На 27-28 юли т.г. в Киев преминаха тържествата по случай честването на годишнината от Покръстването на Русия и 1000-годишнината от преставянето на равноапостолния княз Владимир. На тържествата присъстваха представители на Поместните църкви: Българската, Полската, Румънската и на Чешките земи и Словакия – тези, чиято история е неразривно свързана с историята на Руската църква. Най-важното събитие на тържествата стана многохилядното литийно шествие.
С молба да разкажат за впечатленията си от това литийно шествие и от другите събития на тържествата, за сигуацията в Украйна и нейната Църква ние се обърнахме към Борисполския и Броварски митрополит Антоний – управляващ делата на Украинската православна църква, както и към гостите на тържествата Ловчанския митрополит Гавриил (Българска православна църква), Клужския митрополит Андрей (Румънска православана църква) и Люблинския и Холмски архиепископ Авел (Полска православна църква).
Борисполският и Броварски митрополит Антоний: «Съборната молитва ще обедини раздробената Украйна»
– Църквата отпразнува деня на Покръстването на Русия и 1000-годишнината от блажената кончина на светия княз Владимир. Изумителна бе числеността на хората! Още днес това събитие се определя като историческо. Празник на тържеството на Православието.
– Събитието наистина е уникално, защото е уникален самият празник – Покръстването на Русия и 1000-годишнината от блажената кончина на нашия Покръстител – Покръстителя на Киевска Рус. И историческата значимост на това събитие бе оценена от нашите съвременници: ние показахме, че сме преданни на избора, който е направил княз Владимир.
Многохилядното паство от верни на Украинската православна църква засвидетелства през тези дни, че нашата история е християнска, православна и всичко това, което е заложено от княз Владимир, е актуално за нас и днес.
Хората свидетелстваха за това със своето присъствие, със своята молитва – на Владимирския хълм, по време на литийното шествие с чудотворните икони и на богослужението в Киево-Печорската Лавра. Хората показаха своята вярност към Православната църква, към каноничната Църква, показаха верността си към Христа.
Това бе вътрешно тържество на всеки, който присъства на този празник. Мнозина споделят, че никога по-рано не са изпитвали такива чувства. Безусловно, всички са уморени от тази изострена ситуация, която възникна в нашата държава, всички се умориха от кръвопролитията, конфликтите и напреженията. И днес стана очевидно: цялото упование и надежда са само на Господа и на Божията Майка, която се яви на тържествата чрез Нейните чудотворни икони.
– Резките промени във времето също бяха удивителни …
– Господ ни зарадва още в първия ден с прекрасно време: беше нито горещо, нито студено, много приятно, Господ ни запази – в литията участваха хора на различна възраст: и млади и стари.
А на следващия ден – порой. Но този порой не развали настроението. Хората се радваха и не се разотидоха, чакаха кога ще могат да се докоснат до иконите, очакваха Причастие.
А този дъжд, както каза Негово Блаженство митрополит Онуфрий, само напомни на всички ни за Кръщението в днепърските води. Той ни даде материалното вещество – водата.
Аз много се надявам, че този вътрешен духовен заряд, който получиха поклонниците, а те бяха повече от 100 хиляди, това единство, което успяхме да усетим, – ще обедини раздробената сега Украйна. Много се надявам, че съборната молитва на нашите енориаши от различни региони ще бъде чута и Господ ще даде на всички нас дългоочаквания мир. И ще живеем в любов един към друг, мир и търпимост, даже ако това е трудно. Та нали всички ние сме творения Божии, деца Божии. Необходимо е да се цени свободата на избора и самия живот.
И тази съборна молитва ще ни помогне да върнем всичко онова, което бе загубено през тази година – спокойствието и мира.
– На тържествата в Киев присъстваха представители на Поместните църкви. Защо именно тези представители?
– Много е важно, че присъстваха представителите на Поместните църкви, с които ние живеем заедно в продължение на много векове, чиято култура ни е близка. Особено това се отнася до нашите братя-славяни.
Защо България? Нека си спомним, че когато княз Владимир покръстил Рус, в Русия още нямало собствени книги, книги тогава ни донасяли от България, – закономерно е, че представителите на Българската църква присъстват на тържествата.
Тук бе и представителят на Чешките земи и Словакия. Ние знаем, че западната граница на Киевска Рус се е допирала до тази територия. А там християнството е било прието 100 години по-рано от нас. Според версията на известния църковен историк Евгений Голубински, повечето свещеници, които покръствали киевчаните, били родом от Закарпатска Рус – територията на Моравия, която днес се отнася частично към територията на Чешките земи и Словакия и частично към Полша. Затова пристигнаха и представители на Полша.
Много са нещата, които свързват нашата страна с Румънската църква – много от подвижниците в Украйна са изиграли важна роля в църковния живот на Румъния и обратно. Нека си спомним за преподобни Паисий Величковски, възпитаник на Киево-Могилянската академия, който основава манастира в Нямц и възроди старчеството не само за нашата Църква, но и за цялата славянска Църква. А румънският подвижник в Украйна – светителят Петър Могила, – е основател на Киево-Могилянската академия.
Това вътрешно единство на Църквата, подкрепата за каноничната Църква – са много важни.
Затова вътрешното единство на нашите Църкви и поддръжката на каноничната Църква днес са много важни. И архиереите на Поместните църкви поддържат молитвено както йерарсите, така и вярващите хора, всеки енориаш.
– Как те коментираха ситуацията в Украйна, разкола?
– За съжаление, разколът е язва върху тялото на всяка Поместна църква. И в различните периоди от историята на една или друга Църква са ставали разколи. Всички осъзнават пагубността на това явление, затова се молят и поддържат каноничната Църква и се молят за тези, които се осъзнават като православни, но все още са зад църковните граници.
Важно е в този сложен момент ние да не смесваме своите вътрешни преживявания с духовните, канонически, догматически въпроси – с тези въпроси, от които зависи бъдещият вечен живот на човека.
Затова представителите на Поместните православни църкви така настойчиво говориха за поддръжката на нашата канонична Църква и за вредата от разкола като явление.
Разколът възниква тогава, когато в даден човек неговите лични интереси доминират над интересите на Църквата.
Митрополит Ловчанский Гавриил: «Все проблемы можно решить, если между людьми есть любовь»
– През 90-те години Българската православна църква бе разтресена от разкол. Владико, разкажете, ако обичате, за причините на разкола и за това, как той бе преодолян.
– Знаете ли, аз не мога точно да определя причините. Във всеки случай би могло да се назоват гордостта и непослушнието на отделни църковни лица. Те се поддадоха на изкушенията и съблазните, напуснаха Църквата и направиха разкол. И нанесоха с това много вреда на Църквата и на вярващите. Разколът – това е голяма съблазън, който ни попречи да извършим много полезни неща. Планирани бяха много полезни работи, а вместо това ние бяхме принудени да отстояваме своите храмове и манастири. Но, слава Богу, след няколко години ние преодоляхме разкола. Аз желая и Украинската църква да го преодолее, да се върне към единството, защото разколниците нямат благодат.
– Какво бихте пожелали на украинския народ в този сложен във всички отношения период?
– Аз бих пожелал мир. Да престанат братята да се избиват един друг. Защото всички проблеми могат да се решат, ако между хората има любов, те не трябва да се решават с война. Украйна е прекрасна страна, има прекрасен народ, прекрасна природа. Нека устройват живота си, нека се радват на живота, нека Господ да дарува на всички благодат. Радост, спасение, мир, разцвет – всички блага им желая. Искрено желая. Постарайте се да намерите път към това. Трябва да се търси любовта. Не трябва да се воюва, не бива един друг да се убивате – по този начин не е възможно да се реши каквото и да е. Има една сила, която може да разреши всички проблеми, – това е о любовта. Няма друга сила. Всичко друго е насилие, след което ще последва мъст. Когато ти си готов да простиш на другия, нищо друго няма да даде решение, само любовта ще помогне на хората. Искрено желая това.
– Как да намерим любов в съвременния свят?
Вярващият човек, истинският християнин не таи злоба, в него няма ненавист, в него има само любов.
– Трябва да я търсим в себе си, и така ще помогнем и на другите. Преподобни Серафим казва: да придобием мир в себе си – и наоколо хиляди ще се спасят. Да имаме мир в душата си и да помогнем на другите да намерят този мир. Сигурно е така. И да бъдем в Църквата, където има благодат Божия, където има Тайнство, където има Свето Причастие, където е Тайнството Покаяние, – именно там се дава любовта. Вярващият човек, действителният, истинен християнин няма злоба, в него няма ненавист, в него има само любов. Защо светците са имали такава любов? – Те са жертвали себе си заради другите, защото те са били по-близо от останалите до Бога. Това е пътят, и друг път няма. Другият път – това е гордостта и тщестлавието.
Клужският митрополит Андрей: «Хората трябва да намерят Христа»
– Румънската православна църква е известна сега и със своята мисионерска дейност. Каква, по Ваше мнение, трябва да бъде мисията на Църквата при съвременните условия?
– На първо място, целта на Църквата е да проповядва Христа. Другото задължение на Църквата, и то много важно задължение, – е да участва в социалния и делничния живот на православните хора. Разбира се, Църквата трябва да участва и в културния живот на обществото, но на първо място е длъжна да участва непосредствено във всекидневния живот на обществото и на хората, които са в беда. Защото в света, в който живеем, има много нуждаещи се, бедни, болни. И Църквата не може да остане настрана от техните проблеми. И както казахте в началото, Румънската православна църква е много активна в работата си с хората, във всички социални сфери, – това, разбира се, е благодарение на Румънския патриарх, който много се старае да изпълни социалното служение на Църквата. Защото всички православни хора, които живеят и в Украйна, и в Румъния, които живеят в Европа, всички те са длъжни да намерят Христа. Всички се нуждаят от Христос. Затова най-важната мисия на Църквата е да говори на всички за това, че само в Църквата може да има спасение и само Христос може да ни доведе до спасението. Най-важната мисия на Църквата – е да говори на всички за това, че само в Църквата може да има спасение.
Ние благославяме вас, тружениците на пресата, за да помогнете на Църквата да изпълни тази мисия.
Люблински и Холмски архиепископ Авел: «Идолите на днешния век се съкрушават от молитвата на православния народ» – Доколко са едини православните от Полша и Украйна, и какво ние можем да научим един от друг?
В Полша почти във всеки храм има икона на равноапостолния княз Владимир.
– За съжаление, Полша е по-малко православна днес, все пак повече е католическа. Но у нас традицията на Православната църква, историята, голямото наследство, са свързани с мисията на равноапостолния княз Владимир. И с резултатите от неговата дейност ние до ден днешен живеем. У нас, в Полша, почти във всеки храм има икона на равноапостолния княз Владимир. С това духовно наследство ние се „храним“ ежедневно, ние живеем с това наследство. И нашият народ пази този велик бисер, който е дал на света Светата Киевска Рус.
Нас с украинския народ ни обединява нашата съборност, нашето наследство, започвайки със светия равноапостолен княз Владимир, с Покръстването на Русия. И ние, немногочисленото паство в Полша, винаги отправяме своя взир към съкровищницата на Киевска Рус.
И днешните тържества в Киев – това са нови импулси в нашите сърца, за да може и по-нататък нашите сърца да горят със славянска любов, дружелюбие, миролюбие. Мир в целия свят – така казва нашата всезагрижена майка светата Православна църква.
Ние се молим за украинския народ, ние следим всички събития, и както равноапостолният княз Владимир е съкрушил идолите, така и сега ще бъдат съкрушени идолите на сегашния век чрез молитвата на православния народ. Господ ще изпрати мир на Украинската църква, на украинското отечество, и ще възтържествува победата. Винаги след страстите настъпва радостта от Възкресението. И днешните времена са трудни, но те са проблясък на побеждаващата радост на истинното Православие.
