София, 10 август /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Нека Божията благодат винаги бъде с България и нейния народ, пожела в интервю за БТА йеромонах Николай (Оно), потомък на древен самурайски род, сред които са едни от първите свещенослужители на Японската православна църква.
Нека българите бъдат посрещани по света така, както аз бях посрещнат тук, у вас – топло, задушевно, приятелски, гостоприемно, каза духовникът, който беше гост на Видинската епархия.
България е прекрасна страна, с прекрасни хора, посочи той, като отбеляза, че е за втори път у нас. Впечатлен съм от вашите църкви, храмове, манастири, от центъра на София и църквите в столицата. Съборът „Александър Невски“ е наистина впечатляващ. Църквата „Света Неделя“ е много красива и благодатна. Посетих и църквата „Св. Георги Победоносец“, разказа йеромонахът.
По време на посещението си у нас с благословията на игумена на Троянската обител епископ Сионий йеромонах Николай е служил в Троянския манастир. Там е получил дар – копие на чудотворната икона на „Света Богородица Троеручица“, покровителка на Троянския манастир и на цяла България. Посетил е манастирите на територията на Видинската епархия, както и културни и исторически обекти. Отслужил е в катедралния храм „Св.Великомъченик Димитър Солунски“, след което е посетил Раковишкия манастир „Света Троица“ на границата със Сърбия. Взел е участие в неделната литургия в храма „Свети Свети Кирил и Методий“ в Монтана заедно с Видинския митрополит Даниил. На Преображение Господне е участвал в службата на храмовия празник в църквата „Преображение Господне“ в столицата, оглавена от викария на българския патриарх Неофит – Белоградчишкия епископ Поликарп.
В момента йеромонах Николай (Оно) живее и служи в Москва в храма в чест на иконата на Божията Майка „За всички скърбящи Радост“ на Ординка. Син е на православен свещеник, завършил е висше богословско образование в Москва. Прадядо му – свещеникът Йоан Оно, често е споменаван в писанията на Св. Николай Японски – руски мисионер на японска земя.
Видинският митрополит Даниил заяви за БТА, че за него и свещениците от Видинската епархия е бил истински празник да служат заедно със своя гост от Страната на изгряващото слънце.
Следва цялото интервю:
Въпрос: Отец Николай, разкажете за Вашето семейство в Япония?
Отговор: Моят прадядо Оно Сьогоро Сигенобу е бил последният самурай в нашето семейство. Приел е Светото Кръщение с името Йоан лично от свети Николай Японски през 1871 година и е бил един от първите християни на японска земя. Впоследствие Йоан Оно е ръкоположен за свещеник, занимава се активно с мисионерство и става настоятел на православния храм в град Осака.
Семейството ми по бащина линия е самурайско. Всички мъже в бащиния ми род са били самураи. Живели са в град Сендай, който се намира в североизточна Япония. Баща ми също се казва Йоан. И тъй като в Япония няма лицензирани държавни православни учебни заведения той се е обучавал в богословския факултет на протестантския университет в Киото. След завършването му го приемат в Токийската православна духовна семинария. С дипломирането си баща ми е ръкоположен в чин дякон, а през 1990 година вече става свещеник и служи в Катедралния събор „Възкресение Христово“ в Токио, известен като храмът „Николай – До“. След време е бил изпратен в храма „Благовещение“ в град Киото, катедрален събор в Западно-Японската епархия. Там той е бил настоятел на храма и е прослужил цели 20 години. След Киото баща ми отново е бил поканен да служи в храма в Токио, където до ден днешен служи и допринася със своето послушание.
Имам по-малка сестра, която също е православна християнка и редовна посетителка на храма. Тя и майка ми пеят в църковния хор. Майка ми е медицинска сестра и работи по професията си. Сестра ми наскоро се премести при нас и в момента търси работа, но нито за миг не е преставала да идва в храма в делнични и празнични дни. Тя е убедена, че с Божията помощ всичко ще се нареди.
Въпрос: Пазите ли някакви старинни православни светини, книги или снимки?
Отговор: Да, разбира се. Запазена е уникална снимка със светителя Николай Японски с неговия собственоръчен подпис, която той е подарил на моя прадядо.
Въпрос: Какво е цивилното ви име? Кога приехте православието?
Отговор: По паспорт името ми е Шигенобу, фамилията ми е – Оно. Кръстен съм като бебе, на 6 месеца. Както вече споменах цялото ни семейство е православно и приемането на Светото Кръщение е нещо нормално, необходимо и задължително. При кръщенето ми бе дадено православното име Алексей, в чест на тогавашния московски митрополит Алексей. Вече при монашеството приех името Николай.
Въпрос: Разкажете за детството си в Токио и Киото.
Отговор: Роден съм в Токио през 1989 година. Детството ми премина на територията на Токийския катедрален събор „Възкресение Христово“. Там се намира и резиденцията на Предстоятеля на Японската православна църква. Тогава доста често се срещах с покойния митрополит Теодосий (Нагасима). Когато бях на 3 години, цялото ми семейство се премести в Киото, тъй като баща ми беше назначен за настоятел на катедралния събор в тази историческа столица на Япония. След преместването си живеехме там постоянно. Там учих в училище и в университета. И едва през есента на 2011 година отново се върнахме в Токио, където баща ми бе определен да служи през 2010 година.
Въпрос: Православният храм в Киото е един от най-древните в Япония. Каква е историята му, кои са миряните там, какъв е съвременният живот в епархията?
Отговор: В храма „Благовещение“ в град Киото повечето миряни, посещаващи епархията, са от православни семейства трето, четвърто и дори пето поколение. Хорът на храма също е основан от самите миряни на епархията. Веднъж месечно се правят хорови концерти и хорът в пълният си състав изпълнява много църковни песнопения. Храмът си има съвет и местно църковно настоятелство. Сестрите издават дори църковен вестник.
Началото на Киотската епархия е поставено само с лекции и проповеди за Православието, които са се провеждали в една сграда в центъра на града. Тези проповеди временно са били оглавявани от моя прадядо свещеник Йоан Оно, после са продължени от йеромонах Сергий (Страгородски), бъдещият Патриарх Московски и на цяла Русия, осветен през 1903 година от светителя Николай Японски.
През 1986 година местната управа на град Киото официално признава храма за културно наследство на града. Храмът е посещаван и от руснаци, от чуждестранни студенти от други православни държави и от местните православни японци. Понякога в храма идват и неправославни японци, сред които и доста младежи. Повечето от тях проявяват интерес към необичайната за техните представи архитектура в историческия център на Япония. Някои от тях започват редовно да посещават храма, приемат Светото Кръщение по тяхна воля и желание. Веднъж в годината в храма идват на поклонническа екскурзия студенти от протестантския университет.
Въпрос: Откога датира православието в Япония?
Отговор: Православието в Япония е било проповядвано от Светителя Николай Японски /Николай Косаткин/. Той е бил руски мисионер на японска земя. Дошъл е в Япония в средата на 19 век, когато в Япония не е било разрешено да се проповядва християнската вяра. Постепенно той е бил последван от редица японци и с Божията помощ е успял в неговата мисия на японска земя. Николай Японски е починал през 1912 година. Към момента на неговата кончина в Япония православните вярващи японци са наброявали 34 хиляди. За цялото си мисионерство Николай Японски е кръстил над 40 хиляди японци. Японското православие дължи всичко на Свети равноапостолен Николай /Касаткин/, архиепископ Японски. Благодарение на неговата мисия сега има Японска православна църква и православни християни, които достойно продължават делото му.
Въпрос: Колко православни храма има в цяла Япония? Колко от тях сте посетили?
Отговор: Израснах в храмовете в Токио и Киото. Неведнъж съм посещавал великолепните църкви в Осака и Кобе, тъй като те се намират близо до нашия храм в Киото. Три пъти съм посещавал Сендайския храм. Веднъж дори съпровождах делегация, оглавявана от Светейшия Патриарх Кирил, който посети Япония през 2012 година по случай 100-годишнината на равноапостолния Николай Японски. Тогава това бе втората визита на Патриарха в историята на Японската църква. Също така съм бил удостоен с честта да служа заедно с владика Серафим (Цудзие), архиепископът Сендайски.
В момента в Япония има 70 църкви. В Токио се намира катедралният събор „Възкресение Христово“, по-известен като храмът „Николай-До“, което в превод означава: „храмът на Николай“, тъй като Свети Николай Японски е основал този храм. Църкви има в Якогама – голям град близо до столицата. Църква има в Осака, на Запад, в Които – древната столица, в Синдай в северна Япония, и в много други градове.
Въпрос: На какъв език се провеждат богослуженията?
Отговор: Принципно на японски. Богослужебните текстове са превеждани от гръцки и старославянски от светителя Николай Японски. Има и превод на Библията. Православният превод е направен също от Николай Японски, има и католически, и протестантски преводи. Аз служа и на църковнославянски.
Въпрос: Как се чувствате като православен християнин в Япония? Лесно ли се живее с друга вяра на територия, където другите са мнозинство?
Отговор: През 20-те и 30-те години на миналия век, и дори след Втората Световна война ситуацията в страната като цяло е била много сложна. А за православните японци още по-сложна. В този период правителството е било фашистко, което не само е мачкало самото население, но и православните най-вече. Терорът е бил голям. По време на Руско-японската война в началото на 20-и век във връзка с това, че руският мисионер Николай Японски /Касаткин/ е проповядвал православието в Япония, тогавашното правителство е смятало православните японци за шпиони. Те не са били такива, но е било достатъчно, че са нарочени. По време на Руско-японската война японците, изповядващи будизма и езичеството, са тормозили православните. Сега вече всичко това е отживелица.
Япония е изключително приветлива, миролюбива страна със светска държавност. Никой на никого не пречи, имаме свобода на вероизповеданието. Но тъй като шинтоизмът и будизмът са традиционните религии в Япония, датиращи от древността, то те са с приоритет и имат своите привилегии по отношение на другите религии в страната. Това, обаче, не е свързано със законодателството, а само и единствено с това, че те са мнозинство и преобладават.
Въпрос: Къде служите в момента?
Отговор: Живея и служа в Москва в храма в чест на иконата на Божията Майка „За всички скърбящи Радост“ на Ординка. Когато пристигнах в Москва станах иподякон на настоятеля на този храм, владика Иларион. На 30 април 2013 година в същия храм с благословията на Светейшия патриарх Московски и на цяла Русия Кирил бях подстриган в монах от Негово Високопреосвещенство Иларион. Свещенослужителите, трудещите се в храма и миряните в епархията – са прекрасни и много добри хора. Синодалния хор пее великолепно. За мен, този храм е любим, роден и заема специално място в душата ми.
Завършил съм Общоцърковната аспирантура и докторантура „Св.Св.Кирил и Методи“, създадена през 2009 г. от Светия Синод по инициатива на Светейшия Патриарх Кирил. Ректор на това учебно заведение е Волоколамският митрополит Иларион, който е и председател на Отдела Външни църковни връзки в Московската Патриаршия. Програмата ни беше много съдържателна и интензивна. Особено внимание се отделяше на изучаването на чужди езици, най-вече на английския. Бях силно заинтересуван от предмета „Междуправославни отношения“.
Въпрос: Вие сте толкова млад, на 29 години, а вече сте монах. Какъв смисъл виждате в монашеството?
Отговор: През 2013 година избрах монашеския път под духовното ръководство на Негово Високопреосвещенство Волоколамския Митрополит Иларион. И оттогава посветих живота си изцяло на Бога и на Неговата Църква и Светото православие. И така, по Божия промисъл станах монах и се надявам Всевишният да ми даде сили за достойно служение докрай. А това е възможно, само ако не се разсейваш с житейските ежедневни неща.
Въпрос: Вашите предци са самураи. Православието не противоречи ли на самурайските традиции и обреди?
Отговор: Самурайството се предава от поколение на поколение. С моя прадядо свършват самураите в рода ни, тъй като той се покръства и приема православното християнство. Нашият род не е приключил със самурайството по собствена воля. Нещата са много по-сложни отколкото изглеждат. Това е било свързано с политическите промени в Япония в средата на 19 век. Дотогава Япония се е управлявала от Шогуните, и самурайските власти са били на почит. Но в средата на 19 век нещата се променят, социалните касти губят своето надмощие, самураите губят силата си на самураи и започват да търсят нови пътища. Някои от тях намират смисъла на по-нататъшния живот в светлината на християнството.
Въпрос: Японската Православна Църква самостоятелна ли е или е подчинена на РПЦ?
Отговор: Японската православна църква е автономна православна църква и се намира в юрисдикцията на Руската православна църква. Защото Японската православна църква е основана от руски мисионер – Свети Николай /Касаткин/, архиепископ Японски.
Въпрос: За пръв път ли сте в България? Кое най-много Ви впечатли у нас? В кои храмове служихте?
Отговор: За втори път съм в България. Много ми харесва. Впечатлен съм от вашите църкви, храмове, манастири, от центъра на София и църквите в столицата. Съборът „Александър Невски“ е наистина впечатляващ. Църквата „Света Неделя“ е много красива и благодатна. Посетих и църквата „Св. Георги Победоносец“.
С благословията на Негово Преосвещенство и игумен на светата Троянска обител Сионий служих в Троянския манастир, където получих дар – копие на чудотворната икона на „Света Богородица Троеручица“, покровителка на светата обител Троянски манастир и на цяла България. С благословията на дядо Даниил посетихме манастирите на територията на Видинската епархия, културни и исторически обекти. В събота отслужих в катедралния храм „Св.Великомъченик Димитър Солунски“, след което ми бе организирано посещение на Раковишкия манастир „Света Троица“ на границата със Сърбия. В неделя, по покана на негово Високопреосвещенство, взех участие в неделната литургия в храма „Свети Свети Кирил и Методий“ в Монтана заедно с видинския митрополит Даниил. В понеделник, на Преображение Господне, участвах в службата на храмовия празник в църквата „Преображение Господне“ в столицата, която служба беше оглавена от викария на Негово светейшество българския патриарх Неофит – Белоградчишкия епископ Поликарп.
Въпрос: Какво ще пожелаете на българските християни?
Отговор: България е прекрасна страна, с прекрасни хора. Нека българите бъдат посрещани по света така, както аз бях посрещнат тук, у вас – топло, задушевно, приятелски, гостоприемно. Нека Божията благодат винаги бъде с България и нейния народ./АМ/
