Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
досточтими отци,
уважаеми представители на професоро-преподавателския състав
на Великотърновския университет,
скъпи братя и сестри!
Аз съм радостен да бъда отново в славният град Велико Търново, старата столица на Бълария, в университета, който се явява един от най-големите научни центрове и който преди пет години ме удостои със степента доктор хонорис кауза.
Отношенията между нашите Църкви и обгрижваните от тях народи имат дълбоки корени във вековете. Нас ни обединява Православната вяра, а така също за нас е и кирило-методиевата традиция – славянската писменост и култура, чиито наследници се явяваме ние.
В Руската Православна Църква всякога помнят с благодарност, че българските братя са дали голям принос както за просвещението на народите на Киевска Рус със светлината на Православието, а също и в приобщаването им към съкровищницата на славянската писменост. Нашето общение всякога е било близко. От 1389 до 1406 година Киевската митрополия възглавява синът на българския народ светителят Киприян, чиито мощи сега се покоят в Успенският съборен храм в Московския Кремъл и чиято памет сега нашата Църква почита благоговейно.
С тежест на сърцето в Рус са разбрали за обсадата и падането на Търново, за кървавите безчинства, които направили турците по православната българска земя. Свети Патриарх Евтимий Търновски, светилникът на средновековната българска ученост, изпил горчивата чаша на обсадата заедно със своето паство и бил изгонен извън столицата. Българската Патриаршия била опразнена, а православният български народ бил длъжен пет столетия да живее в робство, в условията на унижения и безпощадна експлоатация. Когато през 1767 година паднала Охридската Архиепископия, на територията на България се установила юрисдикцията на Константинополската Патриаршия. Остатъците от българското национално самосъзнание се подтискали всестранно от елинизацията, ограничавани били славянският език и култура в църковния живот. Чедата на Руската Православна Църква всякога дълбоко са съпреживявали с българските братя, оказали се в трагично положение. От Русия за Балканите били изпращани църковни книги и богослужебна утвар, материални средства. Твърдата позиция на Русия оказала благотворно влияние на положението на православното население в региона. Руската Църква също действа като вдъхновител на многобройни опити за освобождаване на българските братя от иноверския гнет. С ентусиазъм освободителната борба на Русия била възприета от българското православно духовенство и вярващи – например св. Софроний Врачански по време на Руско-турската война от 1806-1812 година. Успешните действия на руската армия на територията на Източно – Балканския регион по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., въпреки че те не се увенчаха с освобождението на България, също засилиха надеждата на православното население за предстоящото освобождение на страната от турците с руско оръжие. Руската православна църква, доколкото можеше, подкрепяше българското православие, което беше в затруднено положение. Вратите на богословските училища на Руската църква бяха отворени за студенти от България. И така, бъдещият първи Екзарх на България, Антим учи в Одеската богословска семинария, а през 1852 г. завършва Московската богословска академия, ръкоположен е в Русия, в презвитерски сан от светителя Московският и Коломенски Филарет (Дроздов). През 1877 година Всерусийският император Александър II взима решение да обяви война на Турция за освобождаването на България и то в такива тежки за нашата страна времена, когато още не са зарастнали раните от науспешната Кримска военна кампания и последвалата международна изолация. ЦарятОсвободителят слушал гласа на своя народ и на Руската православна църква, изразявайки състрадание към жертвите на изключителната жестокост на турските аскери по време на потушаването на Априлското въстание от 1876 година в България. Сражавайки се заедно, руските войници и българските опълченци показаха безпрецедентна смелост и спечелиха свобода с цената на хиляди и хиляди животи за българския народ: свободата да изповядват православната вяра, свободата на националното изразяване, език и култура, свобода за възстановяване на държавността.
Имената на генералите Михаил Скобелев, Йосиф Гурко, Николай Столетов и много други все още са скъпи на българския народ, който ги почитат като свои собствени герои, а местата на най-ожесточените битки в тази война, като Плевен и Шипка, са обичайни светилища за руснаци и българи.
Император Александър ΙΙ повече от 140 години е наричан в България „Цар Освободител“, а молитви за него се отправят по време на всяка Божествена литургия в Българската православна църква.
На заседанието на Първото Учредително Народно събрание през 1879 година представители на българския народ излагат идеята за изграждане на мемориална църква в София в чест на освобождението на България от османското иго. Този храм, издигнат с народни пожертвувания, бил посветен на светия благоверен княз Александър Невски, покровителят на император Александър ΙΙ, и станал най-големият православен храм в България. В наши дни този храм, бидейки Патриаршеска катедрала, е не само световно признат символ и украса на българската столица, но е и свидетелство за братството на нашите Църкви и обгрижваните от тях народи. Храмът се явява паметник на руското изкуство: въздигнат е по проект на руския архитект Померанцев. Вътре той е украсен с произведения на водещи живописци, сред които Васнецов, Корин и други. Голямото освещаване на този храм, чието строителство е завършено през 1912 годин, е станало едва през 1924 година с участието на руски архиереи – емигранти, намерили убежище в България. Без да гледаме на непростите политически отношения на Русия и България от 80-те години на ΧΙΧ век и участието на България в Първата световна война на страната на враговете на Русия, българският народ всякога се е отнасял с любов към Руската Православна Църква и радушно е приемал бежанците, спасявал ги е на българска земя от ужасите на руската революция. На един от тях, Богучарският епископ Серафим (Соболев),оглавявал руската църковна емиграция в България, предстояло да стане велик духовник, ползващ се с почитанието на вярващите в България. И в годините на освобождението на България, и в началото на ХХ век, както и в периода между двете световни войни Българската Православна Църква се е намирала извън общение със световното Православие заради запрещение, наложено й през 1872 година от Константинополския Патриарх поради провъзгласяването на автокефалия на Българската Екзархия. В това трудно за българското Православие време Руската Православна Църква подкрепяла православния български народ, като приемала на обучение в своите духовни учлища студенти от България и давала на България свето миро. Макар и през 1920 и 1930 година да започнал процес на признаване на Българската Екзархия от отделни Православни Поместни Църкви, а за свалянето на схизмата започнали преговори с посредничеството на Йерусалимската Патриаршия, резултати не били постигнати.
След присъединяването през есента на 1944 година на България към страната на антихитлеристката коалиция между Софийския митрополит Стефан и Местоблюстителя на Московския Патриаршески Престол Ленинградският и Новгородски митрополит Алексий започнали задочни консултации по въпроса за предоляване на схизмата. Условията за свалянето й и признаването на независимостта на Българската Православна Църква са били съгласувани с Предстоятелите и представителите на Поместните Православни Църкви, които се събрали през 1945 година в Москва на тържество по повод избрания нов Патриарх на Москва и цяла Русия, какъвто станал митрополит Алексий (Симанский), и интронизацията му на Московския Патриаршески Престол. Коалицията на левите сили „Отечествен фронт”, която дошла на власт през 1944 година с програма за всестранно възстановяване на отношенията с Русия, разрешила да бъде избран и нов Екзарх – Предстоятел на Българската Православна Църква, какъвто при предишната власт не бил избиран от 1915 година. На 21 януари 1945 година Църковно-Народният Събор избрал за Български Екзарх Софийският митрополит Стефан (Шоков). Този йерарх, випустник на Киевската духовна академия и голям приятел на Руската Православна Църква, влязъл в историята на Бългаската Православна Църква като Предстоятеля, при когото било снето запрещението, което тегнело над нея от 1872 година. Съответстващото решение на Светия Синод на Константинополската Патриаршия било прието на 22 февруари 1945 година. Снемането на запрещението от Българската Екзархия, осъществено благодарение на твърдата позиция на Московската Патриаршия, дало мощен импулс в развитието на отношенията с Поместните Православни Църкви. И макар положението на Българската Православна Църква вътре в България, в резултат на политиката на комунистите да ставало все по-тежко, при подкрепата на Руската Православна Църква й се отдало да се утвърди в качеството си на автокефална Поместна Православна Църква, любима и равноправна сестра, за пръв път след пет века унищожаването на Търновската Патриаршия.
Възраждането на църковния живот, съпроводено с възстановяването на отношенията с Русия, предизвиквало възторг и ентусиазъм у милиони православни българи, които с любов посрещнали официалните делегации на Руската православна църква, пристигнали в България през 1945 и през 1946 година, когато по време на тържествата за 1000-годишнината от представянето на преподобния Иван Рилски в България Пристигнал Негово светейшество Патриархът на Москва и цяла Русия Алексий I.
С такава топлота посрещали в онези години първите официални делегации на Българската православна църква и в Русия. В трудните условия свед военната разруха радостните чувства на вярващите хора, макар и в ограниченото възраждане на църковния живот в Съветския Съюз се сляли с преживяването за пълноправното връщане на Българската Православна Църква в общото православно семейство. Следващото звено във веригата на свързаността, насочено за преодоляване на последствията от османското иго, се явява възстановяването на старата Българска Патриаршия, унищожена през XIV век от турските завоеватели. На 12 май 1953 година. Църковно-народният събор решил да възстанови Българската патриаршия и избрал Пловдивският митрополит Кирил на Българския Патриаршески Престол. Той управлявал Българската православна църква до смъртта си през 1971 година.
Възстановяването на Патриаршията, което затвърждава позициите на Православната Църква в България, беше осъществено също и с решителната подкрепа на Руската Православна Църква.
„Сега благият промисъл Божий призовава Ваше Светейшество да започнете да полагате ново поколение в Българската Патриаршия, според Божият промисъл. Руската православна църква с голяма любов посреща Вашия избор. И усърдно моли Господа да благослови и Вашето ново високо служение така, както Той явно е благословил избора Ви“, пише Негово Светейшество Патриархът на Москва и на цяла Русия Алексий I в приветствието си до Светейшия Български Патриарх Кирил. На тържествата по случай интронизацията на Светейшия Български Патриарх Кирил присъствала делегация на Московската Патриаршия в състав Ленинградският и Новгородски митрополиг Григорий (Чуков) и Минският и Белоруски архиепископ Питирим (Свиридов).
Съвсем различна била реакцията по отношение на това събитие от страна на Константинополската Патриаршия, която веднага прекратила отношенията си с Българската Църква, обявявайки възстановяването на Патриаршията за неканонично. Руската Православна Църква водила преговори в продължение на осем години, за да бъде решен този проблем. Тези усилия се увенчали с успех през 1961 година, когато Константинополската Патриаршия признава възстановяването на Българската Патриаршия, а Българската Православна Църква заела подобаващо място в диптиха на Поместните Православни Църкви. Така, с помощта на Руската Православна Църква завършил дългият път, преминат от Българското Православе от тесните национални традиции до възстановяването в подобаващата чест и слава на автокефална Поместна Православна Църква, украсена с достойнството на Патриаршията.
В следвоенния период отношенията между Руската и Българската православна църква бяха на много високо ниво. Редица видни духовници от братска България се обучаваха в богословските училища на нашата Църква – практически всички членове на Светия синод на Българската православна църква преминаха специализация в Московската богословска академия, те бяха запомнени, познати и обичани в Русия. Тази добра традиция се запазва и до днес – възпитаникът на Московската богословска академия е Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, а главният секретар на Светия синод на Българската православна църква Герасим е завършил Църковната аспирантура и докторантурата на името на свети Кирил и Методий в Москва. В Москва успешно действа Подворието на Българската Православна Църква, открито през 1948 година от България Екзарх Стефан в храма „Успение на Божията Майка” в Гончарите.
Редица изтъкнати йерарси на Българската православна църква в различни периоди бяха настоятели на Българското Подворие, сред тях блаженопочившият Светейши Български Патриарх Максим, който служи в Москва като архимандрит от 1950 до 1955 година и приснопаметният Варненски и Великопреславски Кирил, възглавявал Подворието от 1982 до 1986 година, и неговият приемник на поста сегашният Ловчански митрополит Гаврийл, носещ същото послушание до връщането си в България през 1991 годна. Подворие на Руската Православна Църква действа отдавна и в София – това е бившият посолски храм „Свети Николай” на булевард „Цар Освободител”. В криптата на храма се покоят честните мощи на светителя Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски, пастир на руската църковна емиграция в България, виден богослов и богопросветен духовник, ползващ се с общонародно почитание в България. През 2916 година в Руската и в Българската Православни Църкви се състоя тържественото причисляване на светителя Серафим към лика на светците, което стана един от най-ярките празници на дружбата между нашите Църкви и обгрижваните от тях народи.
Светителят Серафим, руски светец и старец, посветил живота си на българското паство, символизира непоклатимото братство между нас, което се основава на общата православна вяра и хилядолетната традиция на взаимна любов, запечатана с кръвта на руските войници, жертвали живота си за свободата на православния български народ.
Това братство не би могло да бъде разклатено от събитията от 90-те години на миналия век, когато политическите сили, стремейки се да отслабят Българската православна църква, предизвикаха трагичен разкол в нея, чието лечение отне много години. Руската Православна Църква всячески, в онова тежко време подкрепяше Негово Светейшество Българският Патриарх Максим и йерархията на каноничната Църква. Делегация на Руската Православна Църква начело със Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Алексий II участва във Всеправославния Събор през 1998 година в София, който положи началото на връщането на разколниците в Църквата и оказа особено важно влияние на резултатите от Събора. Сега, когато разколът е преодолян напълно, Руската Православна Църква се сърадва със своята Сестра, която съумя в най-тежки условия да прояви веростта си към Христа и свещените канони, и да утвърди българския народ на пътя на истината. Отношенията на Българската Православна Църква се развиват плодотворно и в наши дни: нашите Църкви си обменят делегации, обсъждат новите направления и перспективи на братско взаимодействие.
Светейшият Български Патриарх Неофит е посещавал нееднократно Руската Православна Църква, приемал е участие в тържествата по повод 1025-та годишнина от Кръщението на Русия в Москва и Киев в 2013 година, посети Руската Православна Църква с мирна визита в 2014 година и стана лауреат на премията на Международния фонд за единство на православните народи, която беше връчена на Негово Светейшество през 2016 година в Москва, когато той ни посети, за да сподели с нас тържествата по случай канонизацията на светителя Серафим (Соболев). Светейшият Патриарх на Москва и на цяла Русия Кирил посети Българската Патриаршия с мирна визита през 2012 година, а през 2018 година отново посети България, за да оглави заедно с Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит тържетвата по случай 140-та годишнина от освобождението на България. При огромно стичане на молещи се и в присъствието на представители на държавното ръководство на България Светейшите Патриарси Кирил и Неофит в прохода Шипка извършиха молитвено поменуване на войните, отдали живота си за свободата на българския народ по време на войната в 1877 – 1878 година. През годините на украинската криза Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит и Светият синод на Българската Православна Църква многократно издигнаха глас в защита на близките братя – единоверци в Украйна, за което нашата Църква е дълбоко благодарна и разчита на по-нататъшното сътрудничество в общото дело за запазване на каноничните устои на Църквата.
Убеден съм, че сме призовани да развиваме сътрудничество между нашите Църкви и народи в областта на научното взаимодействие. Говоря със специално чувство за това зад стените на Великотърновския университет, който носи името на светите равноапостоли Кирил и Методий, просветителите на славяните. На тяхно име е наречена и Общоцърковната аспирантура и докторантура, чието ректорско послушание ми беше възложено от Свещеноначалието преди повече от десет години. В Общоцърковната аспирантура се развива динамично научната дейност: провеждат се конференции, защитават се докторски и кандидатски дисертации. Общоцърковната аспирантура е признат център в развиването на теологически отрасли в руската наука и е акредитиран от руската държава. На базата на Общоцърковната аспирантура е създадена Научно-образователна теологическа асоциация (НОТА). Пред нас стои задачата да я превърнем в пълноценна отраслова експертна организация. Сега в нея има повече от 50 висши учебни зведения, в това число федерални и класически университети, технически, педагогически, творчески висши учебни заведения, осем православни и две ислямски учебни заведения. В Общоцърковната аспирантура и докторантура в последните години са защитени редица магистърски и кандидатски работи, посветени на историята на отношенията между Руската и Българската Православни Църкви. Първата беше на Иля Меняйлов, сега йеромонах Елисей, който работи в Протоколната служба на Светейшия Патриарх Кирил. През 2012 година той постъпи в Общоцърковната аспирантура, където започна да работи над дисертация за придобиване на степента кандидат на богословието. Темата му беше „Взаимоотношенита на Руската Православна и Българската Православна Църква в контекста на държавната вероизповедна политика в периода 1944 – 1962 година”. Работата над тази тема му отне шест години, които бяха необходими за отец Евгений за изследвания не само в руските, но и в българските архиви, където той се потруди много, изучавайки източниците на езика на оригинала. На 6 март 2018 година се състоя кандидатската дисертация на отец Елисей. Всички опоненти отбелязаха дълбокия изследователски характер на работата, както и факта, че отец Елисей успя да анализира нови аспекти на връзката между нашите Църкви, които не са били изследвани преди това.
На 11 юни тази година се състоя защитата на дисертацията от ръководителя на катедрата по църковни и практически дисциплини на Николо-Угрешската богословска семинария, протоиерей Александър Абрамов, „Взаимоотношенията на Руската Православна Църква с Българската Православна Църква през 1940 – 1950 години: Историкознание и източниковедски аспекти”.
Тази работа се превърна в значително явление за Общоцърковната аспирантура. Официалният опонент в рецензията си посочи, че работата съответства на нивото на докторска дисертация.
Йереят Роман Иванус, който защити магистърската си дисертация през 2017 г. на тема „Отношението на Руската църква към гръкобългарската схизма (1872-1945)“, днес той ще говори за своята работа.
Ние, в Общоцърковната аспирантура отделяме голямо внимание в подготовката на работите на нашите български кандидати. През 2015 година в Общоцърковната аспирантура и докторантура „Св. св. Кирил и Методий” се състоя защита на магистърската дисертация на българския свещенослужител архимандрит Исаак (Бояджийски), който се обучава у нас от 2011 година. Работата на отец Исаак беше посветена на темата „Патриаршията на Българската Православна Църква”. През 2017 година се състоя блестящата защита на главния секретар на Светия Синод на Българската Православна Църква Мелнишкият епископ Герасим.Темата му „Подворията на Поместните Православни Църкви в Москва” предизвика значителен интерес и получи висока оценка от специалистите. И двамата наши български събратя през всичките години на обучение живееха живота на нашето духовно училище.
Ние отделяме особено внимание на българското направление в нашата издателска дейност. Тази година издателство „Познание” пусна от печат трудът на водещият руски историк на Църквата докторът на истрическите науки Михаил Виталиевич Шкаровски „Православните цености на Югоизточна Европа в годините на Втората световна война, където значително място е отделено на Българската Православна Църква.
Историята на братските отношения на Руската и Българската Православни Църкви се явява за нас един от предметите на академично изучаване. Убеден съм, че това научно направление ще се развива активно и по-нататък, внасяйки своя дан в живото сътрудничество между нашите църкви и народи.
