Д.П.: Ваше Високопреподобие, кои са най-ярките Ви спомени и преживявания от канонизацията и прославлението на св. Серафим Софийски Чудотворец в периода 2-26 февруари 2016 г.?
АРХИМ. ФИЛИП: Мога да кажа, че лично за мен канонизацията на светител Серафим вероятно бе най-яркото събитие в моя собствен живот, въпреки че той от най-ранни години е свързан с Църквата.
И в този смисъл можем да си спомним не само факта на канонизацията, която се състоя на Архиерейския събор на Руската православна църква в присъствието на делегация на Българската православна църква и прославлението тук, в София – на 26 февруари, но и цял ред събития, които подготвиха самия факт на канонизацията. Спомням си първото заседание на Комисията по канонизация на РПЦ под председателството на Троицки епископ Панкратий, игумен на Валаамския манастир. Това заседание се състоя през април 2015 година (аз взех участие в него по косвен начин). И тогава за пръв път бяха сериозно разгледани всички онези материали, които бяха подготвени в Подворието с участието и на български вярващи – вярващи на БПЦ, и аналитичните материали, които бяха изготвени от специалисти в различни области. И аз помня онова преживяване, което съпровождаше заседанието на тази Комисия, понеже до последния момент не бе ясно дали ще бъде взето положително решение или отрицателно. А без предварително решение на Комисията по канонизация не би било възможно да бъде повдигнат този въпрос за разглеждане от Св. Синод на РПЦ. Имаше и противници на канонизацията, които се позоваваха на някои авторитетни богословски кръгове в България. Но болшинството от членовете на Комисията – най-вече нейният председател владика Панкратий, о. Владимир Воробьов-настоящият секретар на Комисията по канонизация, игуменът на Даниловския манастир архим. Алексий, о. Владислав Ципин – подкрепиха идеята за канонизацията и тогава вече бе възможно да бъдат предадени материалите в Синода на РПЦ. Мога да кажа, че през последните години, дори мога да кажа – за последните десетилетия от дейността на тази Комисия – никога толкова прецизно не са били подготвяни документи и материали за канонизация, както това бе в случая с владика Серафим. Работиха специалисти в различни области. Много внимателно се изучаваше историята на неговия живот, неговото епистоларно наследство, неговото апологетично наследство… И в този смисъл работата по подготовката на канонизацията на владика Серафим в много отношения ще бъде образцова и за следващите канонизации.
Също така си спомням заседанието на съвместната комисия на Руската и Българската православни църкви в София с председател, от страна на РПЦ, Волоколамски митрополит Иларион – председател на Отдела за външноцърковни връзки, а от българска страна – Варненски и Великопреславски митрополит Йоан. Това също бяха вълнуващи моменти, вълнуващи събития, когато ние единодушно се изказахме, че няма препятствия за прославлението в лика на светителите на владика Серафим Соболев. И безусловно онзи момент, когато се състоя гласуването на Архиерейския събор на РПЦ и единогласно архиереите на РПЦ подкрепиха идеята за канонизация на владика Серафим, този момент бе изключително вълнуващ. Помня сълзите в очите на членовете на българската делегация и своето вълнение, а също и момента, когато в залата за заседания на Архиерейските събори в храма „Христос Спасител” за пръв път бе внесена иконата на светител Серафим и Светейшият патриарх пръв запя величанието към светител Серафим, което след това бе запято и от цялата зала, от всички архиереи на РПЦ. Безусловно помня и първия молебен при мощите на светител Серафим, който беше възглавен от Светейшия Български патриарх Неофит и онова огромно количество народ, който участва в прославлението и в тържествата за прославлението на светител Серафим в София на 25 и 26 февруари миналата година. Аз за пръв път видях море от народ, който се събра за Всенощното бдение и за Литургията в катедралата „Св. Александър Невски” и онзи безкраен поток, който минаваше през целия ден в криптата на нашия храм. Безусловно това е историческо събитие, което ще остане в съвместната история на РПЦ и БПЦ.
Д.П.: Как оценявате изминалата 1 година от канонизацията в контекста на общоцърковните процеси?
АРХИМ. ФИЛИП: Знаете ли, като цяло общоцърковните процеси са много разнообразни и, правейки равносметка за изтичащата година, аз обърнах внимание на това, че както църковните средства за масова информация, така и нецърковните средства за масова информация, както в Русия, така и в България, отбелязаха, че канонизацията на архиепископ Серафим бе едно от важните събития на отиващата си година. В обществото този факт бе забелязан, включително и от нецърковните хора.
Д.П.: Как канонизацията отекна и имаше отражение в РПЦ и в живота на руските вярващи?
АРХИМ. ФИЛИП: Вече съм казвал, че основното почитание към светител Серафим виждаме в България и това е понятно, тъй като основната част от неговия живот като архиерей е била свързана с Българската православна църква. Той е служил тук почти 30 години, но сега започва и почитание към светител Серафим предимно в онези епархии, с които той е бил исторически свързан: във Воронежка митрополия – това е крупна митрополия на РПЦ, която включва три епархии и милиони вярващи – там на всеки отпуст в храмовете се поменава светител Серафим, доколкото той е бил последният ректор на Воронежката духовна семинария и там, съвсем неотдавна, с участието на архиерей на БПЦ, а именно Браницки епископ Григорий, бе извършено освещаване на първия в Русия параклис, посветен на светител Серафим.
Д.П.: Това е истинско събитие!
АРХИМ. ФИЛИП: Да, това е истинско събитие. И в Санкт-Петербургската духовна академия, чийто покровител и випускник е светител Серафим, се извършва специално богослужение в дните на неговата памет. И владика Амвросий, ректор на СПДА, който ни посети официално, потвърди, че те почитат владика Серафим като покровител на Санкт-Петербургските духовни школи… И всъщност първата икона на светител Серафим бе изписана в Санкт-Петербург от иконописеца Александър Стальнов…
Д.П.: Как канонизацията на архиепископ Серафим Соболев подобри и задълбочи връзките между БПЦ и РПЦ за изминалата година и какви са плодовете от нея?
АРХИМ. ФИЛИП: За изминалата година тук дойдоха няколко поклоннически делегации воглаве преди всичко с Воронежкия митрополит Сергий и с двамата правоправещи архиереи в неговата митрополия. В състава на тяхната делегация влизаха 30 свещеника – преди всичко архиерейски наместници и предстоятели на най-големите храмове. Делегацията посети всички онези места в България, свързани със служението на светител Серафим. Тя отслужи и в нашия храм божествена Литургия и сме с надеждата, че тези полоннически пътувания на Воронежката митрополия ще станат регулярни в България. Аз вече говорих за това, че ректорът на СПДА ни посети в София с поклоннически цели, искаше да се поклони на светител Серафим и да послужи при неговите мощи. През октомври миналата година бяха донесени мощи на св. Лука Войно-Ясенецки от Богородски епископ Антоний, ръководител на Управлението на РПЦ за задграничните учреждения. Знаете, че тези мощи сега се намират в Пловдив. Епископ Антоний също извърши служения и божествена Литургия при мощите на светител Серафим. Изобщо, аз мисля, че това е само началото на процеса, защото интересът към личността на светител Серафим, към неговото духовно наследство съществува в Русия, а още повече – в онези епархии, в които той е служил реално и където са го почитали и преди канонизацията. Аз очаквам, че именно от тези епархии ще идват поклоннически групи най-първо, което без съмнение подобрява и задълбочава нашите взаимни отношения.
Д.П.: И това е едно от основните средства за популяризиране на неговото име и неговото служение, когато те се завърнат в Русия?!
АРХИМ. ФИЛИП: Когато те се завърнат в Русия, и това вече се е случвало със свещениците от Воронежката митрополия, те разказват много за България… Поклонничеството има няколко цели: преди всичко това е духовното обновление чрез съприкосновението с една или друга светиня. България е древна страна и тук има много мощи, светини, манастири, и няма как поклонниците при мощите на светител Серафим да не посетят Рилския, Бачковския, Троянския манастири и други светини на БПЦ. Като цяло разкрива страната, разкрива Църквата и способства за нашето взаимно обогатяване.
Д.П.: Как канонизацията и прославлението на архиепископ Серафим Соболев се отрази на Руското Подворие в София, на живота на Вашите духовни чада?
АРХИМ. ФИЛИП: Това е преди всичко отговорност – да служиш при велика светиня… Спомням си думите на особено уважавания от мен архиепископ Теогност, игумен на Троицко-Сергиевата лавра, който служи като игумен в лаврата от 1988 г., и който често повтаря: „Моята задача тук е духовна – нищо да не повредя от това духовно наследство, което ни е оставено от преп. Сергий. И аз се опитвам да съхраня това духовно наследство.” В този смисъл тези думи се отнасят към всички хора, които служат при Подворието, не само към мен, разбира се. Ние сме длъжни да съхраним духовното наследство на светител Серафим, неговата вяра, неговото отношение към духовния живот, пламенната му ревност за дома Божий, за Православието. Този пример е нужен за всяка възраст, за всяко време, и за България, и за Русия. И безусловно в този смисъл ние сме по-отговорни, защото служим именно тук, в този храм, и нашата отговорност е изключително голяма. А що се отнася до измененията, които произтекоха: започнаха да идват повече хора при мощите на светител Серафим, защото без съмнение се случват чудеса, той помага, откликва се на отправяните към него молитви… Животът е тежък, животът никога не е лек. Често ни се случват неща, за които само Бог и Неговите угодници могат да ни помогнат в жизнените изпитания. Затова тук идват много хора. Ние се радваме, че от нашия светител излиза такава помощ… Ние регулярно служим молебени. Всеки ден започва с божествена Литургия, а след това се отслужва и молебен при мощите на светител Серафим, след който помазваме хората с осветен елей. Изписана е и нова икона на светител Серафим, която, както виждам от общуването си с хората, се нрави на българските вярващи. Тя е изписана във възрожденски тонове и на 26 февруари, в самия ден на годишнината, след молебена при мощите му, ще бъде осветена и поставена над гробницата на св. Серафим. Още нещо, което е необходимо да се случи, е да бъде осветен параклис в чест на св. Серафим тук, в самия храм, а може би и на двамата заедно: на преп. Серафим Саровски и на светител Серафим Соболев.
Д.П.: А къде ще бъде той?
АРХИМ. ФИЛИП: В северната част. Това е възможно и е нещо логично, тъй като в София до този момент няма храм, посветен на светител Серафим.
Д.П.: Това вече се е случило в Русия и е време…
АРХИМ. ФИЛИП: …и е време да се случи и у нас! Това е най-близка перспектива, но по нея трябва още да се работи.
Д.П.: Ваше Високопреподобие, научихте ли нещо ново за св. Серафим Софийски Чудотворец от вярващите, които идват при неговия гроб?
АРХИМ. ФИЛИП: Във вашия въпрос отчасти има и отговор. Безусловно хората, които идват тук, свидетелстват за това, че светителят им помага. Значи в този духовен кладенец има жива вода. Иначе хората не биха идвали при него. Но научих и това, че личността на светителя Серафим е напълно уникална за нашите две Църкви. Оставайки абсолютно руски човек според манталитета, според образованието, според произхода си, и имайки предвид това, че той е говорел тук главно на руски, той толкова силно обикнал България и толкова дълбоко разбрал духа и на Църквата (а Църквата е душата на народа), и на страната, че и България му отвърнала с взаимност в тази духовна любов. Трябва да кажем, обаче, че той е писал някои от своите автографи на български. Той е умеел да говори и пише на български. Така че, оставайки си руски човек, същевременно той станал и абсолютно роден за всеки вярващ български човек. И почитта към него тук е толкова естествена част от живота на българския вярващ народ, каквато е почитта към храм „Св. Александър Невски”, преп. Йоан Рилски и други български светии. Тя е абсолютно естествена част от духовния живот на българския народ. Ето това за мен беше откритие. Че може такова нещо да съществува.
Д.П.: Кои са най-вълнуващите разкази и свидетелства през изминалата 1 година за благодатната помощ на св. Серафим Соболев, които можете да споделите с читателите на Официалния сайт на БПЦ?
АРХИМ. ФИЛИП: За това може много да се разказва, но аз ще Ви приведа един случай. Отнася се за една наша енориашка, на която се удаде да избегне операция на очите. Това чудо е достатъчно вълнуващо, още повече че то може да бъде подкрепено с медицински документи. Проблемът отмина от само себе си след молитви към светител Серафим и няколко помазвания на очите.
Д. П.: След молебена?
АРХИМ. ФИЛИП: Да, след молебена и след помазване с осветен елей от гроба на светител Серафим на очите на болната жена. Болестта изчезна сама.
Д.П.: Слава Богу! И Ви благодаря за този пример. Какво е Вашето благопожелание към читателите на Официалния сайт на БПЦ-Българска Патриаршия като духовник и като предстоятел на Руското Подворие, служащ под духовния омофор на св. Серафим Софийски Чудотворец?
АРХИМ. ФИЛИП: Обръщайки се към читателите, ги призовавам да вземат участие в нашите тържества, които ще се състоят на 25 и 26 февруари и ще бъдат посветени на годишнината от прославлението на светителя Серафим. Те се откриват на 25 февруари с научно-богословска конференция в рамките на програмата на нашето Подворие – „Завръщане на забравените имена“. В 10,00 ч. в Руския културно-информационен център ще се състои откриването на тази конференция, в която ще вземат участие и български, и руски, и украински богослови. Ще бъдат прочетени няколко доклада за тези свещеници, които са служили тук заедно със светител Серафим, и за миряните, които са били членове на общината на РПЦ. Това ще е интересна конференция с участието на известни богослови и учени. Пак там, в РКИЦ, вечерта ще се състои концерт на два духовни хора: камерния хор „Възкресение» от гр. Днипро и хора на нашия храм-подворие „Свети Николай”. В храма от 16,30 ч. ще започне Всенощното бдение, което ще бъде възглавено от Старозагорския митрополит Киприан, а от страна на РПЦ ще съучаства с делегация от своята епархия Тихвински и Лодейнополски епископ Мстислав. А на 26 февруари в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” ще бъде отслужена съборна света Литургия, възглавена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в съслужение с Негово Преосвещенство Тихвински и Лодейнополски епископ Мстислав и архиереи на БПЦ. Светейшият Български патриарх Неофит ще вземе молитвено участие. В същото време в нашия храм-подворие ще бъде отслужена архиерейска св. Литургия, след което в 12,00 ч. ще бъде отслужен и молебен, възглавен от Българския патриарх. В края на молебена ще бъде осветена новата икона на светител Серафим, която ще стои над гробницата му. В течение на целия ден след това на всеки кръгъл час ще бъде отслужван молебен към светеца и вярващите ще бъдат помазвани с осветен елей от кандилото при гроба му. Храмът на 26 февруари ще бъде отворен от 7,00 ч. до 21,00 ч. Тази празнична годишнина е наша обща радост, която бих искал да споделят колкото се може повече хора!
Д.П.: Благодаря Ви!
