Уважаеми о. Филип, каква е Вашата оценка и оценката на Руската православна църква за делото на светите Кирил и Методий за световната православна общност, ползваща езикови форми на славянската езикова група?
Добър ден, уважаеми радиослушатели!
Преди всичко, аз бих искал да поздравя всички радиослушатели, всички православни християни, чеда на Българската православна църква с Деня на славянската писменост и култура. Делото на светите равноапостоли Кирил и Методий – просвещаването на славяните – живее във вековете. През 863 г. започва тяхната мисия в пределите на Моравското княжество, където те пристигнали с благословението на Константинополския Патриарх и на император Михаил, за да проповядват на славяните Светото Евангелие и да преведат богослужението на понятен за тях език. Езиковата ситуация през IX в. се отличава от съвременната: южните, западните и източните славяни добре се разбирали помежду си, тъй като говорели на много близки езици. Ако изходим от данните на филологията, то тогава все още е съществувала славянската езикова общност. Още през Х в. полският крал Болеслав, обръщайки се към славяните, казва: „Не е ли едно слънцето, което свети над целия славянски свят? Не сме ли ние едно племе?“. Така че през IX в. славяните са се разбирали добре един с друг.
Но църковнославянският (или старобългарският) език е съвършено уникално явление. Този език от самото начало се е формирал като език за богослужение, като онзи език, на който нашите далечни прадеди са говорили с Бога. И в същото време това бил език, понятен на всеки славянин. В това е неговата уникалност.
А каква е историческата значимост на делото и на учениците на свв. Кирил и Методий – светите Седмочисленици в България, и на написаното от тях на църковнославянски, старобългарски език (Вие казахте, че има различна терминология)?… Първи преводи на Светото Евангелие, трудовете на светите Отци, православните богослужебни книги, възвишената религиозна поезия, историческите разкази и пътеписи за православната славяноезична общност, и как те повлияват на руската източно-славянска редакция на църковнославянския текст?
Първите преводи на богослужебните книги и евангелските текстове на църковнославянски или старобългарски език били изготвени, струва ми се, още преди Великоморавската мисия на светите равноапостолни братя. В пределите на Моравия тази мисия действала в продължение на около 20 години. Свети равноапостол Кирил (Константин) умира през 869 г., но делото му е продължено от неговия брат равноапостол Методий, който става Моравски архиепископ (неговата кончина настъпва през 885 г.). За тези 20 години светите братя не само превеждат текстовете на славянски, старобългарски език, но и създават цяла школа на писмеността. Историческата заслуга на България и преди всичко на свети равноапостолен цар Борис (Михаил) пред православния славянски свят е съвършено неоценима. Все пак трябва да осъзнаем, че тази писмена школа и самата Кирило-методиева традиция можеше да престане да съществува. Когато учениците на светите равноапостолни братя били изгонени от Великоморавия, именно България ги приела в пределите си. Тук възниква велика християнска православна литература на старобългарски език, огромна школа на книжовността и писмеността. Нейната дейност, безусловно, спомага за разпространението на православното вероучение по целия славянски свят. През 988 г. (тази дата е приета официално) Русия приема християнството. Покръства се светият равноапостолен княз Владимир (в св. кръщение Василий), покръства се и княжеският двор. Светлината на православната вяра се разпространява по цялата държава. Но откъде идват духовните книги и първите свещеници? Разбира се от България, от Първото Българско царство. Това е известен факт. Именно тук се е появила собствена богата духовна литература. През IX век възниква и рецепция на тази православна литература: Изборникът на Святослав и други старинни книги, написани вече в Русия.
Отче, всъщност „глаголицата“ със сигурност е създадена от Кирил и Методий, докато това, което наричаме „кирилица“ днес, поне в България, има две версии, че тя е създадена от учениците на Кирил и Методий и то именно в България. Какво е Вашето мнение?
В руска филология е приета такава гледна точка: безусловно, първата азбука, създадена от Кирил и Методий, е глаголицата. Тя в пределите на славянския свят в този момент съществува локално. Следващото поколение, поколението на техните ученици създава кирилицата, азбука, която е по-близка до гръцката. За нас славянската писменост – това е по-скоро кирилицата, която е била така наречена в чест на светите равноапостолни братя.
Вие смятате, че „кирилицата“ или алфабита, азбуката, която е създадена впоследствие от техните ученици, е създадена още по време на Великоморавската мисия, преди идването в България?
Това е дискусионен въпрос във филологическата наука.
Добре, защото това е важно по някакъв начин. Ако е създадена тук, в България, все пак заслугата за създаването е и на самия език и по някакъв начин е свързано и с тяхното дело…
Аз напълно допускам, както и много руски филолози, че кирилизираната азбука е създадена тук, в Първото Българско царство. Това е една от научните версии.
А преводите тук ли са правени?
Аз вече засегнах този въпрос. Много преводи на славянски език са направени още преди началото на Великоморавската мисия. Тази работа се е извършвала в течение на 20 години във Великоморавия, след това тя продължава в България. Но, повтарям, историческата заслуга на България е в това, че великата Кирило-методиева традиция се е съхранила във вековете.
Ако преводите са направени по-рано, то на каква азбука са изписани тогава?
Първите преводи, безусловно, са направени на глаголица.
Отче, а откъде черпи вдъхновение методиката и лексиката на църковно-славянския? Можем ли да говорим за един език, който е изцяло изграден, като са създадени включително и нови думи, за да стане достъпно за хората Словото Божие?
Светите Кирил и Методий били забележителни мисионери. Да се проповядва православното вероучение на непонятен език е невъзможно. Самото православно богослужение в цялата си пълнота има и мисионерско значение. Спомнете си историята за избора на вяра в Киевска Рус. Именно красотата на богослужението в Константинополска София поразила пратениците на княз Владимир Киевски. След това те казали на княза: „Ние не разбрахме, на небето или на земята се намираме“. Красотата и благолепието на богослужението били решаващи при избора на вяра от нашите далечни предци. Но много е важно богослужението да се извършва на разбираем за хората език. Съвсем не всички говорели на гръцки език в пределите на Великото Моравско княжество, на Първото Българско царство или в Киевска Рус. Това по-скоро бил езикът на елита. По-голямата част от народа говорела на славянски език. А проповедта трябва да е на понятен език. Светите равноапостолни братя искали да доведат Истината на Христовата вяра до душите на нашите далечни предци. Работата, която те са извършили, е уникална. Църковнославянският език се е създавал като език църковен, на който нашите предци били длъжни да служат Богу. Но именно той послужил и за основа на великата славянска култура. Голямо влияние върху църковно-славянския език е оказал гръцкият език. Братята имали гръцки произход, макар много вероятно е да са имали и славянска кръв. В църковно-славянския език се долавя гръцкият език и неговото влияние. Но важно е това, че и лексически, и разбираемо, това е език древнославянски, понятен за предците ни. Това е допринесло и за успеха на мисията. Та нали за много кратко време в исторически план възниква школа във Велика Моравия, след това тази традиция била възприета и в България, където възниква световна православна култура и писменост. Това е подвигът на равноапостолните братя. Изначално те били водени от идеята да просветят с Христовата вяра нашите далечни предци.
А какава роля е изиграл този език за формиране на светската култура? Ние разбрахме за православната култура от това, което казахте, но за светската култура, за литературата, поезията, на днешните официални езици, включително и на съвременния руски?
Що се отнася до древноруската култура преди XVII-XVIII в., то не бива да говорим,че е съществувало деление на духовна и светска. Тогава културата е била единна. Църковно-славянският език е бил не само езикът на богослужението, но и езикът на литературата, на официалната кореспонденция. Интересен е фактът, че още преди приемането на християнството официалните договори са се съставяли на църковнославянски език. Така договорът, подписан от княз Олег с Константинопол след неговите известни походи, бил написан от наша страна на църковнославянски език. Език на културата в продължение на почти осем века бил църковнославянският. Той никога не е бил разговорен, но като език на културата той оказал влияние и върху бъдещото развитие на руския език. През XVIII в. възниква съвършено друга езикова ситуация, това е свързано с реформите на Петър I и новия модел на култура в Русия. Но формирането на съвременния руски език е ставало под силното влияние на църковнославянския език. Има един известен труд на професора от Московския държавен университет Б.А. Успенский (при когото имах честта да уча), посветена на стихотворението на А.С. Пушкин „Пророк“. В тази статия се доказваше, че в стихотворението няма нито една дума на руски език, всички думи са взети от църковнославянския език. И това не е случайно. Пушкин съвършено съзнателно използва църковнославянски модели за формиране на съвременния литературен език. И така е било не само в пушкинската епоха. Прочетете руска поезия от Сребърния век: Пастернак, Манделщам, даже Маяковски, и вие ще видите влиянието на църковнославянския или старобългарския език.
И не само в поезията се забелязва това влияние. Академик Н.И. Толстой на лекции обичаше да дава като пример лозунга от времето на съветската власт: „Да здравствует Советская власть!“ Той казваше, че в този лозунг няма нито една дума на руски език, понеже ако се преведе на древноруски, той би звучал така „Здорова буди светска волость!“ И такива примери има много. Има ги и в руския, и в българския език. И това е прекрасно, че ние имаме наше историческо наследство. Ние винаги можем да черпим от него различни езикови форми.
Казвате, че е богатство, какви са обаче настроенията в Руската православна църква по отношение на богослуженията? Ще има ли някаква промяна в традицията да се служи на църковнославянски?
Минават векове, столетия. Разстоянието между старобългарския и съвременния български език, между църковнославянския и руския език се увеличава. Някои езикови форми са разбираеми за нас и до днес, някои форми ние четем и мислим, че ги разбираме, на практика те имат съвършено друго значение. Тези примери са много. Но въпреки това е нужно да не забравяме, че това е този свещен език, на който нашите предци в продължение на столетия са беседвали с Бога.
По време на Поместния Събор на Руската православна църква 1917-1918 г. бил поставен въпросът за необходимостта от възможно по-пълен превод на богослужебните текстове на руски език. Тогава на трибуната застанал един от депутатите на Събора и казал: „Аз съм против превода. Аз ходя на пазар и чувам там една реч. Аз не бих искал да я слушам и в църквата. Ние имаме привилегията да слушаме в църквата език, създаден от свети мъже за разговор с Бога“. В това има велик смисъл. И не трябва да се забравя, че този език обединява всички славяни. Кирило-методиевата традиция съществува не само в България, в Русия, в Сърбия. Тя съществува и в католическите страни: в Полша, Чехия, Словакия. Това е велико наследство, което ние не можем да изгубим. Разбира се, съществува въпросът за т.нар. „книжная справа” (книжовна реформа – бел.на пр.)
Този процес продължава и през XI век, и през „второто южно влияние“, за което ние също сме задължени на България и Търновската книжовна школа, и през XVII век при Патриарх Никон, той се извършва и сега: някои думи се коригират, придават им се по-адекватни форми.
Но напълно да се губи Кирило-методиевата традиция на старославянския език би било голямо престъпление пред славянската култура.
Да, има някои енории в Руската православна църква, които искат по-пълно използване на руския език в богослужението. Но те не са много. Освен това, при някои четива (апостолските четива, евангелските четива, паримийните четива и др.), се използва съвременен превод. Същата традиция съществува и в България. Но пълно отказване от нашето общо наследство абсолютното болшинство от енориите на Руската православна църква не иска.
Да, съгласен съм с Вас. В съвременното общество сме свидетели на категорично секуларно разделяне на светското от църковното и на интелектуалното от духовното. Самият празник у нас, в България, се празнува точно така: имаме църковен празник Свв. Кирил и Методий и светски празник. Какво мислите за това, какво е вашето мнение?
Аз мисля, че Денят на славянската писменост и култура без възпоменаването на светите равноапостоли братя Кирил и Методий е невъзможен. Тези празници завинаги са свързани. И въобще, мисля, че разделението на светско и духовно до голяма степен е изкуствено. Поне на този празник светското и духовното са свързани неразривно. Не трябва да се забравя, че Кирил и Методий са велики учени, велики филолози, ако щете. Но преди всичко те са мъже със свят живот.
И само благодарение на тяхното богопросветено служение, и на това, че те са станали вместилище на Духа Святаго, и се осъществява тяхната велика мисия. Когато не само една страна, не само един народ, а целият славянски свят е получил общ език, който до сега до голяма степен ни обединява. Ние вярваме в светата апостолска Църква, и за нас в известен смисъл тя е и кирило-методиева, защото всички ние сме наследници на Кирило-методиевата традиция.
Благодаря, Ви, отче.
Спаси, Господи! Поздравявам всички с празника Деня на славянската писменост и култура.
