Интервю на архимандрит Филип за архиепископ Серафим (Соболев)

Serafim-resize
Чудесная помощь архиепископа Серафима Соболева
Архиепископ Серафим (Соболев)

Отец Филип, днес Руската църква разглежда въпроса за канонизацията на архиепископ Серафим (Соболев). Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София стана инициатор на този процес. Бихте ли казали защо този въпрос се повдига точно сега?

– Въпросът за канонизацията на архиепископ Серафим отдавна е назрял. Силата на неговите молитви е забелязана още по време на земния му живот, както и случаите на прозорливост. Почитането на владика Серафим започва веднага след неговата смърт и продължава и до днес. Почитането е съвършено искрено!

Даже по време на комунизма, когато ходенето на църква застаршавало да донесе на хората големи неприятности, в криптата на Руската църква „Св. Николай“ винаги е имало хора. Потокът от българи и поклонници от други страни не стихва и днес. Някои остават в криптата с часове, измолвайки помощта на владиката, някои се отбиват за кратко, по път, за да помолят за неговото благословение. Скоро след смъртта на владиката се зародила традиция – хората да му пишат писма и да ги пускат в специална кутия в криптата. Самият владика преди смъртта си е казал на своите духовни чеда: „Пишете ми писма, като на жив“. Мисля, че в тази практика няма нищо лошо. Когато човек пише такава бележка, той по-добре осъзнава от какво действително се нуждае. Почитането на владиката расте с всяка година, помощта от неговите молитви е станала толкова привична, че вече никого не учудва. Понякога тя се получава след броени минути, друг път минава известно време. Сред получилите помощ има и архиереи, и свещеници, и миряни. И естествено в Патриаршеското Подворие валят въпроси и от България, и от Русия – а защо владика Серафим до сега не е канонизиран?

Българската църква е преценила, че ще бъде по-правилно, ако владиката бъде канонизиран от Руската църква, понеже той е бил под нейната юрисдикция. Патриаршеското Подворие е поело подготовката за неговата канонизация. Беше свършена работа и в българските, и в руските архиви, бяха привлечени на работа професионални историци. В резултат на няколкогодишни съвместни усилия и сериозна работа бяха събрани материали, които позволяват да бъде проследен жизнения път на владиката. През 2011 г. Патриаршеското Подворие издаде подробно жизнеописание на архиепископ Серафим, подготвено от доктора на историческите науки Андрей Кострюков.

А не бихте ли могли Вие да разкажете за някои случаи на помощ по молитви на владика Серафим?21822.p

– Свидетелствата за такава помощ са многобройни. Ние преброихме, че само отбелязаните посмъртни чудеса по неговите молитви са повече от сто. Голямата част от тях са случаи на чудесно изцеление, много изцерения от рак, случаи на даруване на дете на бездетни, изглаждане на семейния живот. Забелязано е, че молитвите на архипастира помагат на ученици и студенти при вземането на изпити, а също избавят от несправедливи наказания и уволнения.

Сред чудесата, които предадохме в комисията по канонизация, и потвърдени с медицински удостоверения, има, например, едно, когато възрастен човек е страдал от цял „букет“ най-тежки заболявания. И въпреки това, той не само бил вдигнат на крака, но и води активен начин на живот, кара кола.

Ще дам още няколко ярки примера:

Една жена от град Стара Загора, Мария Кръстева, страдала от болест – единият й крак се надувал така, че било невъзможно да обуе обувка. В София лекар й изписал скъпи лекарства, но тя нямала възможност да ги купи. Преди да си замине, тя дълго се молила на гроба на владика Серафим. Седнала в автобуса – единият крак бил обут, а другия по чорап. Но докато пътувала към своя град, отокът напълно изчезнал. Оттогава жената вече се движи самостоятелно.

Една девойка, Камелия Стаматова, от Бургас в своето писмо свидетелства, че на баба й бил открит скоротечен рак. Цялото семейство се молило на владика Серафим. А след месец изследването показало, че от болестта не е останала и следа.

Едно семейство, Георгиеви, не можели да имат деца, при това лекарите казали, че не е възможно по естествен път да стане забременяване. Жената, кръстена, но не вцърковена, решила да отиде в църквата на служба. Съпрузите дошли в храма „Св. Николай“, молили се на Литургията, а след това слезли в криптата при владика Серафим. И скоро тя успяла да забременее без каквото и да е медицинско вмешателство.

А ето свидетелството на още една семейна двойка. Като се връщали с кола от Германия, мъжът заспал на волана, задрямала и жената, Милка Гегова. И видяла някакъв старец с жезъл и в бяла одежда, който я уговарял за нещо. От това видение жената се събудила и успяла да събуди спящия си мъж. А след време тя за първи път влязла в нашия храм. В криптата тя видяла портрета на владика Серафим и веднага познала стареца, който ги спасил от катастрофа.

М. Гетова свидетелства за случай, когато владика Серафим помогнал на нейната братовчедка от Габрово. На нея й открили рак. Преди операцията тя отишла при владика Серафим, горещо се помолила там. И буквално след няколко дни прегледът показал, че никакъв рак няма.

Има и други случаи на изцеления на безнадеждно болни.

Бойка Александрова от Пловдив свидетелства, че през 1998 г. на нейната леля, В. Филипова, поставили диагноза – рак на кожата. Лекарят казал, че е късно за операция и обяснил, че с такова заболяване рядко някой живее повече от година. Жената постоянно мазала болното място с масло от кандилото, което гори на гроба на владика Серафим. И болестта я напуснала, а жената и до сега е жива.

Още на една жена, Камелия Недкова, била поставена диагноза рак на задстомашната жлеза. Лекарите считали, че операцията е безполезна. Но болната помазвала болното място с елея от кандилото на владика Серафим и помалко пила от това масло. А роднините й всеки ден, понякога с часове, се молели на неговия гроб. До операция все пак се наложило да се прибегне, но тя минала благополучно. Докторите даже плакали, не можейки да повярват в явното чудо.

Има ли някакви спорни моменти в живота на архиепископ Серафим, които могат да попречат на неговата канонизация?

– Няма пречки в живота на владиката – той е бил истински подвижник, който е живял като аскет, почти в нищета, той е бил молитвеник, делател (от „умно делание“ – бел. пр.) на Иисусовата молитва. Без да преувеличавам ще кажа, че този архипастир до голяма степен е бил подобен на подвижниците от първите векове на християнството. Затова главното препятствие до неотдавна бе не в живота на архиепископ Серафим, а в друго. За да бъде прославен светия са необходими медицински свидетелства, които да потвърждават изцелението.

Такива медицински свидетелства доскоро нямаше – хората искрено свидетелстваха за помощта на владиката, но не се бяха погрижили за медицински потвърждения. Подворието от своя страна също не е предявявало такива изисквания. Този пропуск ние започнахме да поправяме само преди няколко години, когато започнахме да изискваме освен свидетелства и медицински потвърждения за тях. Разбира се, само в тези случаи, когато това е възможно. Понастоящем се насъбраха вече много такива свидетелства, подкрепени с медицинска документация.

Отец Филип, бихте ли разказали за това, как се е отнесъл архиепископ Серафим към смяната на държавната власт през годините на Втората световна война. Как се е отнесъл към репресиите, старал ли се е да помага на хора, които са били подложени на тях?

– През 1944 г., когато в България се установила новата власт, станала трагична за руските емигранти, особено за тези, които преди са участвали в бялото движение. Разказват, че някои бели офицери по време на ареста завършвали със самоубийство. Немалко са били пострадалите.

Архиепископ Серафим имал възможност да напусне страната, но той не направил това. Преди това в България той бил назначен от Задграничното църковно управление, това назначение било признато от Светейшия Патриарх Тихон. Владиката изобщо не се заблуждавал относно съветската държава, разбирал, че „прекратяване на гоненията“ – това е само пропаганда. Но да изостави паството си – за владиката било невъзможно. Той се възсъединил с Московската Патриаршия и със значителна част от паството си приел съветско гражданство. Благодарение на това, натискът над руските емигранти намалял. В този смисъл, разбира се, архиепископът е спасил мнозина от арест. Имало е и други случаи, когато към владиката са се обръщали роднини на арестувани с молба да им помогне. И има свидетелства, че неговата молитва действително е освобождавала хора от затворите.

Да арестуват самия владика Серафим не било изгодно на съветските власти – СССР тогава се опитвал да покаже на света, че над Църквата няма гонения. Но към 1950 г. самостоятелността на владиката съветската държава вече не искала да търпи. Ако не е била смъртта му на 26 февруари 1950 г., то много вероятно, той е щял да бъде отправен на покой.

В Русия вече говорят за филма за архиепископ Серафим, който е заснет от Подворието в София. За какво разказва този филм?

– Филмът бе заснет през януари-февруари 2015 г. Премиерата му се състоя в Руския културен център през февруари тази година. При подготовката на този филм, ние си поставихме за задача да запознаем с живота на архиепископа тези, които малко знаят за него. Но имаше и друга задача, не по-малко важна. В днешно време има още хора, които добре си спомнят владиката. Те са съвсем малко, единици на брой. Ние искахме да съберем тези хора и да запишем техните спомени за владиката, техните свидетелства за чудесата станали по неговите молитви. И това ни се удаде. Смятам, че филмът постигна целта си. Уверен съм, че той ще бъде интересен не само на българския, но и на руския зрител.

Планират ли се някакви събития, посветени на паметта на архиепископ Серафим?

– Събития, в една или друга степен, посветени на архиепископ Серафим, ние провеждаме редовно. През ноември 2014 г. се проведе научно-богословската конференция „Русия и България. Образи на духовно единство“. Една от секциите на тази конференция бе посветена на архиепископ Серафим.

През февруари тази година ние проведохме среща, посветена на 65-годишнината от блажената кончина на владиката. Тази среща почете с присъствието си и Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит. На такива събития ние каним йерарси от Руската и Българската църкви, свещенослужители, историци. Личността на архиепископ Серафим предизвиква все по-голям интерес.

Вие как мислите, ще се извърши ли в близко време канонизацията на владиката?

– Окончателното решение е на Свещеноначалието на Руската православна църква. Засега за нас са много важни свидетелствата за помощта по молитвите на архиепископ Серафим. Бих повторил, че в случаите на изцеления са особено желателни и медицински удостоверения за прекратяването на една или друга болест.

Не по-малко значение имат и обикновените свидетелства от епархиите и енориите за почитането на владиката. Такива писма може да се изпращат на адреса на Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София s_nikola_sofia@rambler.ru, и едновременно – в Синодалната комисия за канонизация на светците sekretariat@valaam.ru.

Източник: http://www.pravmir.ru/chudesnaya-pomoshh-arhiepiskopa-serafima-soboleva/#ixzz3ZFupafXr