В името на Отца и Сина и Светия Дух.
През ХХ век на Руската православна църква и поверените й от Бога народи е било съдено да премине през огъня на тежки изпитания: революции, войни, всевъзможни лишения и скърби, преследване заради вярата, присъди, затвори и заточения.
Голяма част от нашите съотечественици се оказаха в емиграция или в изгнание. Сред много скръбни изпитания (2 Кор.8:2), далеч от родината, в атмосферата на непознат език и култура, често в труд и мъка (2 Кор.11: 27), те не бяха сломени от обстоятелствата на този век, но запазиха православната вяра и верността си към Светата Църква. За това заслуга имат онези архипастири и пастири, които заедно със своето паство, оказвайки се в емиграция, с безкористно подвижническо служение подкрепяха вярващите, споделяйки с тях скърби и радости.
С особена почит в България се ползва Богучарският архиепископ Серафим, който през 1950 година завършва в София своя жизнен път. Изцяло отдавайки любящото си сърце на повереното му на словесно попечителство стадо, още приживе той принесъл мирния плод на праведността (Евр.12:11) и бил възнаграден с благодатни дарове.
Криптата на храма „Св.Николай” в София , където е погребан архипастирът, е станала място за поклонение на безброй българи и пристигащите от други страни, за хора от различна националност и възраст. Нескончаемият поток от нуждаещи се от помощ и утеха вече повече от 65 години се стича в гробницата на Владика Серафим. Многобройните чудеса, извършващи се след отправяне на молитва към него, свидетелстват за това велико дръзновение, което той е придобил, ходатайствайки за своето паство пред Божия Престол.
Личността на архиепископ Серафим, верния син на Руската православна църква, станал духовен баща и наставник на руси и българи, по особен начин обединява Руската и Българската православни църкви.
Изучавайки внимателно жизнения път и архипастирския подвиг на архиепископ Серафим, извършващите се по негови молитви чудеса и непрекъсващото всенародно почитание, Осветения Архиерейски Събор на Руската православна църква единомислено със Светия Синод на Българската православна църква, представен на настоящия Събор по благословението на Светейшия Български Патриарх Неофит от Преосвещените Варненски и Великопреславски митрополит Йоан и Знеполския епископ Арсений, определи:
1. Да се причисли към лика на светиите Богучарският архиепископ Серафим (Соболев, 1881-1950) за общоцърковно почитание;
2. Честните останки на свети Серафим да се считат за свети мощи и да им се въздава достолепно почитание.
3. Да се създаде специална служба за светител Серафим, архиепископ Богучарски, а до съставянето на такава, да се извършва служба по Общия Миней по чина на светителите;
4. Паметта на свети Серафим да се отбелязва на 13/26 февруари, в деня на неговото преставяне на Господа;
5. Да се изписват икони на новопрославения светец за поклонение, съгласно определението от VІІ Вселенски Събор;
6. Да се издаде житието на новопрославления светец Серафим за поучение в благочестие на църковните чеда;
7. От името на Осветения Събор да се обяви на паството за тази блага и благодатна радост за прославяне на новия Божи угодник;
8. Да се съобщи името на новопрославения светец на Предстоятелите на Поместните православни църкви за включване към светците.
С предстателството и по молитвите на св. Серафим, молещ се за Руската и Българската Църкви, за народите на Русия и България, да укрепи Господ православната вяра и да ни изпрати Своето благословение.
Амин.
