Москва, 3 февруари 2016 г.
Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
Висока чест е да присъстваме на настоящите заседания на Архиерейския събор на Руската православна църква, и да вземем участие в обсъждането на въпроса за канонизацията на приснопаметния и обичан от всяко вярващо православно българско сърце Богучарски архиепископ Серафим (Соболев).Позволете ни да използваме повода, като се обърнем към всички вас, – досточтими Архипастири на светата Руска православна църква, – с братско в Христа приветствие и с още едно свидетелство за горещото желание и надеждата на клира и миряните на нашата Българска патриаршия, за благоприятно разрешение на този въпрос и достигане до деня на прославянето в лика на светците на този истински молитвен застъпник за нашите братски православни народи и за всеки, който, с вяра и чиста молитва, пристъпва към неговата благодатна помощ и подкрепа.
Уверени сме, както сме подчертавали това вече много пъти и при най-различни случаи и поводи, че актът на канонизацията на Богучарския Архиепископ Серафим, който е останал в паметта на вярващия български народ, ще бъде само потвърждение на вече извършената негова прослава на небесата – прослава, дошла от Самия наш Господ Иисус Христос, на Когото той вярно и с всеотдайност служеше през всички години от своя живот и на всяко място на своето служение.
Няма да е пресилено, ако за пореден път кажем, че, – освен изряден архиерей и безукорен служител при Божия олтар, – архиепископ Серафим беше и едни от най-духоносните отци на отминалия век; че беше дарен свише с всички благодатни дарове, които Всеподателят дарува на Своите избраници, та в служение на Бога и ближния, да свидетелстват за Възкръсналия Господ и във всеки ден от своя живот да прибавят към Неговата Църква такива, които се спасяват (Деян. 2:47).
Безброй много са свидетелствата за благодатната помощ на владика Серафим, а най-яркото от всички тези свидетелства е продължаващото и до днес обръщане към неговото молитвено застъпничество, което всекидневно се извършва при гроба му в храма-подворие на Московската патриаршия в нашата столица София.
Ето защо, убедени сме, че актът на неговата канонизация ще увенчае не само, както вече казахме това, извършената негова прослава на небесата, но и онова, което се случва тук – сред нас: всенародната неоскъдяваща любов към него и продължаващото и до днес непрестанно изпросване на светителските му молитви и на небесното му застъпничество.
Изказваме нашата най-искренна и всесърдечна благодарност от името на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски Митрополит Неофит, лично на Вас, Ваше Светейшество, за това, че благословихте и ни поканихте да вземем участие в Архиерейския Събор на Руската православна църква и за доброто Ви отношение към родната ни Църква и към българския народ. Дълбоко сме признателни на Председателя и членовете на Комисията на РПЦ по въпроса за канонизацията на Богучарския Архиепископ Серафим (Соболев): на Негово Високопреосвещенство Волоколамския Митрополит Иларион – председател на Комисията и председател на Отдела за външни Църковни връзки; на Негово Преосвещенство Троицкия епископ Панкратий, председател на Синодалната Комисия за канонизация на светци; на Негово Високопреподобие архимандрит Филип (Василцев), Настоятел на Подворието на РПЦ в София, който положи големи усилия и с добър успех съдейства за придвижването на този съществен въпрос; на Негово Високопреподобие протойерей Владимир (Воробьов), ректор на Православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет (ПСТГУ); на негово Високопреподобие протойерей Игор (Якимчук), секретар на ОВЦС по междуправославните отношения и на г-н А. Кострюков, доцент в ПСТГУ.
С благодарност към Всеподателя за това, че е удостоил нашата родина България с такъв духоносен и благодатен архиерей като владика Серафим (Соболев) оставаме и с надежда за неговото скорошно, вече и официално причисляване към лика на светците на Православната църква. Убедени сме, че това ще бъде справедливо и благословено от Бога дело, което ще има широкото одобрение на вярващия народ и което още повече ще затвърди хилядолетните връзки между нашите две Църкви и нашите православни народи. Дивен е Бог в Своите светци и винаги „окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му” (Пс. 32:18)!
Праведни отче и владико Серафиме, моли Бога за нас!
