Фото презентации книги из «Дома Москвы»
3 — 4 декабря в Софии завершились торжества, связанные с 130-летием со дня рождения известного подвижника благочестия архиепископа Серафима (Соболева). Центром празднования в течение этих дней было Подворье Патриарха Московского и всея Руси в Софии.
3 декабря в «Доме Москвы» в Софии прошла презентация книги А.А. Кострюкова «Жизнеописание архиепископа Серафима (Соболева). Книга была издана Подворьем Патриарха Московского и всея Руси. В презентации приняли участие митрополит Видинский Дометиан, архиепископ Костромской и Галичский Алексий, епископ Стобийский Наум, генеральный секретарь Священного Синода Болгарской Православной Церкви, епископ Знепольский Иоанн, настоятель Подворья игумен Филипп, представитель Патриарха Болгарского в Москве архимандрит Феоктист, протосингел Софийской митрополии, протоиерей Ангел Ангелов.
Открывая презентацию, игумен Филипп подчеркнул значение личности архиепископа Серафима для Болгарской Православной Церкви.
С теплой речью, посвященной памяти архипастыря, выступил митрополит Видинский Дометиан. Архиепископ Алексий напомнил собравшимся, что имя архиепископа Серафима связано и с костромской землей и именно в начале декабря 1911 г., то есть, ровно сто лет назад архипастырь, тогда еще иеромонах Серафим, был назначен инспектором Костромской духовной семинарии, где трудился в течение года.
В ходе презентации выступили также автор книги старший научный сотрудник ПСТГУ к.и.н., к. бог. А.А. Кострюков, к.и.н. О.Н. Решетникова, а также старейший прихожанин Подворья П.И. Петков, лично знавший архиепископа Серафима.
Всенощное бдение на Патриаршем Подворье возглавил митрополит Видинский Дометиан.
В воскресение, 4 декабря, на Подворье Патриарха Московского и всея Руси в Софии была отслужена Божественная литургия, которую возглавил митрополит Пловдивский Николай. По окончании богослужения было зачитано обращение Святейшего Патриарха Болгарского Максима к настоятелю, клиру и прихожанам храма «Св. Николая Мирликийского», Подворья Патриарха Московского и всея Руси в Софии, в котором было отражено значение служения архиепископа Серафима (Соболева).
До
Предстоятеля, клира и енориашите
при храм „Св. Николай Мирликийски”,
Подворие на Московския патриарх
в София
Ваше Високопреосвещенство, Ваши Преосвещенства, Ваше Високопреподобие, досточтими отци, възлюбени в Господа братя и сестри,
Скъпа е за Църквата паметта за прославилите се в миналото нейни наставници, които с гореща вяра и божествена ревност са водили своите пасоми към обещаното от Христа Спасителя Царство на Отца. Във всяко време и пред лицето на всяко изпитание Всеподателят е дарувал на Своите верни чада пастири, които вярно да указват пътя към спасението и вечния живот. Такъв е бил в древността Мирликийският чудотворец, св. Николай, на когото подражаваше и приснопаметният владика Серафим (Соболев), чието рождение отбелязваме в тези декемврийски дни на спасителната 2011 година. Мъдър и всеотдаен пастир, който — по примера на Пастира на пастирите — неуморно полагаше душата си „за овците» (Йоан. 10:11).
За Църквата паметта за владика Серафим е еднакво скъпа както в България, така и в Русия. Роден, възпитан и израснал в най-добрите традиции на руското благочестие, той — по волята на Всевишния — дойде в нашата българска земя, както за да послужи на прокудените от родината им свои сънародници, така и на свои духовни чеда от България. За нас присъствието му тук беше и още по-важно, тъй като той пръв постави началото на преодоляването на десетилетия наред белязалата живота на Поместната ни църква достопечална схизма. И днес неизброимо множество християни се стичат при гроба му, просейки неговата помощ и небесно застъпничество. Пример за високо църковно съзнание, справедлив архипастир и любящ отец, владика Серафим ще остане завинаги в паметта на поколенията: верен свидетел за истинността на вярата, „веднъж завинаги предадена на светиите» (Иуда. 1: 3).
Едва ли някога Николай Соболев, бъдещият владика Серафим, е предполагал, че Бог ще промисли целия му житейски път да премине далеч от родната Светая Русь. В една малка страна – „хорошая сторонушка” — нашата България, в която да осъществи на дело онова заветно желание, изказано при епископската хиротония — до края на своя живот да бъде проникнат от безгранична любов към Спасителя и с пълна саможертвеност да служи на своите пасоми. На прокудените като него от Русия, но и на много православни българи. На всички владика Серафим щедро ще раздава любов и утешение, оставяйки за дълго благодатни следи в сърцата.
Ако трябва в едно изречение да се обобщи онова, което владика Серафим е оставил като завет, то е „призив към покаяние, към благодатна промяна на живота и към съвършената добродетел — християнското смирение”.
Владика Серафим беше рядък пример на свят, благодатен йерарх с чиста пастирска съвест. Духовния живот в Христа, добродетелите, благочестието той смяташе за неотделими от твърдото изповядване на вечните истини на вярата, от дълга те да бъдат неизменно съхранени. За него опазването и изповядването на истината беше част от живота в Христа, Който Сам е Живот и Истина. И всичко това той правеше с непоколебима твърдост, но кротко, без следа и от най-тънкия страстен порив. Със своя личен пример и с наставленията си владика Серафим учеше, че послушанието не е самоцел, а е любов към Господа, любов, която се проявява в изпълнение на Христовите заповеди и на всичко онова, което веднъж завинаги е постановила светата Христова Църква. Гласът, който архиепископ Серафим издигна против икуменизма и против каквото и да е изкривяване на божествените догмати на вярата, и до днес е страж на Православието. И Бог прослави верността му, като призова светлата му душа именно в Неделята на светото Православие.
В юбилейното си слово архимандрит Серафим Алексиев по случай 100 години от рождението на владика Серафим казва: „Архиепископ Серафим представляваше едно рядко и щастливо съчетание на ученост и смирение, на простота и дълбоки богословски познания. Негова отличителна черта беше простото му и сърдечно, любвеобилно отношение към всички хора.
У него нямаше никаква поза или показност, защото той беше молитвеник. А може ли човек, който винаги духом стои в молитва пред Божия престол, да бъде тщеславен и горд?
Архиепископ Серафим, този смирен и дълбоко нравствен архиерей, чувстваше за свое призвание да държи високо знамето на православната истина. Той безкомпромисно въставаше срещу всяка погрешна или еретическа мисъл, промъкнала се дори в трудове, претендиращи да бъдат православни. Той не се спираше пред това, да изобличава и най-авторитетни според човешката преценка богослови, щом се касаеше за защита на спасителната божествена истина. Без да проявява лична неприязън към съгрешаващите против Православието, той никога не жертваше истината заради някаква криворазбрана любов, помнейки думите на св. ап. Павел: „Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб» (Гал. 1:10).
Владика Серафим се упокоява в Бога на 13.02.1950 г. През всичките тези години и до днес всеки православен християнин, който поне един път е скланял глава в молитва пред гроба на владика Серафим, може да каже, че владиката не е оставил своите чеда и след успението си.
Нека, прочее, и в този ден обърнем поглед към небесата — с благодарност за това, че Бог ни е дарувал с такъв архипастир и с молитва за небесното му застъпничество за всички нас — по съвета на Апостола, който казва: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им» (Евр. 13:7).
Поздравяваме от наше име и от името на Св. Синод на Българската православна църква всички вас със скъпия юбилей, както и с предстоящия скоро ден на паметта на великия Мирликийски чудотворец св. Николай, чието славно име носи този храм, и пожелаваме по неговото застъпничество благодатта на нашия Господ Иисус Христос да пребъде с всички вас. Амин!
Председател на Св. Синод
+ МАКСИМ
Патриарх Български
Затем в Русском культурно-информационном центре состоялся торжественный акт, посвященный закрытию дней памяти архиепископа Серафима. На закрытии дней памяти владыки Серафима выступили настоятель Подворья Патриарха Московского и всея Руси в Софии игумен Филипп (Васильцев) и епископ Иоанн Знепольский, который представил хор духовенства Софийской митрополии.
Завершились торжества концертом хора духовенства Софийской митрополии под управлением протоиерея Кирилла Попова.
