ВЪЗЛЮБЛЕНИ В ГОСПОДА
СЪБРАТЯ АРХИПАСТИРИ,
ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ, БЛАГОЧЕСТИВИ МОНАСИ И МОНАХИНИ,
СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ!
С радост ви приветствам с древното и във всички времена ново и жизнеутвърждаващо възклицание:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
В това дивно съзвучие на истинни животворни думи е основанието за нашата вяра, дар за надежда, източник за любов.
Още вчера ние заедно с учениците на Господа скърбяхме за смъртта на своя любим Учител, а днес с целия свят – видим и невидим – тържествуваме: „Христос възкръсна, веселие вечно” (Канон на Светата Пасха). Още вчера, изглеждаше сякаш е загубена последната надежда за спасение, а днес ние придобихме твърдо упование във вечния живот в незалязващия ден на Царството Божие. Още вчера призракът на тлението властваше над творението, поставяйки под съмнение самия смисъл на земното битие, а днес ние възвещаваме на всички и на всеки за великата победа на Живота над смъртта.
Боговдъхновеният апостол Павел, говорейки за значението на чудото, станало в онази далечна, но винаги близка на всеки християнин нощ, направо посочва, че това събитие е най-важното за нашата вяра. Защото „ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяря”(1 Кор.15:14). Пасхата Господня е сърцевината и непобедимата сила на християнството: тя, по думите на светител Филарет Московски, твори надеждата, възпламенява любовта, окриля молитвата, изпраща благодат, просвещава с мъдрост, унищожава всякакво бедствие и даже самата смърт, придава на живота жизненост, прави блаженството не мечта, а действителност, славата – не призрак, а вечна мълния на вечната светлина, всичко озаряваща и никого не поразяваща (Слово в деня на Светата Пасха, 1826 година).
С вярата във Възкресението Христово неразделно е свързана и вярата на Църквата в това, че въплътилият се Син Божий, извършвайки Изкуплението на човешкия род, разкъсвайки оковите на греха и смъртта, ни дари истинна духовна свобода и радост от възсъединението със своя Създател. Към този безценен дар на Спасителя изцяло сме причастни всички ние, които сме се събрали в тази светлозарна нощ в православните храмове, за да се насладим, по думите на св. Йоан Златоуст, на пира на вярата.
Пасха – това е кулминацията на трънливия път на Спасителя, увенчан от страдания и Жертвата на Голгота. Неслучайно, и в светоотеческите, и в литургическите текстове Христос многократно се нарича „Подвигоположник на нашето спасение”. „защото ви дадох пример” (Йоан.13:15), – казва Господ на учениците си и призовава всички нас да следваме примера на Неговия живот.
Но как можем ние да подражаваме на Спасителя? Какъв може да бъде нашият подвиг приложен към реалностите на съвременния живот? Днес, когато ние произнасяме тази дума, в съзнанието на хората често възниква образа на някакъв легендарен войн, исторически деец или знаменит герой от миналото. Но смисълът на подвига се заключава съвсем не в получаването на гръмка слава или в придобиването на всеобщо признание. Чрез подвига, неизменно свързан с вътрешно усилие и ограничаване, ние имаме възможност непосредствено да опознаем какво е истинската и съвършена любов, защото жертвоготовността, лежаща в основата на всеки подвиг, е висша проява на това чувство.
Господ ни призова към подвиг за деятелна любов, засвидетелствана в самоотвержено служение на ближния, и най-вече на тези, които особено се нуждаят от нашата подкрепа: немощните, болните, самотните, отчаяните. Ако този закон на живота, който така ясно е бил представен и изразен в земния живот от Самия Спасител, стане достояние на болшинството, то хората ще бъдат истински щастливи. Та нали служейки на другите, човек получава несравнимо повече, отколкото отдава: Самият Господ влиза тогава в неговото сърце, и чрез приобщаването към Божествената благодат се изменя целият човешки живот. Както без труд няма святост, както без Голгота няма Възкресение, така и без подвиг е невъзможно истинско духовно-нравствено преобразяване на личността.
Когато подвигът стане съдържание на живота не само за отделния човек, но и за целия народ, когато в устрема към възвишеното се съединяват сърцата на милиони хора, готови да защитят своята Родина, отстоявайки високите идеали и ценности, тогава се случват наистина удивителни, чудесни и понякога даже необясними неща от гледна точка на формалната логика. Такъв народ придобива огромна духовна сила, която са неспособни да надделеят никакви бедствия и врагове. Ярко свидетелство за правотата на тези думи е Победата във Великата Отечествена война, постигната със самоотвержения подвиг на нашия народ. 70-годишнината на тази славна дата ние тържествено отбелязваме през тази година.
В скърби и изкушения ние сме призвани да запазим спокойствие и безстрашие, защото са ни дадени велики и славни обещания за победата над злото. Ние ли ще униваме и ще се отчайваме! Ние съставяме Църквата Христова, на която по истинното слово на Господа, даже портите адови не могат да надделеят (Мат.16:18), и за нас свидетелства Божественото Откровение, предричайки: „ и ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече, ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина” (Откр.21:4).
На всички вас, преосвещени събратя архипастири, всечестни отци, скъпи братя и сестри, молитвено пожелавам духовни сили и твърдост във вярата, мир и неоскъдна радост в Победилия смъртта Господ. Прониквайки се от светлината на Христовото Възкресение и приобщавайки се към тайната на пасхалното чудо, нека да споделим нашата тържествуваща радост с близки и познати, свидетелствайки на всички за Възкръсналия от гроба Спасител.
Нека във всички дни на живота да ни съгряват и утешават неизменно, да ни даруват истинската радост на битието и да ни вдъхновяват към добри дела пламенните слова на пасхалното благовестие:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ ХРИСТОС!
+КИРИЛ
ПАТРИАРХ МОСКОВСКИ И НА ЦЯЛА РУСИЯ
Москва,
Пасха Христова,
2015 г.
