В София се състоя премиера на документалния филм за архиепископ Серафим (Соболев)

DSC_5569

На 13 февруари 2015 г., в рамките на програмата за паметните мероприятия, посветени на 65-годишнината от деня на преставяне на архиепископ Серафим (Соболев), в Руския културно-информационен център в гр. София се състоя премиера на документалния филм „Архиепископ Серафим, Софиският Чудотворец”. Сценарист и режисьор – Зоя Димитрова.

На вечерта присъстваха Видинският митрополит Дометиан, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Саратовският и Волски митрополит Лонгин, главен секретар на Светия Синод на Българската православна църква архимандрит Герасим (Георгиев), сътрудниците на Посолството на Руската Федерация в Република България: старши съветник В.Г.Казанчев и вторият секретар Е.А. Приходко, ръководителят на Отдела за връзки с обществеността при Светия Синод на Българската православна църква А.Карамихалева и др.

Многобройните почитатели на архиепископ Серафим (Соболев), събрали се в кинозалата, приветстваха настоятеля на храма в София „Св. Николай Чудотворец” – Подворие на Московския и на цяла Русия Патриарх – архимандрит Филип (Василцев). Архимандрит Филип подчерта, че филмът е заснет за много кратко време. „Той разказва историята на живота на владика Серафим. Във филма взеха участие присъстващите тук митрополити: Дометиан, Лонгин, Йоан, а също така Ставрополския и Невинномиски митрополит Кирил и много хора, лично познаващи владика Серафим, бивши негови събеседници. Ние се надяваме, че нашите тържества ще бъдат малък принос в делото по канонизацията на архиепископ Серафим”. По думите на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, „няма нито едно българско сърце, което да не е почувствало благодатно присъствие в Руския Николаевски храм-Подворие, където се покои владика Серафим”. По този начин, чрез почитане на архиепископ Серафим, за българския народ възниква духовната връзка с Русия – с преподобни Варнава Гетсимански, с преподобните Оптински старци, със светия праведен Йоан Кронщадски и други светци.

На свой ред, режисьорът З. Димитрова благодари на снимачната група и на всички, взели участие в създаването на филма. Особено благодари на 94-годишния иподякон на Българския Екзарх Стефан І – Иван Сенокозлиев. „Аз съм убедена, че никой от присъстващите в тази зала не се е оказал тук случайно, което означава, че всички ние в своята духовна същност сме свързани с любимия ни владика Серафим”, – добави тя.

Преди премиерата на филма, в криптата на храма „Св. Николай” бе отслужена лития за приснопаметния владика Серафим от архимандрит Филип в съслужение с клира на храма. След завършване на литията, настоятелят на руския храм, обръщайки се към вярващите, изрази увереност, че мястото на упокоение на владика Серафим е „едно от най-любимите и почитани места в България”.

„65 години изминаха от времето на преставяне на владика Серафим. По решене на Светия Синод на Българската православна църква той е бил упокоен тук, където е прослужил почти тридесет години. Хиляди хора са дошли тогава на неговото погребение. Тук е бил и бъдещият Светейши Патриарх Български Максим, както и тук присъстващият владика Дометиан, който е носил венеца от семинарията, – напомни отец Филип. Скоро след погребението на руския архипастир в криптата на храма „Св. Николай” започнал да се стича поток от хора, които идвали със своите молби, проблеми, пишели му писъмца, както още приживе съветвал архиепископ Серафим, и ги оставяли пред гроба.

Почитта към владика Серафим е дълбоко чувство. Може да се каже, че няма нито един човек в България, който да не е знаел за него, започвайки от духовенството, йерарсите, и завършвайки с обикновените хора. Това чувство обединява хората. Може би, благодарение на неговите молитви, много бързо се извърши реставрацията на храма, макар че, когато я започнахме, нямаше никакви пари. Но средства се намериха. И ние достойно можахме да отпразнуваме стогодишния юбилей на храма. На този храм, духовния фундамент на който е положил архиепископ Серафим (Соболев). Днешното негово почитане се основава на това, че той е угодил на Бог и на хората, и своето си служение продължава и след своята кончина. Дай Бог, неговият покров и в бъдеще да пребивава над нашия храм”.

Снимки: Янина Алексеева