Настоятелят на Руската църква Архимандрит Вассиан, който даде първото си интервю в България пред Оля Ал-Ахмед специално за BIG5.BG.
Архимандрит Вассиан е настоятел на руския храм „Св. Николай Чудотворец“ в София, представител на Московския и на цяла Русия Патриарх при Българския Патриарх. Випускник на Московската Духовна Академия, кандидат на богословието.
Архимандрит Вассиан отбеляза, че отношенията между нашите Църкви винаги са се отличавали с особен дух на братство, който се е сформирал в сериозни исторически изпитания. Особено силно впечатление при пристигането му в България са му направили местата, свързани със зараждането на славянската писменост. „Именно от тук Русия е получила духовно християнско просвещение. Именно тук се е формирал общият за нашите народи културен код, основан на Православието“, споделя той в интервюто си и изразява увереност, че духът на братство между народите ни и в бъдеще ще определя нашите взаимоотношения: „Ние трябва да се стараем да съхраним това духовно богатство – нашето православно единство, което винаги ни е помагало достойно да отговаряме на предизвикателствата на времето“.
Архимандрит Вассиан разказва и за предстоящите събития, посветени на 100-годишнината от трагичната кончина на семейството на последния руски император Николай Втори, които Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх ще проведе в София.
– Ваше Високопреподобие, на 1 декември 2018 г. Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх ще проведе в София събития, посветени на 100-годишнината от трагичната кончина на семейството на последния руски император Николай Втори и началото на Гражданската война в Русия. В какво конкретно се изразяват тези изяви? Чия е инициативата за тяхното провеждане?
– Почитането на скръбната дата – 100-годишнината от трагичната гибел на Царствените страстотерпци бе главното събитие на тази църковна година. През юли в гр. Екатеринбург се проведе богослужение, посветено на тяхната мъченическа гибел. Тази година нощната Божествена литургия и литийното шествие оглави лично негово Светейшество Московският и на цяла Русия Патриарх Кирил. Ние също решихме да го отбележим събитийно с храмов празник, посветен на Св. Николай Чудотворец, който се отбелязва на 6 декември. На 1 декември от 10 ч. в Мраморната зала на Руския културно-информационен център (София, ул. „Шипка“ 34) ще се състои тържествено откриване на фотоизложбата „Царствените страстотерпци“ по повод 100 години от мъченическата кончина. От 11 ч. в Малката зала на Руския културно-информационен център ще започне научно-богословска конференция „Руската Голгота: Страстотерпци, новомъченици и изгнаници“. В конференцията ще участват известни богослови и историци от Москва, Санкт Петербург и София. Отправяме покана към всички желаещи да посетят изложбата и конференцията.
– Каква е целта на тази конференция? Кои са участниците? Специалните гости?
– Целта на конференцията е да запознае българската общественост и нашите съотечественици, живеещи в България, с една от най-трагичните страници в историята на Русия и Руската православна църква – гражданската война, жестоките гонения против православните, които донесоха неизчислими бедствия на народите на Русия. В огъня на гражданската война загина Царското семейство, огромно количество представители на руското духовенство и обикновени хора. Милиони станаха изгнаници, загубили Родината. Тези теми ще бъдат осветени в докладите на участниците на конференцията, сред които са протойерей Владислав Ципин – професор, авторитетен специалист по църковна история и богословие; докторът на историческите науки Андрей Кострюков, известен в Русия и в България специалист по история на Руската Църква, автор на няколко книги за свети Серафим; професор Румяна Михнева и други специалисти по история на руската емиграция в България.
– Как гледа съвременното поколение на трагичната история на Руската православна църква и на жертвите на червения терор, т.е. новомъчениците?
– Вярващият православен народ почиташе царя-страстотерпец и неговото семейство много преди неговото прославление. Това бе основание за канонизацията на царствените мъченици през 2000 година на Архиерейския събор на Руската Православна Църква. Ние можем да свидетелстваме за широкото почитание на страстотерпците в Русия. Това потвърдиха общоцърковните тържества в Екатеринбург и другите градове на Русия, посветени на 100-годишнината от тяхната гибел. Особено трябва да се отбележи многохилядното литийно шествие след нощната литургия от Храма „Крови“ до Ганината яма, в което взеха участие поклонници от цяла Русия, от близката и далечна чужбина. Във всяка епархия на Руската църква се почитат свети мъченици, отдали своя живот за Христа по време на гоненията. Съвременното поколение православни хора чувства молитвена връзка с новомъчениците, пострадали за вярата. Техният духовен подвиг подтиква да се замислим за сложните и трагични перипетии на историята и значението на нравствения избор на всеки човек.
– През тази година се навършват 100 години от гибелта на царското семейство Романови. Как отбеляза тази печална годишнина руският храм „Св. Николай“ в София?
– През юли тази година в деня на паметта на светите царствени страстотерпци бе отслужено тържествено богослужение, посветено на паметта им. Важно е да се отбележи, че Света литургия в този ден се отслужи именно в храма „Св. Пантелеймон“ в Княжево. Припомням, че това е първият в България храм, който през 1923 г. бе създаден от руските изгнаници, разделили общата трагична съдба на милиони руски хора.
– Вие как мислите, защо се е случило това? Нима не е било възможно да бъде предотвратен в онези времена този трагичен разстрел на царското семейство?
– Това е сложен и трагичен въпрос, който си задават не само професионалните историци, но и обикновените хора. От историята ние знаем, че е съществувала реална възможност за спасяване на царското семейство. Но това не се е случило по различни причини. Ние – православните християни, знаем, че нищо не се случва без Божията Промисъл. Трябва да помним и най-важното обстоятелство, че и царят, и царицата са били готови да понесат всяка жертва за спасението на Русия. За това съществуват писмени доказателства. Но това, че жертви на зверското убийство са станали също и техните невинни деца… Според мен, това е чудовищно престъпление, което не може с нищо да бъде оправдано.
– Каква ще остане в историята личността на последния руски цар?
– Николай Втори, според мнението на много историци, е едва ли не най-оклеветеният руски цар. Така, за съжаление, е било и докато е бил жив. А след неговата кончина победителите в гражданската война са направили всичко за деформиране на неговата личност в историята. Сега в нашите очи става изчистване на неговия образ като човек и като последен руски император. Надявам се, че нашата изложба ще способства за това. Ние го честваме преди всичко като страстотерпец.
– Разкажете, моля Ви на българските читатели по-подробно за канонизацията на царското семейство и за иконата на светите Царствени страстотерпци, която вече е така популярна в Русия.
– На 20 август 2000 г., по време на Юбилейния Архиерейски събор на Руската православна църква, след продължително и подробно изучаване на този въпрос в синодалната комисия по канонизация на светците, в която влизаха известни църковни историци и богослови, бе взето решение да бъде прославен император Николай Втори, неговата жена Александра Фьодоровна и техните пет деца – Великите княгини Олга, Татяна, Мария, Анастасия и царевич Алексей. На иконата „Царствени страстотерпци“ цялото семейство на императора държи в ръце мъченически кръстове, символизиращи тяхната мъченическа кончина, а в горната част на иконата са изобразени два ангела, носещи иконата на Божията Майка „Державная“, която се явила на руските хора в деня на отричането на Николай Втори от престола. Иконата на царското семейство се почита и от православните в България. В нашия храм имаме тази света икона, подарена на нашата църковна общност от една от нашите енориаши.
– Как, въпреки тези смутни времена, Русия е съумяла да съхрани и укрепи Православието?
– Искрената вяра и дълбоко религиозно чувство са свойствени на човека, независимо от това какъв политически режим съществува в страната. Душата по природа е християнска. Руският народ има богата хилядолетна традиция на Православието, която не успя да изтреби безбожната власт. Въпреки че огромно количество православни хора бяха унищожени, вярата в душата на народа остана жива. През последните десетилетия ние преживяваме възраждане на православната вяра и възвръщане на хората към своите духовни извори. Все повече хора посещават храмовете и намират в Православието утешение и отговор на много вълнуващи ги въпроси от духовния живот.
– Сред руските емигранти е бил и светител Серафим, Богучарски архиепископ, канонизиран като Софийски чудотворец. Каква е била неговата роля в обединението на бялата емиграция и съхранението на Православието?
– През 20-те години на ХХ век под управлението на светител Серафим храмът „Св. Николай“ се превърнал в център на живота на руската емиграция в София. Свети Серафим бил управляващ на всички руски енории в България. За него в пълна степен се отнасят евангелските думи „добър пастир“, който се отличава с истинска християнска любов към своето паство. А за изгнаниците, загубили Родината, професията, приятелите, такова отеческо отношение било важно и необходимо. Архипастирското служение било особено важно и необходимо. Архипастирското служение на светител Серафим му донесло висок духовен авторитет сред руснаците и българите, а неговата канонизация от Руската и Българската Църкви през 2016 г. е ярък израз на духовното единство на нашите Църкви и нашите народи.
– Сега идват ли в руското подворие „Св. Николай Чудотворец“ и в храма „Св. Пантелеймон“ в Княжево потомци на руската емиграция? Вие, като представител на Руската православна църква, поддържате ли връзка с тях?
– Вратите на нашите храмове са отворени за всички. Ние традиционно каним и потомците на руските емигранти, живеещи в България, и представители на обществени организации – например Съюза на руските военноинвалиди в България – на наши мероприятия. Дълги години именно потомците на руските емигранти са съставлявали мнозинството от енориашите на нашия храм. Не можем да не си спомним за уникалния хор на Жаров, който е пял в храма ни. Но времето върви, едно поколение сменя друго, идват нови енориаши, сред които много нови емигранти. Потомци на първата вълна на емиграцията също идват на богослуженията в храма, но вече не са останали много. Но именно те се явяват пазители на историческата памет на своите предци. Общуването с тях за мен лично е особено ценно и интересно.
– Ваше високопреподобие, Вие неотдавна пристигнахте в България. Какви са Вашите впечатления за нашата страна? Кои манастири и епархии успяхте да посетите?
– Впечатленията ми от България са най-хубави: красива живописна природа, близък по дух и вяра народ, дълбоки исторически традиции на православието. Особено силно впечатление ми направиха местата, свързани със зараждането на славянската писменост. Именно от тук Русия е получила духовно християнско просвещение. Именно тук се е формирал общият за нашите народи културен код, основан на Православието. Аз, заедно с моите енориаши, успях вече да направя поклоннически пътувания до Троянския, Рилския, Бачковския манастири. Посетих също Клисурския манастир на Видинската епархия. Освен това посетих Варненска и Великопреславска, Русенска, Старозагорска епархии. Най-важното е, че почувствах от своето все още кратко пребиваване в страната тези наши удивителни близост и родство.
– В края на нашия разговор, как оценявате в този момент отношенията между Българската и Руската православни църкви?
– Отношенията между нашите Църкви винаги са се отличавали с особен дух на братство – дух, който се е сформирал в сериозни исторически изпитания. Аз вярвам, че той и в бъдеще ще определя нашите взаимоотношения. Ние трябва да се стараем да съхраним това духовно богатство – нашето православно единство, което винаги ни е помагало достойно да отговаряме на предизвикателствата на времето.
Интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5.BG
