На 14 февруари 2015 г. в Дома на Москва в София се проведе среща, посветена на 65-годишнината от преставянето на архиепископ Серафим (Соболев), в която взеха участие Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, Видинският митрополит Дометиан, Саратовският и Волски митрополит Лонгин, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Браницкият епископ Григорий
, главният секретар на Светия Синод на Българската православна църква архимандрит Герасим (Георгиев), духовници от Софийска митрополия, преподаватели и студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, миряни от Българската и Руската православни църкви.
Гостите бяха приветствани от директора на Дома на Москва Б.А. Громов: „Ние сме се събрали тук, за да отбележим годишнината от кончината на човек със свят живот, който пристига в България, когато десетки хиляди руски хора са били принудени да емигрират в тази страна. Българският народ посрещнал гостоприемно нашите съотечественици. До 1934 г. в България не е имало посолство на СССР, зданието на руското посолство, в което се намираме, стояло затворено. В тези години храмът „Св. Николай” станал център на духовно и просто човешко общуване”.
Настоятелят на храма „Св. Николай” – Подворие на Московския и на цяла Русия Патриарх в София, – архимандрит Филип (Василцев) предложи да се осмисли феномена на народното почитане на приснопаметния архиепископ Серафим в България, като припомни, че в Русия с всенародно почитане се ползват такива светци, като преподобния Сергий Радонежки и Серафим Саровски, блажената Ксения Петербургска и Матрона Московска. „Владика Серафим е живял в България 30 години, преминали в служение на Бога и хората. И той е станал свой за българите, – отбеляза настоятелят на храма. – Той е донесъл тук традицията на руското благочестие, литургична култура, бил открит пред обикновените хора, руснаци и българи (въпреки че в неговия кръг на общуване имало и дворяни). Той много почитал преподобния Йоан Рилски и му написал акатист, който ние четем в храма и който е разпространен в Русия”.
Неговите лични качества, външността му силно впечатлявали съвременниците му: той бил висок, строен, пестелив на думи – продължи архимандрит Филип, – и когато говорел – това били слова на любов. В него се откроявал дарът на проповедник и изповедник. Към края на живота си той вече имал определено репутация на човек със свят живот.
След това свои спомени сподели митрополит Дометиан, помнещ приживе архиепископ Серафим и присъствал на неговото погребение. В словото си владиката каза, че от края на миналата година и до днешния ден Патриаршеското Подворие е станало център на богомолитва и тържествени богослужения във връзка със 100- годишнината от освещаването, а в тези дни със същата тържественост и молитвеност отбелязваме 65-годишнината от блажената кончина на приснопаметния велик застъпник на всеки, който пристъпва до гроба му, – архиепископ Серафим.
По думите на Саратовския и Волски митрополит Лонгин, сред важните достойнства на архиепископ Серафим е била неговата любов към молитвата:
Повечето хора, които познавали владика Серафим, го знаели като молитвеник, като човек, имащ жив и непосредствен опит на Богообщение.
Владиката с цялото си сърце обикнал България, обикнал я именно в Христа, – уточни митрополитът, – тоест в тази дълбочина, по-дълбоко от която нищо не може да бъде. Той със своя живот за пореден път е доказал истинността на думите в Свещеното Писание: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник…, защото всички вие едно сте в Христа Иисуса (Гал. 3:28). Това единство е по-дълбоко, по-висше от каквито и да е правилни думи, това е главното, което обединява хората. Това е особено важно днес, когато единството, в това число на славянските народи, се подлага на такова чудовищно изпитание в Украйна. Ние трябва да разбираме, че християнството преди всичко ни задължава, изисква от нас единство, единство в Христа.
Доклад на тема „Почитането на владика Серафим в България – свидетелство за неговото чудотворство и светителство” изнесе дякон Иван Иванов, доктор по богословие на Софийския университет.
А.А. Кострюков, д.и.н., автор на жизнеописанието на архиепископ Серафим (Соболев), разказа за ситуацията с документите на владиката, предадени в Комисията по канонизация на светците на Руската православна църква.
Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит благодари на организаторите и участниците в срещата, посветена на големия свещенослужител и духовен отец – архиепископ Серафим. „ Ние се прекланяме пред духовния подвиг на този велик йерарх на Руската и Българската православни църкви.” – каза Патриарх Неофит и изрази надежда, че трудовете, положени за организацията на тези тържества, ще произведат семена, които ще дадат желания плод – канонизацията на владика Серафим”.
В същия ден на централното гробище, на Паметника на руските бежанци, починали в България, бе отслужена панихида от секретаря на Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София – йеромонах Зотик (Гаевский), на която присъстваха вторият секретар на Посолството на Руската Федерация в Република България Е.А. Приходко и почетният председател на Дворянското събрание в България Б.Е. Комаров. Сред намерилите упокоение на това гробище са такива видни дейци на руската култура в България, като архиепископ Дамиан (Говоров), протойерей Василий Флоровский, протойерей Андрей Ливен, професор Н.Н. Глубоковский.
