам към всички вас и ви поздравявам със светлия и живоносен празник Рождеството на Господа и Спасителя наш Иисус Христос.
«Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! » (Лк. 2:14). Като прославяме всяка година неизреченото към нас снизхождение на Спасителя, ние, както някога витлеемските овчари, които чули от Ангела „голяма радост, която ще бъде за всички човеци ” (Лк. 2:10), бързаме с духовни очи да съзрем Месията, идването на Когото предсказваха славните пророци и го очакваха множество мъже и жени.
И ето че Желаеният, по думите на пророк Агей, от всички народи (Аг.2:7), но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек (Филип. 2:7). Повелителят на Вселената си избира не императорския дворец, не жилището на властелините на този свят, не чергога на богатите и знатните. За него не се намира даже място в гостоприемницата. Божият Син се ражда в пещерата за скота, за люлка Му служат яслите за хранене на животните.
Кое е по-бедно от пещерата и кое е по-смирено от пелените, в които просия богатството на Твоето Божество? Като избра за Тайнството на нашето спасение крайната нищета (Ипакои на празника), Христос преднамерено не прие онези ценности, които се считат за твърде важни в нашия свят: власт, богатство, слава, знатен произход и социален статус. Той ни предлага друг закон на живота, законът на смирението и любовта, който побеждава гордостта и злобата. По този закон слабостта човешка, съединена с благодатта Божия става онази сила, на която не могат да противостоят притежаващите властта и могъществото в този свят. Божията сила се проявява не в земното величие и мирското благополучие, а в простотата и смирението на сърцето.
По думите на преподобни Серафим Саровски, „Господ търси сърце, преизпълнено с любов към Бога и ближния – това е престолът, на който той обича да възсяда…” Сине, дай Ми твоето сърце – казва Той, – а всичко останало Аз Сам ще ти дам, понеже човешкото сърце може да вмести Царството Божие” (Беседа за целта на християнския живот). Господ не се гнуси от бедните и бездомните, не презира онези, които нямат пари и не са на престижна работа, и още повече. Той не пренебрегва тежкоболните и хората с физически недъзи. Всичко това само по себе си не приближава и не отдалечава човека от Бога, и затова човек не трябва да изпада в униние или да се поддава за гибелно отчаяние. Спасителят търси нас самите. Синко мой! Дъще моя! дай си Мен сърцето, – призовава Той (Притч.23:26).
Дивният празник на Рождеството ни напомня за необходимостта неотклонно да следваме Христос, Който е дошъл, за да имаме живот и да го имаме в изобилие (Ин.10:10), Който Сам е единствено верният път и неоспоримата истина и истинският живот (Ин. 14:6). И да не ни плашат неизбежно срещаните трудности, и да не сломят никого от нас сипещите се върху нашата съдба изпитания, тъй като с нас е Бог! Когато с нас е Бог, тогава страхът си отива от нашия живот. С нас е Бог, и ние придобиваме душевен покой и радост. С нас е Бог, и ние с твърда надежда на Него извършваме своето земно странстване.
Вървейки след Христос, човек върви против стихиите на този свят. Той не се покорява на изпречилите му се съблазни и решително разрушава стоящите на този път прегради на греха. Та нали именно грехът ни отдалечава от Бога и истински вгорчава нашия живот. Именно той, като закрива светлината на Божията любов, ни причинява многобройни различни бедствия и ожесточава нашите сърца към другите хора. Грехът се побеждава само с благодатта на Светия Дух, която ние получаваме чрез Църквата. Силата Божия, бидейки възприета от нас, преобразява нашия вътрешен свят и помага в съответствие с волята на Господа да се изменя външният свят. И затова отпадащите по един или друг начин от църковното единство губят, подобно на изсъхващо дърво, способността си да принасят наистина добри плодове.
С особено слово аз бих искал днес да се обърна към жителите на Украйна. Братоубийственото противопоставяне, което се появи на Украинската земя, не трябва да разделя църковните чеда, посявайки в сърцата им ненавист. Истинският християнин не може да ненавижда нито ближните, нито далечните. „Слушали сте, – обръща се към слушащия Го Господ, – че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си … за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри ” (Мат.5:43-45). Нека тези слова на Спасителя да станат за всички нас ръководство в живота и нека злобата и ненавистта към другите никога да не намират място в нашата душа.
Призовавам всички чеда на многонационалната Руска православна църква искрено да се молят за по-скорошно пълно прекратяване на враждата в Украйна, за изцеляване на раните както телесни, така и душевни, които войната нанесе на хората. И в храма, и у домa искрено ще молим за това Бога, ще се молим също и за онези християни, които живеят далеч от нашите страни и страдат от въоръжени конфликти.
В тази Рождественска светозарна нощ и последващите светли дни да възхвалим и възвеличим нашия Спасител и Господ, Който много благоизволи заради човеколюбието Си да дойде в света. Както библейските влъхви, и ние ще принесем на Богомладенеца Христос своите дарове: вместо злато – нашата искрена любов, вместо – тамян – смирена молитва; вместо смирна – добро и грижовно отношение към ближни и далечни.
Още един път поздравявам всички вас, скъпи мои, със светлия празник Рождество, а също и с настъпващото Новолетие, молитвено ви пожелавам обилна милост и щедрост от Великодаруващия Господ Иисус Христос. Амин.
МОСКОВСКИ И НА ЦЯЛА РУСИЯ
+ПАТРИАРХ КИРИЛ,
